Цитати

И... не е истина просто какъв е кефът и... и едновременно с това каква е... невероятната случайност, че от една на... безброй... милиарди възможности съм се родил точно аз и че изживях точно моя си Живот.

Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят… ако това изобщо е целия свят, знаеш. О, колко радостно е това! Как бих желала и аз да участвувам в нея! Нищо, че ще бъда Пионка, само да мога и аз да играя. Но, разбира се, най-добре би било да съм Царица.

Гласът му беше някак особено и приятно дрезгав, както се случва понякога с гласовете на малки момчета. Всеки негов израз приличаше на нещо като древен остров, залян от миниатюрно море от уиски.

През изтеклата зима те се били обикнали. Ядели с една вилица поред и тя пиела вино от устата му. Той я галел така, че душата й скриптяла в тялото, а тя го обожавала и го карала да се изпразва в нея. Казвала на връстничките си, като се смеела, че нищо не чеше така добре като тридневна мъжка брада, покарала в любов.

Казвала се Калина, сянката й ухаела на канела и Петкутин узнал, че тя ще обикне оногова, който е ял дренки през март. Дочакал март, наял се с дренки и поканил Калина да се разходят край Дунава. На раздяла тя свалила пръстена от ръката си и го хвърлила в реката.
- Ако му се случи на човек нещо приятно - обяснила на Петкутин - винаги трябва да го подправи с някаква неприятна дреболия; така този миг се запомня по-добре. Защото човек по-дълго помни неприятните, отколкото приятните неща...

Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.

Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.

"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."

"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."

"Защото мъжът и жената са подобни на цветята в полето,които днес цъфтят,а на другия ден вече са повяхнали;човешкия живот прилича на годишен сезон:идва и отменава."

"Ако един непознат мъж се обади днес по телефона,поговорим си малко,не настоява за нищо,не казва нищо особено,но все пак ни е оказал внимание,каквото рядко получаваме,сме готови да легнем с него още същата нощ при това донякъде влюбени.Такива сме ние жените и в това няма нищо лошо-в природата ни е да се влюбваме лесно."

"Никой никого не може да манипулира.В една връзка и двамата знаят какво правят дори после някой от тях да се оплаква,че е бил използван."

"Никой не принася в жертва най-важното,което притежава-любовта си.Никой не поставя мечтите си в ръцете на онези,които могат да ги унищожат"

"Обещанията се дават, за да се нарушават."

"Никой не пали лампа,за да я скрие зад вратата.Целта на светлината е да разпръсква повече светлина,да отвори очите на хората и да им разкрие чудесата,които ги заобикалят."

"Тъй и не бе успяла да разбере мъжете, разпалили любов у нея, за това накрая бе загубила и двамата. Осени я смътно прозрение, че ако бе разбрала Ашли, никога не би го обичала; ако бе разбрала Рет - никога не би го загубила. Питаше се отпаднало и с униние, дали изобщо бе съумяла да разбере някого на този свят."

"Вярвам ти, Пиле. Ти ми казваш истината, твоята истина."
"А не може ли това да бъде и твоята истина, Перта? Аз искам да бъде и твоя истина. Искам да ме познаваш истински."
"Не, Пиле. Аз съм птичка. Твоята истина не може да бъде моя."

Приятелите идват и си отиват от твоя живот като помощник-келнери от ресторант, забелязал ли си? Ала когато мисля за оня сън, за телата под водата, които ме дърпат неумолимо за краката, станалото ми изглежда нормално. Някои потъват, това е. Не е честно, но се случва. Някои потъват.

"Животът без любов е бреме. Времето не чака. Което му отказваме сега, даряваме го на смъртта и само докато обичаме живеем."

"Любовта е прекрасна, но само защото ти я правиш такава."