Цитати

— Да, а в университета — продължаваше да говори тихо Кевал — днес се счепкали природонаучният и историческият факултет. Природонаучният отхвърля Богоявлението и е настроен един вид пантеистично — професорите са начело и сам деканът Радъл носи знамето. Историците обсадили университетската библиотека в Клементинума и се отбранявали отчаяно, главно с книги. Декана Радъл го цапардосали по главата с подвързания Веленовски и го оставили на място. Сътресение на мозъка, изглежда. Ректорът Арне Новак бил ранен тежко с един том от поредицата „Изобретения и прогрес“. На края историците обсипали и затрупали атакуващите със събраните съчинения на Ян Върба. Сега там работят сапьорите, досега са изровили седем трупа, между които трима доценти. Струва ми се, че затрупаните не са повече от тридесет.

"В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея - опит за връщането на изгубеното; голямата любов е сега или никога."

"За мен няма по-мъчително нещо от описанията. Питам се за какво всъщност служат. Защо трябва да се обеснява, че в Ним небето е синьо, че мастиката е изстудена, че щурците пеят или че арените са пълни с окървавени бикове?"

"Седнах на пода и направих равносметка. Хубавото в края на една връзка е, че можеш да започнеш отначало. Можеш да изясниш собственото си положение. Така и не успях да изясня собственото си положение, тъй като посредата заспах."

"Когато си влюбен не броиш. Впрочем броиш дните и часовете, понякога минутите. Ан не се обади цели два дни и аз остарях с десет години. Дежурих до телефона, разглобих телефона, сглобих телефона. Бих могъл да взема изпит за телефонен техник."

"Онази вечер изобретих нов коктейл: "От началото". Една трета водка, тве трети сълзи."

"Да обичаш, значи да действаш" е казал Виктро Юго. Реших, че би било добре да последвам съвета нас стария плейбой."

"Двете най-ужасни изречения на света са: "Трябва да поговорим" и "Надявам се да си останем приятели". Най-забавното е, че резултатът от тях е тъкмо обратният и те слагат край както на разговора, така и на приятелството."

"По какво се познава един добър ресторант: чашите за вино са по-големи от водните чаши."

"Все още се колебаеха между идеала на пълния разкош и аристократичната мечта да не притежават нищо, за да имат всичко."

"Една вечер аз и Жан-Жорж гледахме телевизия. Имаше предаване за алкохолизма. Някакъв писател говореше за пораженията, които алкохолизмът му бил нанесъл: жена му го била напуснала, талантът също.

- Колко бучки лед да ти сложа в скоча? - попита ме Жан-Жорж.

Смятам, че тази случка дава представа с каква умствена нагласа присмехулниците в гащи се канехa да посрещнат своята съдба."

"Според мен целият проблем с любовта е тъкмо в това: за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност."

"През XX(I) век любовта е телефон, който не звъни."

Преди да осъществи някоя наша мечта, Всемирната душа винаги ни подлага на изпита ние, за да прецени какво сме научили по пътя към целта. Тя прави това не защото е зла, а за да можем заедно с мечтата си да овладеем уроците, които сме научили, вървейки към нея. Именно в този момент повечето хора се отказват. Това е, което наричаме на езика на пустинята "да умреш от жажда, когато палмите вече са се появили на хоризонта".

Намираше се само на два часа път с кораб от равнините на Андалусия, а от Пирамидите го делеше цяла пустиня. Момчето разбра, че положението би могло да бъде представено и по друг начин. Всъщност то се намираше с два часа по-близо до съкровището си. Въпреки че му беше необходима цяла година, за да измине тези два часа.

"Струва ми се, че когато не се боим да търсим любовта, тя се появява и в крайна сметка ние ставаме все по-достойни за любовта на другите. Когато някой ни обича, всички започват да ни обичат."

"Ако ще падам, то нека да е отвисоко."

"Тръгнахме през безлюдната и тъмна църква към главния олтар, където е бил погребан свети Савен — отшелник, живял в началото на първото хилядолетие. Стените на църквата много пъти са били събаряни и издигани отново.
(...)
И открих това, което трябваше: че Истината е винаги там, където има Вяра.
Истината е винаги там, където има Вяра. Погледнах пак изтърканите камъни на църквата, събаряни толкова пъти и отново поставяни на мястото им. Какво караше човек да бъде толкова упорит, да хвърля толкова труд, за да издига отново този малък храм на едно затънтено място, врязано между планинските върхове?
Вярата."

"Но любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си — винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или в рая, но винаги ни води нанякъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал.
Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас.
И ни спасява."

"Защо постъпваме така с живота си? Защо забелязваме прашинката в окото, а не виждаме планините, полята, маслиновите гори?"