Цитати

Възможно ли е да бъда едновременно породиста и Истинска котка?
Разбира се, че не. Вие сте човек.

Вечерта Мари дойде да ме търси и ме попита дали искам да се оженя за нея. Рекох й, че ми е все едно и че бихме могли да сторим това, ако го желае. Тогава поиска да знае дали я обичам. Повторих й, както и преди, че това не значи нищо, но че без съмнение не я обичам. „Защо тогава ще се ожениш за мен?“ — каза тя. Обясних й, че това няма никакво значение, но че можем да се оженим, ако желае. Впрочем въпросите задаваше тя, а пък аз се задоволявах да казвам „да“. Тогава тя изтъкна, че женитбата е сериозно нещо. Отвърнах: „Не.“ Замълча за миг и ме погледна. После заговори. Искаше просто да знае дали бих приел същото предложение от друга жена, с която бих бил свързан по същия начин. Потвърдих: „Естествено.“ Тогава тя се зачуди дали ме обича, но аз нищо не можех да зная по тази точка. След като помълча пак, промълви, че съм странен, че без съмнение сега ме обича заради това, но че навярно един ден поради същите причини ще се отврати от мен. Тъй като не се обаждах, защото нямаше какво да добавя, тя се усмихна, хвана ме за ръка и заяви, че иска да се омъжи за мен. Отговорих й, че щом поиска, ще го направим.

О, разбира се, в манастира той напълно вярваше в чудесата, но според
мене чудесата никога няма да смутят реалиста. Не са чудесата, които склоняват
реалиста към вяра. Истинският реалист, ако е невярващ, винаги ще намери у себе
си сила и способност да не повярва и в чудото, а пък ако чудото се яви пред него
като необорим факт, той по-скоро няма да повярва на себе си, отколкото да
допусне факта. Ако пък дори го допусне, ще го допусне като факт естествен, който
обаче му е бил досега неизвестен. В реалиста вярата не се ражда от чудото, а
чудото — от вярата.

Тъпият бодеж понякога, смаляването на онова, което преди е изглеждало почти нищо – бе единственото, което показваше, че все още имаше нещо за губене. Един термометър, който отдавна вече сочеше най-ниската точка на чувството, а че ставаше по-студено, можеше да се забележи само когато някоя замръзнала част от тялото, пръст или крак, се отчупеше почти без болка.

- Нашето въображение не може да брои. А силата на чувството не зависи от цифрите. То може да брои само до едно. Едно – но то е достатъчно, когато наистина чувстваме.

И все пак, докато имам дъх, топя ледените цветя по прозорците си,
защото имам душа, която не може да не се надява.

Животът е дълъг и труден, как да го пребродя, когато ме обземе умора
и желание да умра?
- Облегни глава на нечие рамо, засей нивата и храни децата си, потърпи
и животът ще мине.
Годината е дълга и оскъдна, как да я прекарам, като дойдат трудните
месеци?
- Помисли, че е имало и по-трудни, че ще дойдат и по-добри, и
изтърпи; годините минават бързо.
Месецът е дълъг и труден, как да го преживея, като ми дотегнат
изпълнените с грижи дни, които нямат край?
- Месеците се сменят, минават бързо, а с тях минават и грижите.
Денят е дълъг и сив, как да изтрая, когато ме умори и натъжи?
- Дните текат бързо. Потърпи! Ще донесат радост и ще отнесат мъката.
Часовете са дълги, безрадостни, как да ги преодолея, като донесат страх
и тъга?
- Часовникът ги отброява бързо, ти работи и забрави, ще имаш спокоен
сън и радостно събуждане.
Минутите са дълги и мъчителни, кой ще издържи, когато ни завладеят
горчиви мисли и разкаяние?
- Да, но моли се на Бога, сине, в тежки минути да ти дари утеха!

- Отново е здрач — промърмори той. — Още един край. Без значение колко идеален е бил денят, той винаги свършва.
— Някои неща не е нужно да свършват.

Можехме още дълго да се извиняваме взаимно, но осъзнах, че винаги е така с хората, които обичаш и на които държиш. Прощавате си едни на други и продължавате напред.

– Не се измъчвай за това какво е трябвало или какво си могла да направиш. Миналото не може да се върне. Трябва да продължиш напред.

- Дали някога болката ще намалее?
- Да. Но никога няма да бъдеш същата.

Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав.

...и дорде се трудеха, те все ни проклинаха – не мимоходом, с обикновенни клетви, а с дълги, добре обмислени изчерпателни ругатни, които обхващаха цялото ни минало и се разпростираха върху далечните ни бъдни дни, като включваха и роднините ни и засягаха всичко свързано с нас – добри, солидни ругатни.

Грозна

Някой тропа у дома,
Иска да го пусна.
Тя е грозна и сама
Със скръб на свойте устни.

Някой в мене без злина
Туй не позволява.
Жал за грозната жена
Бог не е оставил.

Случайността подрежда нещата. Необходимостта идва след това... Идеалният сценарий, за който често съм бленувал, би тръгнал от някакъв обикновен, банален факт. Например просяк пресича улицата. Вижда ръка, която се подава от смъкнатото стъкло на луксозна кола и хвърля половин хаванска пура на земята. Просякът рязко спира, за да я вдигне. Друга кола го блъска и убива.

Има в народа скръб мълчалива и безкрайно търпелива: тя се затваря в себе си и мълчи.Но има и мъка избухнала: тя изведнъж се излива в сълзи и след това минава в нареждане. Особено при жените е така. Но тя не е по-лека от мълчаливата скръб.
Нареждането утолява само с това, че още повече ранява и къса сърцето. Такава
скръб дори не търси утеха, а се подхранва от чувството за неутолимост.
Нарежданията са само потребност непрекъснато да се подлютва раната.

"Физическото насилие е последният аргумент на слабите."

Колкото по-бързо се освободиш от срама , че желаеш да спиш с жените , толкова по-бързо започваш да се отнасяш с тях нормално.Преди това човек се стреми да бъде два пъти по-симпатичен , внимателен и любезен , отколкото всъщност е.После се проявява истинската личност.Правенето на любов е инстанция.И колкото по-бързо я преодолееш , толкова по-бързо се установява истинската връзка.

Градът /Белград/ приличаше на рана , която трябваше да гнои и тече , за да оздравее , а силната му кръв изглежда можеше да излекува всичко.Онова , което тя вече можеше да даде , струваше повече , от онова , което и липсваше.И ако аз не успях да напиша кой знае какво за нея , то беше само защото всичкото ми време беше заето с това да бъда щастлив.Пък и ние не сме съдници на изгубеното време.

Да безделничиш в един нов свят е най-всепоглъщащото занимание.