Цитати на unchita

"Истинските сълзи са горещи и винаги падат незабелязано. Те не болят, но всичко друго боли."

"Те вече не са мои овце - каза си то, без да изпитва тъга. - Сигурно са свикнали с някой нов пастир, а мен са ме забравили. И това е добре. Който е свикнал да пътува, както овцете, знае, че винаги идва ден, в който трябва да тръгнеш."

"Хората твърде рано откриват смисъла на живота си - каза старецът с горчивина в очите. - Може би поради това се предават твърде рано. Така е устроен светът."

"Имаше едно време един невидим мъж... който страшно се беше уморил да бъде невидим... Всъщност, той не беше невидим наистина... Просто хората бяха свикнали да не го виждат... А ако никой не те вижда... теб има ли те въобще?"

"-Не разбирам. Кой е добрият в тази история?
-Не е задължително в една история да има добър. Както не е задължително да има и лош. Всъщност, повечето хора са нещо средно - нито добри, нито лоши."

"Историите са диви създания - каза чудовището. - Пуснеш ли ги на свобода, никой не може да каже какъв хаос ще причинят."

"Характерно за смъртта е, че тя буди сантименталност у всекиго. Изправени пред един ковчег, ние виждаме само доброто или онова, което искаме да видим."

"Най-ефикасният начин да обезвредиш бедните, е да насадиш у тях желанието да подражават на богатите."

"Бях като човек, който се спасява с бягство в страниците на роман, защото онези, които му е нужно да обича, са само сенки, живеещи в душата на някой непознат."

"-Това е една история за книги.
-За книги?
-За прокълнати книги, за човека, който ги е написал, за герой, избягал от страниците на един роман с цел да го изгори, за предателство и изгубено приятелство. История за любов и омраза, за сънищата, които живеят в сянката на вятъра."

"Жената иска обратното на онова, което мисли или твърди, че иска - а това, строго погледнато, не е толкова страшно, защото мъжът, както е всеизвестно, се подчинява на повелята на своите детеродни и храносмилателни органи."

"Няма мъртви езици, има само заспали мозъци."

"Затова отново престанах да разказвам. Истината на разказаното личи в действията, затова от приказки няма смисъл."

"Не само я бях обичал, но и бях я избрал. Опитах се да си внуша, че когато съм я избирал, не съм знаел нищо за деянията й. Да си внуша онова състояние на невинност, с което децата обичат родителите си. Но любовта към родителите е единствената любов, за която човек не е отговорен."

"Знам, че премълчаването е незначителна вариация на предателството. Отвън погледнато, не може да се разбере дали някой премълчава нещо, или е дискретен, съобразява се с обстоятелствата, избягва ядове и неприятности. Ала онзи, който премълчава, добре го знае. И премълчаването изгребва почвата под краката на една връзка точно както това правят и по-впечатляващите форми на предателство."

"...истинската поезия трябвало да причинява болка, все едно че сте забравили в носната си кърпичка ножче за бръснене и като се секнете, си порежете носа, затова и добрата книга не е тая, дето приспива читателя, а тая, дето го кара да скочи от леглото и както си е по долни гащи, да хукне при господин писателя и да му разбие физиономията..."

"Ала той не можеше да свърже тия прости символи със сложната реалност, отнасяща се до майка му - тя се отъждествяваше с детската му дефиниция за вечността. Нея беше я имало още преди той да се появи и дори той да изчезнеше отново, щеше все тъй да я има."

"В дома им растеше отделно и самостоятелно човешко същество, а не просто копие на един от тях или комбинация от двамата. Това я натъжаваше малко."

"Майка ти съвсем лекичко проблесна. Мен ако питаш, всички майки блестят по малко, поне докато децата им отраснат достатъчно, че сами да се пазят."

"Раздаваше подаръци на всички, без изключение - някои тайно се изнизваха изотзад, та отново да минат през портата. Хобитите имат този обичай - да раздават подаръци на рождените си дни. По правило не много скъпи и не толкова разточителни, както в този случай, ала като система не беше зле. В Хобитово и Крайречкино всеки ден се падаше рожден ден на някого, тъй че кой да е хобит от ония места имаше сигурен шанс да получи подарък поне веднъж седмично. Но това не им омръзваше."