Цитати на Хотелски

"Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й."

"Мисля, че всеки един от нас, хората, е напълно уникален. Всеки със своята болка и със своите удоволствия и радости; никой друг човек не може да го разбере напълно или да изпита точно същите чувства."

"Луис често се заслушваше в бърборенето на сина си, не защото го намираше очарователно, а защото му се струваше, че невръстните деца приличат на емигранти, които учат чужд език по някаква объркана, но все пак забавна система. Знаеше, че бебетата умеят да възпроизвеждат всички звуци, на които е способен фонетичният апарат на човека... заваленото „Р“, което създава толкова трудности на начинаещите, изучаващи френски, мърморенето на австралийските аборигени, получено чрез експлазия в ларинкса, гърлените и резки съгласни в немския език. Докато учат родния си език, децата губят тази си способност и Луис за пореден път се запита дали детството не представлява период на постепенно забравяне, отколкото на придобиване на знания."

"Колкото и добре да познаваш партньора си, от време на време се натъкваш на прегради или попадаш в пропаст.(...) Например, партньорът ти изразява мнение или становище, напълно противоречащи на досегашното му поведение. Подобна "ерес" е толкова абсурдна (особено в собствените ти очи), че дори граничи с психозата. В такива случаи, ако човек иска да запази брака и собственото си душевно равновесие, трябва да си припомни, че да се гневиш, означава да се приравниш към глупците, които смятат за възможно едно човешко същество напълно да опознае друго."

"Има тайни, които никога не трябва да се разкриват. Казват, че жените по-добре умеят да пазят тайно и сигурно е вярно, но всяка жена, която поне малко познава живота, ще потвърди, че никога не е надниквала в мъжкото сърце. Почвата в сърцето на мъжа е по-камениста, Луис - също като земята в старото гробище на микмаките - скалите са току под пръстта. Мъжът засажда каквото може... и се грижи за него."

"За яките младежи миналото представляваше албум със стари снимки и истории за минали времена, разказвани им в прекалено затопления хол, където се чувстваха неудобно, защото не бяха стари, защото нямаха артрит и кръвта им все още кипеше. За тях миналото свършваше с ковчега, който вдигнаха и положиха в катафалката. В края на краищата, ако тялото на човека бе черупка за душата - Божието послание до света (според учението на различните религии), - то ковчегът марка "Американ Итърнъл" бе само черупка, съдържаща друга черупка и за здравеняците племенници (или братовчеди) миналото представляваше старо писмо, което трябваше да бъде изхвърлено, защото адресантът вече не съществуваше."

“Не мога да разкажа любовната ни история и затова ще говоря за математика. Не съм математик, но знаем едно: между 0 и 1 има безкрайно много числа. Например 0,1, 0,12, 0,112 и така до безкрай. Но, разбира се, безкрайните множества от числа между 0 и 2 и между 0 и милион са много по-големи. Едни безкрайности са по-големи от други. Научихме това от един писател, когото и двамата харесвахме. Има дни, в които ме обзема негодувание срещу размера на моето безкрайно множество. Искам повече числа, отколкото най-вероятно ще получа, и Бог ми е свидетел, че искам за Огъстъс Уотърс повече числа, отколкото той получи. Но, Гас, любов моя, не мога да ти опиша колко съм признателна за нашата малка безкрайност. Не бих я заменила за нищо на този свят. За броени дни ти ми подари цяла вечност и затова съм благодарна.”

“Но аз нямам нищо против, Хейзъл Грейс. За мен би било привилегия точно ти да разбиеш сърцето ми.”

“Странно е, че къщите винаги изглеждат сякаш нищо не се случва в тях, въпреки че побират голяма част от нашите животи. Чудех се дали това донякъде не е целта на архитектурата.”

"Суеверието, подобно на истинската любов, се нуждае от време, за да се разпространи и да бъде отхвърлено."

"Просто не можеш да поправиш вече стореното. Такава способност може би имаха само боговете, но не обикновените смъртни, което навярно бе за добро. В противен случай до последния си дъх хората биха се опитвали да поправят грешките от младостта си."

"Преди да махнеш прашинката от окото на ближния, погрижи се за гредата в своето."

"Отдясно, точно при високия до коляно парапет, забеляза буболечка, която се давеше в локва бензин. „Аз съм като нея“ — със съжаление си каза той и се запита що за свят е този, в който Господ не само те оставя да се забъркаш в голяма, лепкава каша — като буболечка в локва бензин, ами те и наказва да останеш жив, за да се бориш в нея с часове, може би дори с дни… а в неговия случай с години."

"Обичта не може да просъществува в завладените от страх сърца, както растението в тъмно помещение. Единствено гъбите (и то отровните) ставаха големи при липса на светлина, дори Том Кълън знаеше това."

"Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш."

"Малките деца са единствените истински добри човешки същества."

"Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук."

"Когато живееш някъде и искаш да го напуснеш с нещата, които би побрал в един сак, всъщност това място никога не е било твое от самото начало."

"Ако си запознат с теологията, ще знаеш, че Бог избира да говори чрез умиращите или безумците. Дори ми се струва, че съществува и психологическо обяснение на всичко това. Умиращите или лудите са същества с драстично променена психика. Здравият човек „филтрира“ съобщението свише, за да го изтълкува по своему. С други думи, от нормалния човек не става пророк."

"Моралът е доста странно нещо, Гарати. Всички родители смятат, че именно собствените им деца ще воюват за техните идеали."