Цитати на landonova

Да се броят човешките жертви, да се сравнява тежестта на една сълза с тежестта на капка кръв, беше невъзможно начинание.

Човек може да се престори, че има чувства, но не може да се престори, че има мисли.

Жизненият опит е свещ, която осветява само човека, който я държи.

Вместо човек да се оплаква от тъмното, по-добре да запали светлина.

Извисеният човек се показва приятелски настроен, без да фамилиарничи, а вулгарният фамилиарничи без приятелско чувство.

...целият ни живот е озвучен (и в повечето случаи саундтракът е прекалено ироничен, за да е случаен...)

Знам ги аз тия младежки неволи! Като пролетен дъжд са: само гърмежи и светкавици, а иначе топли и благодатни.

- Весели неща правите, гледала съм ви вече няколко пъти - каза тя, отпи от стакана си и се надвеси към мен, за да ми позволи да надзърна в деколтето й.
- Много се радвам – казах, - току-що и аз видях две ваши неща.

...ти ме обичаш, аз те обичам, аз се обичам, обичайки теб, от теб обичана, чрез мен ти се обичаш...

Животът течеше между еднаквите лета и непроменливите зими. Завиваше в кръг като перките на старата мелница, които ден и нощ въртяха едно колело, което сякаш не смилаше нищо друго освен времето - бъдещето в настояще, настоящето в минало.

Всички искаме доброто, а от него можеш да заприличаш на глупак. А неволята иска да те направи по-умен, ала само ако не те убие, първо трябва да я преживееш.

А бронята на собствените му чувства? Беше ли тя естетически толкова природно забележителна, колкото бронята на бръмбара? И притежаваше ли същата сила, за да го защити?

Сигурно по рождение във вените ми тече не истинска кръв, а чувства. И винаги ще ранявам само сърца.

Имал е единствено онзи зет, който не можа да достигне чак толкова близо до сърцето му, загнезди се по средата на гърлото като налеп.

Оказа се по-лесно да бягаш под бомбите, отколкото след това да вървиш върху развалините.

Понякога си мисля, че Дарвин се е объркал и че човекът всъщност произлиза от свинята, защото у осем от всеки десет души дреме по едно прасе, което само чака повод да се прояви.

Да беше лист гърбът ми, а пък мастило — боят,
самичък бихте казал: „Да, почеркът е моят.“

...усложненията са важен фактор за еволюцията. Не че се надценявам, но вече съм убеден, че моя lifestyle, пълен с усложнения, ме води към Съвършенството.

...когато човек поднесе чашата на отчаянието до устните си, не би трябвало да се изненадва, ако след това в устата му горчи.

Човек никога не съжалява, когато се опита да надмине себе си, това се отразява винаги добре на самочувствието.