Цитати на unchita

"Аз съм единственият човек в света, на когото се е случвало това чудо - да си спасява живота, като се хвърля през прозореца.
Сигурно и до днес градът е осеян с парчета от тялото ми."

"Като саботираха тоалетните на четирийсет и четвъртия етаж, служителите си отмъщаваха и на "Юмимото" - докато чакаха асансьора за четирийсет и четвъртия, те губеха време, през което биха могли да служат на компанията. В Япония това се нарича саботаж и е толкова тежко престъпление, че японците употребяват френската дума - трябва наистина да си чужденец, та да измислиш подобна подлост."

"Щом шокът попремина, бях обхваната от странно чувство на облекчение. Чистенето на зацапани тоалетни чинии ми даваше едно страхотно предимство: вече нямаше от какво да се страхувам - по-ниско не можех да падна."

"Никой не може да твърди, че знае какво представлява ексцентрикът, ако не е срещал японец-ексцентрик."

"Това е проблемът на хората от моя тип. Ако нищо не провокира нашата интелигентност, тя заспива. Оттам идват и грешките."

"Излишно бе да се заблуждавам - напразно бях написала онзи доклад. Нямах дух на завоевател, а на кротко пасяща в полето на фактурата крава, чакаща да мине влакът на снизхождението. Колко беше хубаво да се живее без гордост и без интелект. Спях дълбок зимен сън."

"Двамата с другаря ми по злочестина бяхме наречени с какви ли не имена: предатели, некадърници, змии, лицемери и - върха на оскърблението - индивидуалисти."

"Може би мъжете усещат кога жените носят цианкалий в джоба си."

"Не започва ли всичко така? Имаш кауза, в която вярваш и за която си струва да умреш. Скоро тя се превръща в кауза, за която си струва да убиваш. А след това се превръща в кауза, заради която да убиваш невинни хора."

"През лятото беше добавил към сбирката си диво жълто цвете, откъснато в гората. Цветята не траеха дълго, а нищо не го натъжаваше повече от това да гледа как жълтият цвят избледнява, как цветето увяхва и покафенява. Тогава се питаше: Къде отива жълтият цвят? Нямаше представа. Но се надяваше някой ден и той да отиде там, може би когато умре. Жълтият цвят беше много по-важен за него от всичко и всички."

""Винаги бъди малко по-добър от необходимото" /.../ Това, което харесвам в тези думи, е, че те ми напомнят не само че ние, като човешки същества, носим добротата в себе си, но носим и самия избор да сме добри."

"Добрият човек се стреми да премахне страданието. Глупавият дори не го забелязва, освен когато сам той го почувства. А злият човек се старае да направи страданието колкото може по-силно и да го разпространи навсякъде, където може. Но никой от тях не е виновен. Нито добрият, нито глупавият, нито пък злият човек. Никой не е дошъл на този свят по свое собствено желание, само за себе си. Всеки човек е продукт на много светове, на много поколения. Злите не съзнават, че са зли и следователно са невинни. На тях трябва само да прощаваме. И да ги обичаме, защото дори в най-лошия човек има по нещичко от нас. Никой не може да съществува отделно от другите."

"Светът чака да бъде преобразен от тия, които живеят в него, и той наистина бива преустройван всяка сутрин, като легло, като жилище, обитавано от едни и същи хора, които го подреждат по един и същ начин, но все пак различно, защото и самите хора се променят."

"Ако животът изглежда лош, отвратителен или тъжен, значи, че такъв го вижда самият човек, тъй като всеки от нас вижда света със своите собствени очи. Всеки човек носи в себе си целия свят и може да го обича - ако самият той има обич в сърцето си, или да го мрази, ако сам той е пълен с ненавист."

"Зачудих се дали Дейзи сега спи в рая. И ако спи дали сънува мен? И също се питах какво ли ще е да ида един ден в рая и лицето ми да няма значение за никого. Така, както никога не е имало значение за Дейзи."

"Да се събудя след като цяла нощ е валял сняг и всичко е бяло е почти най-любимото ми нещо на света. Обичам това усещане, когато на сутринта си отвориш очите и всичко изглежда някак по-различно, но не разбираш веднага защо. И после изведнъж се сещаш: не се чуват клаксони, няма автобуси, хукваш към прозореца да видиш какво става и виждаш, че всичко е бяло - тротоарите, дърветата, колите, первазът на прозореца."

"Ще ми се всеки ден да е Хелоуин и всички да носим маски. Непрекъснато. Тогава ще можем да си ходим спокойно, да се запознаваме и да се сприятеляваме, преди да видим какво има под маските ни."

"Когато имаш избор между това да си прав и това да си добър, избери да си добър."

"Плакал си от жалост - от жалост не само към мъките на този или онзи човек, а към всички и към всичко, от жалост към самата същност на нещата. Ако човек не притежава тая жалост, той не може да бъде истински човек, защото само жалостта дава цяр на човешката душа. Само добрите хора плачат. Ако човек никога не е оплаквал тая мъка в света, той е по-лош от калта, в която стъпват нозете му, защото и в калта може да поникне зърно, да пусне корен, стъбло, листа и цвят, а човешката душа, лишена от жалост, е безплодна, в нея може да вирее само гордостта. А гордостта, рано или късно, води до някакво убийство, унищожава хубавото, а понякога и човешкия живот."

"Колкото повече се приближава човек до гроба, толкова повече се радва, че на света има добри хора, които ще живеят след него."