Цитати на unchita

"Тук се таи едно много интересно различие между научната фантастика и фентъзито: тема на научната фантастика е напредъкът на една раса; тема на фентъзито може да бъде напредъкът във въображението на едно дете, да се научиш да долавяш и да мислиш извън привичните рамки."

"Феновете рядко се появяват още в началото на писателската кариера и често книгата, която ги запознава с някой писател, им става любима. За Пратчет това могат да бъдат толкова различни книги."

"Уличната лампа е по-интересна от магията/.../в процеса, довел до изработката на крушката - превръщането на маймуната в човек, поставянето на волфрама в стъклена колба, - или във веригата от събития, която я е създала, "има повече необуздана магия, отколкото в схващането за магията"

"Пратчет говори за вездесъщието на Бога и възможността на човека действително да го открие. После обяснява, че ако наистина се намери "управител на Вселената", то това ще предизвика хаос на Земята, защото: "Той щял да престане да бъде успокоителна Вяра и щял да се превърне във факт." Пратчет отива и по-далече и обяснява, че човечеството "не може да живее, след като знае, че съществува подобно величие", и тук той изказва нещо много основателно. Жаждата на човечеството за знания и за власт би го унищожила, защото страстта и паниката, възникнали от откриването на Бог, биха предизвикали конфликт между всички варианти на религията, проповядвани по цялата планета."

"Преди да станеш писател, трябва да си читател, и при това да четеш всичко."

"Екстазът от съзерцаването на тези гиганти нараства и от факта, че те не ме забелязват. Те отговарят с моята любов с безразличното благоразположение на шедьоврите. Прекрасно е като четенето на велика книга - мога да си плача от възторг, на текста не му пука. Толкова обичам самотата на възхищението! Прекрасно е да няма нужда да даваш обяснения на никого, когато си лице в лице с безкрая."

"Много е странно, защото всъщност никога през живота си не съм закъснявала. Проблемът ми не е закъснението, а вероятността да закъснея. Когато усетя, че мога да закъснея с половин минута, се чувствам толкова зле, че предпочитам да умра. Не знам откъде ми идва убеждението, че закъснението е непростим грях. Когато други закъсняват, се дразня, но не смятам, че заслужават военен трибунал. Само моето закъснение се наказва със смърт."

"Как се познава, че един възрастен човек е започнал да губи паметта си? Появява се някаква нерешителност. Но не той е изгубен, а ние сме изгубени за него. Той притежава една капитална мъдрост - владее изкуството да не схваща това, което отхвърля. Всеки би искал да има такава способност."

"Започна ли да треперя, значи, че са ми засегнати нервите, нищо не мога да направя, просто си треперя, но не като листо, а като машина пред експлозия."

"Понякога всички километри по средата са нищо - си помисли тя, - понякога те са намалени до тишината между ударите на сърцето."

"Тя беше толкова красива, си мислеше той, виждаше бръчките и отпуснатата кожа, но не ги намираше за грозни или непривлекателни. Той я виждаше през очите на една огромна любов и приемаше, че е красива."

"Всеки е това, което е - помисли си той, - и не можем да станем по-различни, отколкото са ни направили обстоятелствата."

"Човек се нуждае от волята да живее, точно колкото от здравето."

"Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности."

"Никога не се доверявай на нещо, което мисли, ако не виждаш къде е скрит мозъкът му."

"В края на краищата за добре организирания ум смъртта е просто следващото голямо приключение."

"Човек никога не може да има достатъчно чорапи - каза Дъмбълдор. - Дойде и отмина още една Коледа и аз не получих нито един чифт. Хората упорстват да ми подаряват книги."

"Приятелите ти имат нужда от теб, когато грешат, Джин-Луиза. Не се нуждаят от теб, когато са прави..."

"Мръсната дума предразсъдък и чистата дума вяра имат нещо общо: и двете започват там, където свършва разумът."

"Винаги е лесно да погледнем назад и да видим какви сме били вчера, преди десет години. Трудно е да видим какви сме сега."