Цитати на unchita

"Когато си затворник, дните изглеждат безкрайни, а надеждата умира първа."

"Откри, че сърцето му изведнъж се изпълва с щастие и проста благодарност. Хубаво е да откриеш, че все още имаш сърце, че обикновените грижи на обикновените дни не са го износили, но още по-добре е да откриеш, че то все още може да говори през устата ти."

"Откри, че сърцето му изведнъж се изпълва с щастие и проста благодарност. Хубаво е да откриеш, че все още имаш сърце, че обикновените грижи на обикновените дни не са го износили, но още по-добре е да откриеш, че то все още може да говори през устата ти." - "Библиотечна полиция"

"Летящите из каросерията черни прашинки проблясват, огрени от косите лъчи на слънцето, и приличат на сняг, но сняг в негатив."

"Около лампата се луташе стадо нощни пеперуди, както само стадо нощни пеперуди може да се лута около една лампа."

"седемте ми смъртни гряха няма да са достатъчни когато решиш да ме съдиш но не можеш да изречеш с думи всички грехове на света нали? затова по-добре ме остави да извърша още седем пъти по седем гряха те и тогава няма да са достатъчни но поне ще се добрижат до онова което предполагам ще съм заслужил когато сложа шията си на ония релси по които ще мине твоят влак в седем сутринта"

"Той беше републиката, беше нашата светлина"

"Висшата проява на милосърдие в нашия свят представлява неспособността на човешкия разум да свърже в едно цяло всичките му компоненти.Живеем на спокойното си островче на невежеството насред черния океан на безкрая и не ни е съдено да плаваме надалеч. Науките, всяка от които дърпа колата в своята посока, досега не са ни навредили кой знае колко; ще дойде ден обаче, когато събирането на разпокъсаните до този момент елементи на знанието ще разкрие пред нас такива чудовищни бездни на реалността, че ние или ще изгубим разсъдъка си от видяното, или ще бъдем завинаги прокудени от светлината на знанието и ще подирим покой и безопасност в гробницата на нови тъмни векове."

"Върховният ужас често парализира паметта по милостив начин."

"Кой ли природен закон диктува пламъкът на свещта винаги да е устремен нагоре?"

"Следвай логиката. Всяко следствие си има причина и всеки проблем - решение. Всяка ключалка - ключ."

"Знаеш ли кой е най-важният урок от историята? Че се пише от победителите. Това е урокът. Който победи, той определя историята."

"Думата "война" вече не е с въпросителен знак."

"Днес изгониха от вира едно момиче. Инге Хахман. Казаха, че не може да плува с нас, тъй като била от смесен произход. Било нехигиенично. Смесен произход... Ние не сме ли такива, Вернер? Нали сме смесени - от баща и майка?"

"Ако "защо" беше първият и последен въпрос, то "защото бях любопитна какво ще стане" беше първият и последен отговор. Подобен отговор е бил даден на самия Бог в райската градина и винаги е бил предопределен да бъде причината за края на властта на човеците над нещата."

"Книгата пренаписва света"

"Илайза нямаше навика да мами хората. Познаваше книгите по-добре от повечето хора. Книгите имат история, а историята е начин да се помни."

"Стреснах се и се събудих. Още беше тъмно и тишината се нарушаваше единствено от тиктакането на часовника. Само че в стаята нямаше часовник."

"Мъртвите слушат. Винаги слушат. Какво друго им остава да правят?"

"Навярно изпитваш такава любов само веднъж в живота си, не знам. Но не беше зле. Беше достатъчно /.../Нека ти призная нещо: да се омъжа за Джим, беше като да вляза във вода, чиято температура беше същата като на въздуха. Не беше нужно да се нагаждам към промяната. Той беше тих, скромен, трудолюбив мъж, добър човек. Не бяхме от онези двойки, които си довършват изреченията. Дори не мисля, че през цялото време знаех какво се случва в главата му. Но се уважавахме."