Цитати

Аз влязох в литературата като метеор, ще изляза от нея като гръмотевица.

Не за вражда за обич съм създадена!

Докосвам устата ти, с пръст докосвам ръба на устата ти, рисувам я, като че ли излиза изпод ръката ми, като че ли за първи път устата ти се отваря леко, достатъчно е да затворя очи, за да разваля всичко и да започна отново, всеки път правя така, че да се роди устата, която желая, устата, която ръката ми избира и рисува върху лицето ти, една уста, избрана измежду всички, съвършено свободно избрана от мен, за да я нарисувам с моята ръка върху твоето лице и която по някаква случайност-не се опитвам да я проумея-съвпада точно с твоята уста, усмихваща се изпод ръката ми, която те рисува.

129

Развратен дух в пустиня от безсрамие –
това е поход в действие, това
е мрачно, грубо, яростно желание,
жестоко, алчно, сдържано едва.
Задоволено, то влече презрение;
стремящо се, то все ламти – безспир,
постигащо, намразва с упоение,
измамено, измамващо, без мир.
Безумно и в копнеж и в обладание
то има, властва, спори за права.
Очаква рай, намира пак страдание,
мечта преди и сън подир това.

Но кой е съумял да не изстрада
това небе, което води в ада.

Погледнат от разстояние и без възможност за мащабно сравнение, Рама напомняше комично на домакински бойлер.

Абатът се покашля, сведе поглед към сключените си ръце и отвърна почтително:
- Мисля, че църквата трябва да намери общ език с науката, ако държи да не загине. За мен теорията на еволюцията е най-голямото чудо. Изучавал съм я с интерес. И в крайна сметка - добави той с внезапната си маймунска усмивка - седем дни или седем милиона години - какво значение има от гледна точка на Бога, който е извън времето?

"Лили зяпаше танцуващите отражения в каната за вода и се мъчеше да разбере как са влезли в бистрата трепкаща течност, какво ги кара така да играят и да блещукат. Гледаше като хипнотизирана тази мъничка площ, която лъщеше като разтопено сребро, така че всичко останало на света потъваше в смътна мъгла и почти изчезваше."

"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"

"— Защо държиш кон на верандата си? — попита Томи.
Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни.
— Хм — отговори замислено Пипи. — В кухнята само ще ми се пречка, а пък в гостната не го свърта."

"— Съвсем самичка ли живееш тук?
— Ами! — отговори Пипи. — Та нали Господин Нилсон и конят също живеят тук.
— Да, но аз питам дали нямаш мама и татко?
— Не, нямам — отвърна доволно Пипи.
— Ами тогава кой ти казва вечер кога да си лягаш и изобщо какво да правиш? — попита Аника.
— Аз сама — обясни Пипи. — Първо си го казвам много любезно, ако не послушам, го повтарям рязко и ако пак не слушам, следва тупа-лупа, разбирате ли?"

— Жалко — каза тя на Томи и Аника. — В този град няма спунк. Отиваме си в къщи.
Те поеха обратния път. Когато наскачаха от коня пред верандата, Томи едва не настъпи някакво малко бръмбарче, което пълзеше по пътечката.
— Внимавай — бръмбар! — провикна се Пипи.
Тримата клекнаха, за да го разгледат. Колко мъничък беше! Крилата му бяха зелени и блестяха като метал.
— Какъв е красив! — прошепна Аника. — Как ли се нарича?
— Майски бръмбар не е — каза Томи.
— И торен бръмбар не е — забеляза Аника. — Пък не е и рогач. Наистина много ми се иска да разбера какъв е.
По лицето на Пипи се разля блажена усмивка.
- Аз знам — каза тя. — Това е спунк.
— Сигурна ли си? — усъмни се Томи.
— Да не мислиш, че не мога да позная един спунк, щом го видя — каза Пипи. — Виждал ли си някога през живота си нещо по-спунковидно?
Тя внимателно премести бръмбара на по-сигурно място, където никой не можеше да го стъпче.
— Мой миличък, мъничък спунк — каза тя нежно. — Знаех си, че най-сетне ще те намеря. Не е ли странно? Обиколихме целия град да търсим спунк, а той през цялото време бил точно пред Вила Вилекула.

— Ако знаехте — промълви мечтателно Пипи, — ако знаехте само какво открих. Аз и никой друг!
— Какво си открила? — попитаха Томи и Аника. Те съвсем не се учудиха от това, че Пипи е открила нещо, защото това се случваше много често, но искаха да знаят какво. — Казвай, Пипи! Какво си открила?
— Една нова дума — отговори тя и ги погледна, сякаш едва сега ги виждаше. — Една съвсем нова-новеничка дума.
— Каква дума? — заинтересува се Томи.
— Изключително хубава дума — каза Пипи. — Най-хубавата, която съм чувала досега.
— Кажи я де! — рече Аника.
— Спунк! — произнесе тържествено Пипи.
— Спунк? Какво значи? — попита Томи.
— Ех, да знаех — каза Пипи. — Сигурна съм в едно: че не значи прахосмукачка.
Томи и Аника се замислиха за миг. После Аника се обади:
— Но щом и ти не знаеш какво значи, тогава от нея няма никаква полза.
— Именно това ме ядосва — съгласи се Пипи.

Бродехме без да се търсим, но със съзнанието, че бродим, за да се намерим.

Ако нещо те дразни толкова силно, бъди сигурна, че ти действа.

Бабата на една моя приятелка й казвала: "На този свят няма толкова сериозна беда, че да не може да бъде излекувана с гореща вана, чаша уиски и един молитвеник."

"Точно както в литературното произведение съществува буквална истина и художествена истина, човешкото създание притежава буквална анатомия и художествена анатомия. Едната можеш да я видиш, другата- не.Едната е направена от кости, другата- от енергия, памет и вяра. Но и двете са еднакво истина."

Неопитомено

Стопанка бях на вълчата бърлога.
Делях я с още няколко вълчици.
Навярно затова сега не мога,
въобще да се престоря на момиче.
По цели нощи ноктите си гризех,
в очакване вълкът да изтрезнее.
Така привикнах с вълчата му низост,
че и до теб - съм с мисълта за нея.
А ти си... на измислен ми изглеждаш.
Какво, че имаш и паспорт, и име.
Боли ме безпощадната ти нежност.
Добър си - и не може да те има.
Отивай си, с паспорта и с колата.
По живо и по здраво те изпращам!
Това, че си ме хванал от гората -
си е направо таралеж във гащите.
Животът ми изобщо не е розов.
Какво ще ми се правиш на възпитан!
Ако ти хрумне да ми купиш рози -
ще се зарадвам само на бодлите.
Ако ти хрумне да поканиш гости -
ще ги ухапя и ще се разтичат.
Преглъщаш, стискаш зъби или просто
си съвършен дотам, че да обичаш?
Аз не паса трева, такива хора
в живота няма - те са съчинени.

Отивай си преди да изговоря:
Студено ми е. Остани при мене!

За всеки факт съществува неограничен брой хипотези. Колкото повече гледаш, толкова повече виждаш.

Безпорядък е дума, която сме създали, за да назовем порядък, който не разбираме.

Подражаването е истинско зло,което трябва да бъде унищожено,преди истинското преподаване да започне.Това подражаване е наложено отвън.При малките деца го няма.То идва по-късно,може би в резултат на самото училищно обучение.Училищата те учат да подражаваш.Ако не подражаваш на онова,което иска учителят,получаваш ниска оценка.В университетите нещата са по-префинени-трябва да подражаваш на преподавателя по такъв начин,че да го убедиш,че не му подражаваш,а че след като си възприел същността от преподавания материал,продължаваш напред със собствени сили.Това ти носи отлични бележки.Самобитността от своя страна може да ти донесе всичко-от отличен до слаб.Цялата система на оценяване се стреми да те предпази от оригиналност.