Цитати на unchita

"Дали ще имам сили да я удържа? Струва ли си да опитам да й помогна, щом като съм прекалено слаба, за да излезе нещо от това?
Знам какво представляват тези въпроси: извинения. "Човешкият разум е способен да намери извинение за всяко зло; затова е толкова важно да не разчитаме на него." Тези думи са на баща ми."

"Баща ми казва, че онези, които ламтят за власт и се доберат до нея, живеят в непрекъснат ужас да не я загубят. Ето защо трябва да даваме властта на тези, които не я искат."

"-Защо Дей?
-Всеки ден означава нови двадесет и четири часа. Всеки ден означава, че всичко отново е възможно. Живееш за един миг и умираш в един миг, и всичко това ти се случва в един ден, едно по едно /.../И се опитваш да вървиш в светлината."

"Не беше дете, не беше и мъж, някакъв чуден хлапак вълшебник. Неуязвим шут на войната. Куршумите го гонеха непрестанно, но той беше по-бърз от тях. Играеше си на някаква страшна криеница със смъртта. Всеки път, когато лицето й се доближаваше до него, той го пляскаше по носа."

"Въздигна в правило практиката нито един ъгъл в "Дамско щастие" да не остава празен; настояваше навсякъде да има шум, хора, живот, защото животът, казваше той, привлича живота, зачева рождества и се множи."

"Не може да се ревнува човек, заемащ толкова високо положение."

"Вземете всичко от жената, експлоатирайте я като въглищна шахта! Но после тя ви експлоатира, та и на колене ще ви постави!"

"Ти, старче, не разбираш това, иначе би знаял, че действието само по себе си носи удоволствие. Да действа, да твори, да се бори с обстоятелствата, да ги побеждава или да бъде победен от тях - ето къде е цялата радост, целия живот на здравия човек."

"Не можеше да се занимава с нещо, да наблюдава работа, без при това да почувства желание да внесе ред в тях, да ги подобри."

"Всички същества могат да бъдат Буда, но не го знаят и умират в болка и без идеал."

"Най-сетне, бях разбрал, че преди не съм бил човек, а само двукрако, леко окосмено и с членоразделна реч, а човечността се яви пред мен в края на пътя. Тя беше далеч, като мишена. Дали някога щях да успея да стана човек?"

"Живо ли е дебелото тяло? Единственото доказателство за това е, че то дебелее още повече. Такава е логиката на затлъстяването."

Хората са странни, сине,
А Бог,
Бог е невинен като дете
Което не иска да спре
Да играе играта на слънчеви зайчета
Докато някой не дойде
И не се опита да закове
момчешките слънчеви зайчета
С чук и пирони и викове,
Безпощадно
грамадно
жестоко
и жадно
да те отърве от
Човешкото, малкото
Което всеки носи със себе си
Да те осоли в сълзите ти
Да те консервира в кожата ти
Да те опакова както може
И да те вакуумира
В безбожие и пот -
За да издържиш
Както си требва
Току виж цял един
Дълъг,
презрян,
полусамотен
и сам
цял един глухоням
човешки живот.
Бог е невинен,
Сине.
А ти вземи и измий
Всичко наоколо отсебе си
И помни, че хората сине
са червеи
Които се мислят за змии.
Погледни наоколо
И ще видиш толкова много неща,
Още толкова много неща,
Сине,
За да разбереш това,
Което искам да изкрещя:
Бог е невинен,
Момчето ми.
Всичко е заради хората.
И най-големият грях,
Момче
Е да бъдеш като тях.
Да бъдеш като тях.

За всичко което се случва на тая земя
За всяко нещастие, неблагополучие
За живота, случилия се
Искам да кажа на мойто момче:
Сине,
Бог е невинен.
Всичко е защото хората се държат
Едни други като с кучета.
За кучетата понякога са всемилостиви
За дивата свинщина в която живеят
И им е готино
И държат на нея
Те благоговеят
Като овце в кочина.
И карат всеки ден
Бог да избира
Свинар ли да бъде или пастир.
Всичко това наоколо
Го правят хората
Борят се да говорят
Докато ангелите мълчат
Спорят докато истината плаче,
А мойто момче,
Бог е невинен,
Докато истината минава на пръсти
Помежду демоните
Които се кръстят.
Помежду децата
Между които чевръсто
Шета животът като месомелачка
Изстисква човешкото в тях
Мачка душата
Превръща ги в смешни страхливи пешки
В шахмата на живота
Вместо просто децата да правят грешки
Или като закачка от някой луд
Да положат малко труд
Слънцето да не спре.

Ще има дни,
в които няма да съм мъдър.
Ще тръгна бос.
И бос ще ходя по стените.
Ще плюя.
Ще вали.
И точно заради чадъра.
Ще бъда мокър.
От главата до мечтите.

Ще вярвам силно.
В слабостта на слабите.
На жалкия.
На смешния.
И тъжния.
Ще потанцувам искрено.
Със бабите.
И вместо стихове ще им редя попръжни.

Ще гоня с прашка.
Акащите птички.
Ще спирам и ще плаша духовете
Ще мразя всеки.
Всичко.
Всички.
Ще бъда сам.
И ще обичам плъхове.

Ще бъде весело,
Ще е безумно.
Ще търся и ще викам със фенер
Един човек във множеството шумно
И ще го намеря...
В образ на милиционер

Ще идвам при вас.
Като влак на летището.
Ще искам да съм бряг.
Във космоса.
Ще бъда весел луд по нищото
И всичко ще е толкоз просто.

А всъщност светът е красив
светът е красив
като капка машинно
масло
излята в морето
точно където, съвсем преди малко
момче и момиче
направили Рая
съвсем неприлично се любели.
Или се давели...
все тая.

Тялото ще ти послужи
За да има с какво да умреш.
Винаги можеш да спреш
Ако искаш
Но никога няма да поискаш
Докато един ден не отидеш в банята
И не се погледнеш в огледалото
Където вече дават
Друг.

"Човек винаги се изненадва, когато го подсетят, че докато наблюдава и преценява другите, всезнаещ и надменен, те го наблюдават и преценяват по същия начин."

"Едно време сме били капчици в морето, а после сме станали риби, а след това гущери, плъхове и маймуни и какво ли не между тях. Тази ръка някога е била перка, тази ръка някога е имала щипци! В човешката си уста имам остри зъби като на куче и дребни резци като на заек, и големи кътници като на добитък! Кръвта ни е солена като морето, в което някога сме живели! Когато сме уплашени, космите по гърба ни настръхват, както когато сме имали козина. Ние сме история! Ние сме всичко онова, което сме били, за да станем ние. /.../ Изтъкана съм от спомените на моите родители и прародители, от всичките ми предци. Те са в очите ми, в цвета на косата ми. Съставена съм от всеки срещнат в живота си, който е променил начина ми на мислене. Та коя частица от тези съм "аз"?"

"Останалите момичета я зяпаха и Тифани нямаше как да не се сети за овце. Когато куче нападне овца, другите овце бягат на безопасно разстояние, където се обръщат и зяпат. Не се съюзяват срещу кучето. Просто се радват, че не е нападнало тях."