Цитати

Една сутрин се събудих и овцата я нямаше. Чак тогава разбрах какво е да си "безовчи". Истински ад. Овцата си отива, оставяйки след себе си само една мисъл. Но без овцата не можеш да се отърсиш от мисълта. Ето какво е да си "безовчи".

Ела тъй както си-без дълго да се гиздиш.
Ако косата ти се е разплела,
ако не е поравно разделена,
ако вързалките на твоето елече са се изнизали,
недей се притеснява.
Ека тъй както си-без дълго да се гиздиш.
Ела с чевръсти стъпки по тревите.
Ако росата от нозете ти отмие багрилата,
ако звънчетата по глезените ти заглъхнат,
ако се разпилеят бисерите от огърлицата ти,
недей се притеснява.
Ела с чевръсти стъпки по тревите.
Виждаш ли как небесата се загръщат с облаци?
Отвъд реката на ята излитат жерави и вятърът се спуща из полето.
Тревожните стада забързват към оборите си в селото.
Виждаш ли как небесата се загръщат с облаци?
Напразно палиш пак светилника пред огледалото-той трепка и угасва.
Кой ще познае, че клепачите ти не са начернени от неговите сажди?
Очите ти са тъмни като дъждовни облаци.
Напразно палиш пак светилника пред огледалото-той гасне.
Ела тъй както си-без дълго да се гиздиш.
Ако венецът не е сплетен-какво от туй!
Ако не ти е закопчана гривната - така я остави!
Небето се покрива с облаци и става късно.
Ела тъй както си - без дълго да се гиздиш.

Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние, а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.

"... Този достоен негър не се ли казва хлъзгащия се Боб? (Sliding Bob)
Боб подскочи на седлото.
- А! - провикна се той, - защо маса Кървава Лисица се подиграва с храбрия Боб?
- Аз нямам намерение да те подигравам, нито да те обидя - отговори младежът, - напротив, аз съм един от твоите приятели.
- Тогава защо нарича Боб като индианците, когато Боб се хлъзгаше от коня на земята? Сега Боб язди като дявол.
В потвърждение на думите си той пусна коня в галоп към близката горичка."

" - Знаете ли дома на Хелмер?
- Да.
- Колко време има до там?
- Колкото по-бавно вървите, толкова повече време ще ви трябва."

" - ... Погледни, не виждаш ли там някакъв конник?
- Да, конник, малък човек на голям кон. Той иде към Боба и маса Франк......
.... - Да го извика ли Боб?
- Да, той по-лесно ще чуе твоята слонова тръба, отколкото тихия зефир на моя глас.
Боб постави двете си ръце във вид на фуния и извика с всички сили:
- Ало, ало! Стой! Чакай! Защо да бяга от Боб!
Гласът на негъра можеше да пробуди всекиго от летаргичен сън..."

"- Тук няма приятно на Боб, Боб иска стигне по-скоро на Хелмер дом, защото Боб има глад на акула и ще глътне цяла къща."

Веднъж отиде в планината в ясен,слънчев ден и дълго се разхожда с една мъчителна,но някак неуловима мисъл.Над него беше блестящото небе,долу езерото,наоколо хоризонтът,светъл и безконечен,който няма ни край,ни предел.Той дълго гледа и се измъчва.Спомни си сега как простираше ръце към тази светла,безкрайна синева и плачеше.Измъчваше го,че е съвсем чужд на всичко това.Какъв е този пир,какъв е този вечен велик празник,който няма край и който го влече така отдавна,винаги,от самото му детство,и към който той не може да се приобщи.Всяка сутрин изгрява същото такова светло слънце,всяка сутрин на водопада има дъга,всяка вечер снежната,най-висока планина,там в далечината,в края на небето,гори в пурпурен пламък,всяка малка мушица,която бръмчи около него в жаркия слънчев лъч,е участница в целия този хор:знае си своето място,обича го и е щастлива,всяка тревичка расте и е щастлива!И всичко има свой път,и всичко знае своя път,с песен отхожда и с песен прихожда.О,той,разбира се,не можеше да говори тогава с тези слова и да изрази своя въпрос,измъчваше се глухо и нямо...

"— Какво забележително явление! — възкликна професорът по орнитология, който минаваше по моста. — Лястовичка зиме! — И написа за това дълго писмо до местния вестник. Всички го цитираха, понеже беше пълно с думи, които не можеха да разберат...."

"Малкото лястовиче се замисли и след това заспа. От мислене винаги му се приспиваше."

"..но никога не ми е дошло на ум да запитам какво има отвъд стената, понеже всичко около мен бе тъй красиво..."

"...и аз действително бях щастлив, ако удоволствието може да се сметне за щастие..."

От "Кошута"
"... замисляше се за Димана, усещаше се силен да събори планина. И като знаеше, че в село ще му се смеят, обземаше го омраза против хората и макар че беше вече взел хак от торбите с жито, оставено за мелене, вземаше още по толкоз. Воденицата се повреждаше нещо и той с часове работеше, за да я поправи.
Друг път той мислеше за Дойна, разкайваше се. Не мислеше вече да ходи в планината и да гони кошутата. Сърцето му се изпълваше с доброта и той връщаше обратно в торбите житото, което беше откраднал. Работата му спореше, поправяше повреденото и воденицата тръгваше. Дъгата над вадата светваше."

"Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората."

‎"Можеш да избягаш от някого, от когото те е страх, можеш да се опиташ да се бориш срещу някого, когото мразиш. Но когато обичаш този, който те убива, нямаш избор. Как би могъл да избягаш, да се биеш,щом ако го направиш, това би наранило този, когото обичаш? Ако животът ти е всичко, което можеш да дадеш на този, когото обичаш, как би могъл да не го дадеш? Ако е някой, когото наистина обичаш?

Добротата и интелигентността са достойнства на старостта.Да си жесток и лекомислен е далеч по-вълнуващо ,когато си двайсетгодишен.

Животът ми е маринован във фантазии!

Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога, и с мъдростта винаги да мога да разбера разликата между двете.

Ветеринар си мисли за зъболекар:
"Пък ако му хрумне да се похвали със своите зъболекарски клещи, тоя символ на неговата професия, и ги тикне под носа ми с ехидна усмивка, аз ще се изсмея така, че кръвта му тутакси ще замръзне в жилите. Да, аз ще измъкна из чантата си моите зъболекарски клещи, които приличат на зловещ средновековен инструмент за трошене на челюсти, моите клещи, с които вадя конски и магарешки зъби - и така ще ги разтворя пред очите му, и с такъв решителен израз, че той непременно ще пребледнее като осъден и треперейки с цялото си тяло, ще признае тържествено моето всестранно и несъмнено превъзходство.
Ето какво ще стане, когато аз му покажа моите зъболекарски клещи!"

" - Защо не ядеш? - попита Рот. - Трябва да се храниш.
Тя наведе глава и погледна в чинията си. Храна? Животът й внезапно се превърна в роман на Стивън Кинг, а той се безпокоеше за това, че не се храни."