Цитати

"... шахматът неправилно се възприема като игра с голямо въздействие върху умствените способности на човека... Вниманието тук се въвежда мощно в действие. Щом то отслабне за миг, веднага се прави пропуск, който води до загуба, до поражение. А тъй като възможните шахматни ходове са не само многобройни, но и заплетени, шансовете за такива пропуски се умножават и в девет случая от десет печели по-съсредоточеният, а не по-способният играч."

От разказа "Кладенецът и махалото"
"Силно желаех, но не се осмелявах да погледна. Страхувах се от първия поглед към заобикалящото ме. Не се страхувах от това, че ще видя ужасяващи неща, а от това, че няма да видя нищо."

От разказа "Кладенецът и махалото"
"Дори в гроба не изгубваме всичко."

От разказа "Кладенецът и махалото"
"Тогава подобно на нежна мелодия във въображението ми се прокрадна мисълта, колко ли е сладък покоят в гроба."

Преобидев поташта се озлобити.*

_______
*Обиждайки, побърза да се оскърби (старобълг.) Б. пр.

If I can't be beautiful, I want to be invisible.
Birds ate my face.
Game shows are designed to make us feel better about the random, useless facts that are all we have left of our education.
When did the future switch from being a promise to being a threat?
Only when we eat up this planet will God give us another. We'll be remembered more for what we destroy than what we create.

Двамата получиха второ предупреждение, тогава седнаха със скъстени крака на асфалта и потънаха в задушевен разговор. И това беше най-странното, помисли си Гарати, докато минаваха край тях, защото Скрам и Майк не говореха на един и същ език.

Всички са си отишли. Опустял е градът на радостта, прибрал си е багажа и си е заминал, никой не е останал, освен този нещастник Гарати, за да срещне очи в очи задаващата се пустота от смачкани шоколадови обвивки, избледнели фасове от цигари и празни консервени кутии.
Всички са си отишли, с изключение на един единствен войник, млад, рус и красив по някакъв свой начин. В едната си ръка стиска сребрист хронометър, в другата държи карабина. Няма милост в лицето му.

Единственото, което правиш през целия си живот, е да вървиш право към гроба; кожата покрива черепа само за известно време. Разтегни това черепно покривало в усмивка.

"По въпроса за това дали съм смел, ето какво ще ви разкажа: аз съм един извънредно смел мъж и не съм страхливец, обаче постоянно ме гризе усещането, че нещо в света не е наред. Наричам го "гадното ненаименовано усещане". Налазва ме сутрин към девет и половина, засилва се във всеки един момент, в който светът, опитвайки се да ме излъже, започва да изглежда слънчев и о'кей, и ме оставя на мира единствено в периодите, когато всичко очевидно се разпада и прецаква, така че да не се налага да се чудя какво точно не е наред..."

...Но кажете ми, кой от вас помисли за другото страдание - за страданието на бога-отец, който остави своя син да бъде разпнат? Кой от вас си спомни мъката на бащата, когато той се наведе от своя небесен трон, за да види Голгота?..

..."Sine termino, sine termino!" О, щастлив е бил Христос, който е могъл да падне под кръста си! О, щастлив е бил Христос, който е могъл да каже "Свърши се!". А тази участ няма край. Тя е вечна като пътя на звездите, като червея, който не умира, като огъня, който не угасва..."Sine termino, sine termino!"

"В своите отношения с човека съдбата никога не приключва сметките си."

"Дори само близостта й събуди у него най-странното усещане, като онази топлина, полъхваща, когато някой пън се разпадне на пепел в огъня."

"Не че този път беше особено лек и безгрижен. Но все пак беше моят път и също като мен беше уникален."

"Старче, като бях малък, с баща ми отивахме в града кадиевата къща да градим. Бях немощен още, та яхах магарето, а баща ми вървеше пеша. Срещнаха ни хора и казваха: "Ама че син: язди, а баща му пеша!" Слязох и тръгнах пеша, а баща ми яхна магарето. Срещнаха ни хора и рекоха: "Ама че баща: язди, а малкото бъхта пеша!" Качих се и аз на магарето, други пък ни укориха: "Виж как мъчат магарето!" Слязохме и двамата, присмяха ни се: "Гледай глупаци: и двамата пеша вървят, а магарето тича свободно!" Къде е истината, старче?"

"При един западен владетел живееше поет. Тиранът му даваше хляб и постеля, слагаше го до дясното си коляно на пир и като гледаше как поетът захласва народа, завидя му и рече и той да стане поет. Един ден повика поета и му прочете поема, а поетът му рече:
- Лоша е тая поема!
Разгневи се тиранът, заточи го да работи в далечна каменоломна. Подир някое време завърши нова поема и нареди да докарат поета. След първите стихове поетът стана и тръгна.
- Къде отиваш? - му рече тиранът.
- В каменоломната, господарю! - отговори поетът."

"Време е да се обърнем към бъдещето...ако откажем да направим това, съвсем сигурно ще трябва да заплатим висока цена."

"Последната кайсия гние на поляната...Пълнолуние. Канавката е дълбока, земята е черна, черна, черна."

"Ако непрекъснато потушаваш импулсите си, накрая ще се превърнеш в слузест съсирек. Изплюваш храчка, която окончателно и напълно те изсушава, и едва години по-късно осъзнаваш, че това не е било храчка, а твоят най-съкровен Аз."