Цитати

Далеч преди Христа имало някаква глупава птица, наречена феникс, която на всеки няколко века си изграждала клада и се изгаряла на нея. Трябва да е била първи братовчед на човека. Но всеки път, когато се изгаряла, изскачала от пепелта и отново се раждала. Изглежда, че ние правим същото и го повтаряме отново и отново, но между нас и феникса има една дяволска разлика. Ние разбираме каква глупост току-що сме направили. Знаем за всички глупости, които сме правили в продължение на хиляди години, а щом знаем това и го помним, някой ден ще престанем да издигаме тези идиотски погребални клади и да скачаме върху тях. С всяко поколение идват все повече и повече хора, които помнят.

"Замисли се дали книгите, които обичаше, я утешаваха единствено поради това, че бяха израз на собственото й отчуждение. Те бяха като светлинки в пустошта, в тресавището: отдалеч изглеждата скупчени, многобройни, но приближиш ли ги, виждаш километрите между тях."

Изпитвам копнеж по реалността. Да намеря онова, което съществува, което ме заобикаля, непрестанно да го поглъщам с поглед, да опозная света. Да знам онова, което не е тайна, което не е далечно, да го знам не с разума, а със сетивата си, с живота си.
Изпитвам този копнеж към реалността тъй остро, та понякога ми се струва, че всички други копнежи изчезват. Бих искал да отварям врати, прозорци, да събарям стени, да изтръгвам покриви, да премахвам всичко, което ме отделя от света.
Бих искал да живея на такова място, откъдето непрестанно бих могъл да гледам морето, небето, планините. Изпитвам глад и жажда за топлина, за вятър, за дъжд, за светлина. Да познавам лъкатушните линии на реките, да чувам как шуми водата, да чувствам въздушното течение. Градовете на хората ме смущават, човешките слова ме смущават. Те издигат препятствия пред моя копнеж, сякаш спускат завеса над света. Бих искал да преоткрия страните, в които никой не говори, страните на пастирите и на рибарите, където всичко е тихо, изложено на вятъра и светлината.

Не е трудно да си собственик на нещо. Или на всичко. Трябва само да знаеш, че е твое, след което да го пуснеш да си отиде.

- Ех, началство - каза той, - да знаехме какво казват камъните, цветята, дъждът! Може би викат, нас викат, а ние не ги чуваме. На както и ние викаме, а те не ни чуват. Кога ще се отворят ушите на света, началство? Кога ще се отворят очите ни, та да прогледнем? Кога ще се разтворят обятията ни, та камъни, цветя и дъжд, и хора, всички да се прегърнем?

"Сънувах сън, сънувах свят, изпълнен с ярки цветове и момичета с бронзови тръпчинки; мелодии от детството ми звучаха в заглъхналите ми уши; отгоре се сипеше слънце. Сънувах,че вървя към теб и ти ме хващаш за ръката. Сънувах,че сърцето ми се изчервява, че двамата тичаме сред гора от лилии,а птиците разцъфтяват. Сънувах любовта и се влюбих в този сън."

"Екстазито ви кара скъпо да платите няколкото минути химическа радост. Дава ви достъп до един по-добър свят, до едно общество, където всички си подават ръка, където никой повече не се чувства самотен; кара ви да мечтаете за нова ера, освободена от аристотеловата логика, от евклидовата геометрия, от картезианския метод и от фридмановата икономика. Оставя ви да надзърнете там и след това без предупреждение ви захлопва вратата под носа."

"Човек трябва да живее с 800км в час и веднага след това да умре с мозък,размазан като сперма на предния капак."

"...под най-горния пласт на своята слабохарактерност, хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта."

"Адам осъзна, че онзи, който постъпва грозно и грубо, всъщност наранява себе си, но за тази рана трябва да накаже другия."

Ако понякога протестирам, то е само защото съм човешко сърце, а сърцата на хората са устроени така. Страхуват се да осъществят най-големите си мечти, защото мислят, че не ги заслужават или пък че няма да ги постигнат. Ние, сърцата, умираме от страх само при мисълта за любов, изчезнала завинаги, за мигове, които биха могли да бъдат прекрасни, а се е получило обратното, за съкровища, които биха могли да бъдат намерени, а са останали завинаги заровени в пясъка. Защото ние много страдаме, когато това се случи.

"Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш."

МИСЪЛТА МИ, АКО ОБИЧАШ

Чуваш навънка дъжда
и се събличаш.
Довърши мисълта ми,
ако обичаш.

"Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, Антони, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари."

"Аз вярвам, че всички неща на този свят са фундаментално взаимосвързани, и всеки, който следва принципите на квантовата механика до логичните им крайности, не би могъл да не се убеди в това, ако е честен. Ала аз вярвам и в това, че някои неща са много по-взаимосвързани от другите."

Втурваха се заедно из улиците и се пъхаха навсякъде по своя си маниер, който с времето ставаше все по-тъжен, всезнаещ и безсмислен. Но тогава, в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като помрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрил след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

"В този момент забеляза под едно дърво в далечния ъгъл на градината малка туфа иглики. Мина, без да бърза, през тревата и се надвеси над тях. Толкова деликатни бяха, толкова красиви, а тя се извисяваше на фона им като някакво идиотско оръфано същество, току-що изпълзяло от дупката си, заловило се да изучава красивата плетеница на живота. По цветчетата се мъдреха капчици дъжд. Гледаше ги и в ума й прозвуча част от песен
И цветята, окъпани в дъжд..."

- Кой победи? И какво значи да победиш? Най-сигурният начин да загубиш е да се насилваш да победиш.
Аз едно зная: да се скъсаш, не можеш да надвиеш живота.

Пол, възраст, раса, всички тия глупости разделят хората един от друг. Надпреварата е единственото, което ни свързва. Но случи ли се да победиш някого, после се чувстваш още по-самотен.

"... шахматът неправилно се възприема като игра с голямо въздействие върху умствените способности на човека... Вниманието тук се въвежда мощно в действие. Щом то отслабне за миг, веднага се прави пропуск, който води до загуба, до поражение. А тъй като възможните шахматни ходове са не само многобройни, но и заплетени, шансовете за такива пропуски се умножават и в девет случая от десет печели по-съсредоточеният, а не по-способният играч."