Цитати на unchita

"Преди да стегнат до дъното на коридора, където беше килията на Сиерва Мария, минаха покрай тази на Марина Лаборде, бивша монахиня с доживотна присъда за убийството на две свои сестри с касапски нож. Никога не разкри причината. Беше там от единайсет години и бе по-известна с неуспешните си бягства, отколкото с престъплението си. Никога не прие, че да бъде затворена до живот е същото като да е схимонахиня, и беше толкова последователна, че се бе предложила да продължава да изтърпява присъдата си като прислужница в павилиона на погребаните жив. Непримиримата й страст, на която се посвети със същото усърдие, с което и на вярата си, беше да е свободна дори ако трябва да убие отново."

"Усети нужда да се помоли за пръв път, откакто загуби вярата. Отиде в параклиса, опитвайки се с всички сили да си възвърне Бога, който го бе изоставил, но беше безполезно: неверието е по-упорито от вярата, защото се поддържа от сетивата"

"Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания"

""Междувременно", каза Абренунсио, "свирете й музика, напълнете къщата с цветя, накарайте птиците да пеят, водете я да гледа залезите на морето, давайте й всичко, което може да я направи щастлива." Сбогува се с жест с широкополата шапка във въздуха и задължителната латинска сентенция. Но този път я преведе в чест на маркиза. "Никое лекарство не може да излекува това, което щастието не лекува"."

"Маркизът се наслаждаваше публично на историческата си фраза: "В моя дом става това, на което аз се подчинявам"."

Той не помръдваше. В полето избухна снаряд, сред дърветата край ливадата се забелязваше движение на руски пехотинци. Един немски танк "Панцер" премина през един ров и сега напредваше ли, напредваше през ливадата, стреляйки с коаксиалната си картечница в дърветата. Женската на лебеда разпери криле над мъжкаря и не помръдна от позицията си, въпреки че танкът бе по-широк от крилете й, а моторът му думкаше силно като полудялото й сърце. Стоеше над другаря си, съскаше и до изнемога блъскаше танка с крилете си, докато танкът невъзмутимо не премина през тях - във въртящите се гъсенични вериги остана каша от плът и пера."

"Развиделяваше се и черните лебеди летяха колкото можеха по-нависоко - четири черни лебеда, наредени стъпаловидно един зад друг с проточени шии, устремени на юг, а над тях - ревът на самолетите.
След един откос на немската зенитна артилерия лебедът-водач се сгърчи и започна дългото си спускане към земята. Останалите птици се обръщаха, зовяха го и губеха височина, описвайки огромни окръжности. Раненият лебед тупна тежко в едно открито поле и не мръдна. Женската му спътница се спусна стремглаво надолу, кацна до него, замушка го с човка, заклатушка се, кряскайки настойчиво."

"-Тогава беше малолетен, Етиен. Престъпление, извършено в състояние на афект. Не искам да го осъдят. Искам да бъде обявен за психопат. В заведението за душевно болни ще могат да го изследват и да се опитат да разберат какво представлява.
-Какво мислите, че представлява?
-Малкият Ханибал - момчето Ханибал, е умряло през четирийсет и пета там, в снега, опитвайки се да спаси сестра си. Сърцето му е умряло заедно с Миша. Какво представлява сега ли? Още нямаме дума за това. Поради липса на по-добра дума, ще го наречем Чудовище."

"-Сгъвам жерави за твоята душа, Ханибал. Тегли те към мрака.
-Не ме тегли към мрака. Когато не можех да говоря, не ме теглеше към тишината, а бях пленник на тишината."

"Да видиш къщата на детството си не те лекува, но ти помага да разбереш дали си се пречупил, как е станало това, защо е станало - ако, разбира се, искаш да знаеш."

"Старицата ги гледа през прозореца, докато не се увери, че са се скрили. Взе банкнотите, намачка всяка в огнището. Те пламнаха на мига. Жената нареди над горящите злоти подпалки и малки цепеници, седна бавно до огъня и потри ръце, доволна, че най-после се е постоплила."

"флорентина веднага побърза да извлече полза от красива и простовата блондинка на име Мейзи, която се вълнуваше в този живот само от две неща: кога часовникът ще покаже края на работното време и от мъже. Първото ставаше по веднъж на ден, второто - непрекъснато"

"Колкото по-скоро се махнеха оттук, толкова по-добре... независимо какво количество продукти щяха да отнесат със себе си. Изключително важно беше и да се отнасят с тях като с купувачи, а не като с грабители. Барби беше убеден, че ако върнеш на някого (без значение мъж или жена) неговото самоуважение, в повечето случаи ще му върнеш и способността да мисли и да разсъждава трезво."

"Ако майката падне, цялото семейство пада."

"В един момент семейството, което създаваш, е по-важно от онова, в което си роден."

"В потискащия среднощен мрак не бе никак лесно да си оптимист. Когато оставаха дълги часове до изгрева, лошите мисли лесно се сдобиваха с плът и тръгваха да бродят в тъмнината. Мъртвилото на нощта ги превръщаше в ходещи мъртъвци."

"Когато градиш планове, мислиш мащабно и действаш с размах. Това бе американският начин. Дефицитът и оскъдицата са обида за съзнанието и духа"

"Джо бе напълно съгласен с родителите си, които наричаха вманиачените по световната конспирация "идиотите със станиолени шапки", но в същото време поддържаше и схващането, че ако виждаш много конски фъшкии, наблизо със сигурност се спотайва някое пони"

"Отсъствието на думата не отменя страха, напротив, натрупва още повече, прави го още по-непоносим, премазващ"

"Плачът изисква въздух, плачът е едно дълго озвучено издишване на страх"