Цитати на unchita

"Вероятно всички разказани сънища трябва да започват с онова откровено и стряскащо в простотата си отключващо изречение, което чух от Ая, когато беше на 4: Сънувах, че съм будна."

"В България Бог няма, бабо, изтърсих още като пристигнахме и видях, че сменя олиото в кандилото на стената. Баба ми се прекръсти бързо и невидимо. Сигурно щеше да ми се сопне заради тия приказки, но видя баща ми на вратата и само вметна: Ами то в България какво ли има, ни червен пипер, ни олио. Само тя можеше да събере така физическия и метафизическия дефицит в държавата. Бог, олио и червен пипер."

"Светът беше разделен на две - добри и лоши, наши и ваши. Ние, по една щастлива случайност, се бяхме паднали от нашите, следователно "от добрите"

"Сънувам, че съм красив. Не точно красив, а неразличим. Като другите."

"Баща ми е вегетарианец. И ветеринарен лекар. Просто не си яде пациентите"

"Ако теглим чертата, ще се окаже, че нищо органично не става за колекциониране. Свят с непрекъснато изтичащ срок на годност. Нетраен, спаружващ се, гниещ, развалящ се(и затова)прекрасен свят."

"Бог не дава веднага език на новородените. И това никак не е случайно. Сега то знае тайната на рая, но няма език за нея. Когато му се даде езикът, тайната е вече забравена"

"Но това е големият писател, не пита. Или е сигурен, че си го чел, или не му пука"

"Минах покрай един трафопост. Трябва да се препише, да се снима, да се документира. Ръждясалата табелка "Внимание. Опасно за живота." и наредените около нея снимки на мъртъвци. Сякаш всички тези от некролозите са ровичкали неправомерно нещо в трафопоста (на живота?) и токът ги е отнесъл."

"Не съм умрял все още. Предстоя. На минус три месеца съм. Не знам как се брои това отрицателно време в утробата. Тук е тъмно и уютно, вързан съм за нещо, което мърда. След три месеца ще мина отвъд. Тази смърт някои наричат раждане."

ЖЕНАТА: Комедията е най-тъжният жанр, жанр на отчаянието. Като не му остава нищо друго, човек започва да се смее.
МЪЖЪТ: Мислех, че е обратното - трагедиите...
ЖЕНАТА: Трагедии се пишат в щастливи времена. По времето на Перикъл, по времето на Краля-Слънце...
МЪЖЪТ: Да бе, по времето на социализма само комедии се пишеха...
ЖЕНАТА: То и сега взеха да пишат...

"Да живеят траките, че умряха и ни оставиха могилите си, то иначе - какво..."

"Да знаеш, като умре един от двама ни, аз ще ида да живея при сестра си в Каварна"

"Че какъв позор е да си богат? Колкото е по-богат човек, толкова по-здраво е вързан със съдбините на държавата си. Дето се вика - част от тази държава е негова, затуй милей за нея. На бедния му е все едно, за него държавата е мащеха, плюе той на таз държава..."

"Защо да ходи човек в Германия, когато може да си я въобрази? - попита Крейзи. - При това по-хубава Германия. Без германци."

"Вратата се отвори и те заизлизаха - петдесетина стари мъже и жени, които си приличаха: всичките облечени в широки, не по мярка дрехи, подарени от някой милостив човек, всичките прегърбени, с изпити и тъжни лица, всичките ужасяващо безпомощни. Една купчина човешко нещастие."

"Когато се възхищаваш от нещо, реакцията ти е само една дума - "Да". Това е реакция на утвърждаване, приемане, знак на признателност. И това "да" е нещо повече от реакция на нещото, което я е предизвикало, то е "Амин" към целия живот, към света, в който това нещо съществува, към мисълта, която го е създала, към себе си, защото си способен да го видиш. Но способността да кажеш "да" или "не" е същност на притежанието. Тя е твоето притежание на собственото ти аз. С други думи, тя е твоята душа. Душата ти има една-единствена основна функция - способността да оценява. "Да" или "не", "желая" или "не желая". Не можеш да кажеш "да", без да кажеш "аз". Няма утвърждаване без кочев, който да утвърждава. В този смисъл всичко, на което даряваш обичта си, е твое. /.../ Когато проектирам къща, аз съм сам със себе си, Гейл, и ти никога не можеш да опознаеш начина, по който я притежавам. Но ако й кажеш твоето "Амин", тя е и твоя. И аз се радвам, че е твоя.
/.../
-Хауърд, след като веднъж човек реагира с "да", може ли да го оттегли?
/.../
-Никога."

"Най-краткото разстояние между две точки не е правата линия, а посредникът. Колкото повече са посредниците, разстоянието се скъсява. Това е психологията на витата баница."

"Спорът, г-жо Гилеспи е сред най-излишните и най-неприятните неща. Оставете го на умните мъже. Умът, разбира се, е опасно признание за слабост. Твърди се, че мъжете развиват ума си, след като са се провалили във всичко останало"

"-Имах една такава статуя. Май беше Хелиос. Взех я от един музей в Европа. Много трудно се сдобих с нея, тъй като, разбира се, не се продаваше. Изглежда се бях влюбила в нея, Алва. Донесох я вкъщи.
-Къде е? Иска ми се да видя нещо, което харесваш.
-Строшена е.
-Строшена? Та нали е била музеен експонат? Как се случи?
-Аз я строших.
-Как?
-Хвърлих я във вентилационната шахта. Долу подът е бетонен.
-Да не си полудяла! Защо го направи?
-За да не може никой никога да я види"