Цитати на unchita

"Трябваше да се самоубиеш, или той да те убие, за да се превърнеш в самостоятелна единица.
Да се самоубия. Да го убия. Трябваше да го убия, за да живея..."

"Аз те убих, Скаут. Трябваше."

"Слънцето висеше на два след пладне, както бе висяло вчера и щеше да виси утре.
Адът е вечно разделение. Какво бе направила, та трябваше до края на дните си да посяга с копнеж към тях, да прави тайни екскурзии в далечното минало, без да пътува до днешния ден? Аз съм тяхна плът и кръв, вкоренена съм в тази земя, това е моят дом. Но вече не съм тяхна кръв, а земята не се интересува кой пуска корени в нея. Аз съм непозната на чужд коктейл."

"Сляпа, това съм аз. Никога не съм си отваряла очите. Никога не съм мислила да надникна в сърцата на хората, гледах само лицата им. Сляпа като къртица... Мистър Стоун. Вчера мистър Стоун постави страж. Трябваше да даде и на мен. Имам нужда от страж, да ме води и на всеки кръгъл час да възвестява каквото види. Имам нужда от страж, за да ми казва: така говори човекът, но всъщност мисли ето това, да тегли черта по средата и да каже: тк е едната справедливост, там е другата, и да ми обясни разликата. Имам нужда от пазач, за да прекрача напред и да заявя на всички тях, че двайсет и шест години е твърде дълъг срок за шега с някого, независимо колко е смешна."

"Ако някой ви каже: "Това е истината" и му повярвате, а после откриете, че казаното не е истина, той ви разочарова и вие внимавате повече да не се хванете на въдицата.
Но когато един човек е живял за истината, а вие сте вярвали в онова, за което живее - когато такъв човек ви разочарова, той ви отнема всичко."

"Ако някой ви каже: "Това е истината" и му повярвате, а после откриете, че казаното не е истина, той ви разочарова и вие внимавате повече да не се хванете на въдицата.
Но когато един човек е живял за истината, а вие сте вярвали в онова, за което живее - когато такъв човек ви разочарова, той ви отнема всичко."

"Върви си, казваха старите сгради. Тук няма място за теб. Не си желана. Ние имаме тайни."

"Deo volonte. Ако е рекъл Господ."

"Мъката по света се поделя между всички и трябва да поемеш своя дял. За съжаление само онези с кал под ноктите и къркорещи стомаси знаят това със сигурност. Ситият като теб си мисли, че мъката ще го подмине само защото си е казал молитвата с празна уста, сложил е прозорци пред ветровете си и е създал само мъжка челяд, та никога дъщеря да не разкъса плътта на сърцето му така, както той къса плътта на чуждите дъщери."

"Любовта, романтичната любов, няма друга задача освен да създаде живот."

"Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава: колко дни ще живее и колко пъти ще обича. Защото, ако знае, че са много, ще прахосва и двете като неочакван сън по клепките. И нито ще им се наслади, нито ще си вземе поуките от тях./.../Виж, ако дните на човека са повече, той ще умре по-рано само защото е повярвал, че са толкова, колкото е предсказано. Защото вече си е казал, че трябва да го стори. От този път връщане няма - и да оцелее душата, тялото умира. Ако пък любовите са повече от предсказаното - човекът не вижда онези, които му идват отгоре. И да спрат на пътя му като бездомно кутре, не им вярва, защото вярва повече на предсказанията, отколкото на очите и сърцето си. А когато човек подритне с крак жива любов, тогава и тялото, и душата му умират."

"Когато човек вдига поглед към небето, той някак естествено очаква, че нещо хубаво ще му се случи, някакъв светъл лъч ще огрее мрачния му делник. И не допуска, че мое да бъде ослепен от светкавица или поразен от гръм."

"Смяташе, че жените имат вградени малки слънца в телата си, които могат да стоплят света. Или поне мъжката му половина."

"Да живееш живота си в името на семейството, децата, в името на това да си красива и желана и какво ли не, а после, когато годините са прошумели, лицето - повехнало, а децата - заминали, да установиш, че светът се е движил по пътя си, а ти си там, където и преди, но вече си излишна."

"Тя бе някакво странно съчетание на очевидна женственост, мъжки ум и детска откровеност. Светът с нея беше в мащаб едно към едно."

"Без творчество животът става безсмислен. Книжовният труд, като всеки труд, изисква постоянство. И ако се занемари, то се отразява зле на самия творец. Защото талантът показва своето истинско лице в процеса на работа."

"Всеки покорен връх вече престава да бъде връх. Към върховете се движи човешката мисъл. Няма връх, от който да не може да се съгледа по-висок връх. Планината е красива с върхове. Без върхове тя е пустиня. И всеки живот в своето развитие има по един връх. Ще бъде ли осъществен или не, зависи и от човека, и от обществото, в което се намира, и от времето, в което живее."

"Слабостта е човешка. Геройството е свръхчовешко. В пламъците на битката човешкото отстъпва пред геройството. И затова юнаците са легендарни, а хората са жива, конкретна, осезаема действителност./.../ Със самия факт, че са живи, легендата отнема блясъка на героите и ги прави смъртни. Героите са смъртни хора в безсмъртна одежда, с безсмъртен образ, и тяхното обаяние расте от ден на ден. Героите са герои, когато паднат на бойното поле."

"Прозорецът беше границата между ужасната светлина и прекрасния мрак, между тоалетните кабини и безкрая, между чистото и неизмиваемото, между клозетното казанче и небето. Докато съществуват прозорци, и най-незначителното човешко същество ще има дял от свободата."

"Не й стиснах ръката само от самолюбие. По-късно си казах, че съм сгрешила - да предпочетеш гордостта си пред гледката на едно лице с изключителна красота, си е чиста глупост."