Цитати на unchita

"Момчето се изправи и си помисли няколко хубави думи. Беше чело в учебниците, че някога хората носели цветя на погребаните във вечността. Но тъй като в космическите кораби не растяха цветя, затова вместо тях то оставяше на душите думи. Може би защото татко му все повтаряше, че думите са най-красивите цветя, понеже от тях се правели мечтите"

"Плътта на Джак гниеше, но той нямаше да умре. Някои казват, че животът е крехък, но аз не го вярвам. По-добре да беше истина."

"Дълбоко в себе си му повярвах - дълбоко в себе си човек винаги вярва в най-лошото, което може да измисли."

"Няма нищо по-изморително от това, когато някой държи да поаже на другите колко е умен. Особено когато не е."

"Понякога даже страхът донася полза, помислих си аз без особено въодушевление. Важното бе да запазя спокойствие. Когато се мъчиш със зъби и нокти да задържишнещо, то ти се изплъзва и оставаш наранен. Животът е като топка. Винаги запазва равновесие."

"Беден е онзи, който престане вече да иска."

"Примитивните хора, които са в състояние само да мразят или само да обичат, са за завиждане."

"Разкаянието разяжда душата по-силно от солна киселина - то е за спокойни времена."

"-Миришеш на ленено масло...
Баща ми звучеше озадачено. Сякаш не вярваше, че само от шетането горе дрехите, кожата и косите ми могат чак така да попият миризмата. И беше прав. Сякаш се досещаше, че аз вече спя сред маслени бои, че позирам с часове и дъхът на ленено масло се просмуква в мен. Досещаше се, но не смееше да го каже. Неговата слепота бе отнела увереността му и той вече не вярваше на собствените си мисли. Само преди година може би щях да се помъча да му помогна, да се опитам да позная какво му се върти в главата, да го предразположа да го каже на глас. Ала сега просто го наблюдавах тихомълком как се мъчи като бръмбар, който е паднал по гръб и не може да се преобърне."

"Мисис Коул се държеше съвършено демократично. Мразеше всички деца поравно."

"Щом свой човек те хване за топките, най-зле стиска"

"Беше един от онези великолепни летни дни, които човек никога не би забравил, ако всичко останало в света беше наред."

"Срещнеш ли бележка под линия, каза ни веднъж преподавателят по библиотечно дело, смажи й главата, преди да се е размножила."

"В този свят щом си получил нещо, трябва да плащаш. Може би затова Господ най-напред ни прави деца и ни слага по-близо до земята, защото знае, че трябва много падане и кръв, додето човек усвои този простичък урок. Щом си получил нещо, ще плаща, каквото си платил, става твое... и твоето рано или късно се връща при теб."

"Навремето баща му бе казал, че ако човек изглежда с всичкия си, сервираш каквото си е поръчал, та било то пикня или отрова. Рики Лий не знаеше дали съветът му е бил добър, или лош, но разбираше, че щом си изкарваш залъка в кръчма, подобен девиз до голяма степен те спасява от крокодилските челюсти на собствената ти съвест."

"Сега трябваше да се върне към собствената си личност, а това беше трудно - от година на година ставаше все по-трудно. Лесно е да бъдеш храбър, когато си в чужда кожа."

"Хукна към стълбата, но веднага се застави да крачи спокойно. Тичането подканваше паниката да се завърне, а и без това самообладанието бе готово да я напусне всеки миг. Ако вървеше спокойно, можеше да се окаже, че не е станало нищо лошо. Или пък, ако наистина бе станало, Господ щеше да погледне надолу и като я видеше как спокойно крачи, щеше да си помисли: А, добре... голяма каша забърках, но сега имам време да оправя всичко."

"Дори и на подсъдимата скамейка е интересно да слушаш как говорят за теб"

“Има два типа хора: едните обичат да спят до стени, а другите – до хора, които ги избутват от леглата.”

"Не мога да изброя случаите, в които майка ми казваше: Сине, ти си като бухала, на който му излязло лошо име, като съобщавал добри новини."