Цитати на unchita

"Ако има някой, когото не бива да карате да чака, това е човекът, който ще ви подстригва косата."

"Той е сам.
Аз съм сам.
Просто около него има много хора, това е всичко."

"Има неща, на които никой не може да те научи. Боецът може да бъде победител, но това не прави задължително победителя боец."

"Тя само въздъхва и ни вярва, което е най-лошото от всичко. Винаги е гадно да ти вярват, когато знаеш, че не бива. Иска ти се да крещиш, да им кажеш да престанат, та да можеш да живееш в някакъв мир със себе си.
Но не го правиш.
Не искаш да ги разочароваш.
Не можеш да си признаеш, че си пъзльо, и да им обясниш, че не заслужаваш доверието им.
Не можеш да признаеш, че си нищожество."

"Какво да се прави, и жените са хора. Понякога също толкова глупави, колкото и ние."

"Потегляме и само аз се обръщам, за да видя останалата част от вълчата глутница на верандата. Те ще гледат след колата, докато се скрие. После един по един ще се приберат вътре. Зад комарника. Зад дървената врата. В света вътре в големия свят."

"Готов съм да се задържа на крака, каквото и да ми струва, готов съм да повярвам, че харесвам болката и я искам толкова много, че сам да я търся. Ще тичам към нея и ще се хвърля в нея. Ще се изправя пред нея в спял ужас и ще я оставя да ме блъска, докато куражът ми увисне по мен на парцали. Тогава тя ще го смъкне и ще ме остави гол, ще продължи да ме блъска, докато кръвта от заколението хвърчи от устата ми, а болката ще я пие, ще я опитва, ще я краде, ще я крие в кухините на търбуха си и ще ме пробва на вкус. Ще ме кара да се изправям всеки път, а аз няма да й позволя да разбере. Няма да й показвам, че я усещам. Няма да й доставя това удоволствие. Не, ще трябва първо да ме убие."

"Той е половин човек, защото когато един мъж не може да работи и жена му и децата носят парите вкъщи, става половин човек."

"Не току-така къщите имат стени и покриви. Само за прозорците не ми е ясно. Защо имат прозорци? Дали за да позволят на света да надникне вътре? Или за да виждаме ние какво става навън? Може къщата ни да е малка, но когато твоя старец го гризе отвътре собствената му сянка, неволно си даваш сметка, че може би във всяка къща се таи нещо толкова свирепо, тъжно и бляскаво, а светът не го вижда.
Може би всички тези страници с думи са за това.
Да отведем света до прозорците си."

"Ранна сутрин е. Онова време, когато е все още тъмно, но знаеш, че денят идва. През чернилката се процежда синева. Умират звезди."

"Хора няма.
Хора няма.
Колко е смахнато, мисля си, че всичко може просто да си върви без всички хора. А може би хората са там, а аз просто не ги виждам. Животът им ги е изтрил от моето полезрение. Може би празните им души са ги погълнали."

"Въдиците ни висят, потопени в грамадно синьо езеро, над което притъмнява и във водата цопват звезди"

"Жалко е, знам, но когато опитът ви с жените е минимален като моя, вземаш каквото можеш"

"-Ами...това е даже много руска черта, ако искаш да знаеш – постоянно да се оплакваш колко лошо върви всичко! Дори животът ти да е чудесен – не споделяй това с никого."

"Понякога се питах какво бе необходимо, за да бъде изтръгнат Анди от неговата кула на откачен математик – може би цунами? Нашествие от десептикони? Годзила да зашляпа по Пето Авеню? Той беше планета, лишена от атмосфера."

"Хората постоянно искат да говорят, но аз обичам да мълча/.../ Но аз не обичам тишината, обичам да има много неща за чуване."

"Тази застиналост ми беше позната – така едно жилище се затваря в себе си, когато някой умре."

"Понякога, неочаквано, скръбта ме връхлиташе на вълни, които ме оставяха без дъх; а когато вълните се оттеглеха, установявах, че виждам около себе си отблъскваща разруха, пустота, осветена от толкова ярка и мъчителна светлина, че почти не ми оставаха спомени от времето, когато светът не е бил мъртъв."

"И най-мъничкото нещо има свое значение."

"Вярата в човешката доброта е предразсъдък, който трудно се опровергава. Не е ли по-разумно, мислеше си Хенри, докато караше ядосан по алеята с дървета, водеща към имота му, да вярваш в очевидната лошотия на човешките същества? /.../ Всяка вяра в човешката доброта превръща наказанието в необходимост."