Цитати на unchita

"Зорбас въздъхна. Ако съществува ад, ще отида в ада, и то по тая причина. Не защото съм крал, убивал, изневерявал, не, не! Това не е нищо, Господ прощава тези неща. Ала ще отида в ада, защото онази нощ една жена ме очакваше в леглото си, а аз не отидох..."

"Всеки възрастен е израсъл от дете, което е извадило късмет/.../И мъртвите деца тежат върху всяка жива душа. Всеки влачи бремето на вината така, както луната влачи след себе си океаните - твърде тежка, за да я повдигнеш, твърде срасната с теб, за да й обърнеш гръб."

"Мелани се бори с див звяр и звярът е самата тя.
И затова, знае момиченцето, тази битка е изгубена за нея."

"Мелани налита напред и едновременно се дърпа назад. Човек с голямо куче на каишка, и тя е и човекът, и кучето, опъва напред веригата на собствената си воля."

"...има още девет деца, които идват в класната стая след Мелани. Едно от тях е Ан, която преди беше най-добрата приятелка на Мелани и може би още е, само че последния път, когато ги разместиха (Сержантът нарича разместването "да поразбъркаме тестето") сложиха двете момиченца много далеч едно от друго, а е трудно да си най-добра приятелка с някого, с когото не можеш да си говориш."

"-Кого ще спасиш? - Тес използва ръкава си, за да избърше лице в очакване на отговора ми.
Въздъхнах раздразнено. Просто й кажи проклетата истина.
-Ти добре ли си? Ще спася теб.
Изражението й поомекна и в този миг грозотата от завистта и омразата се смекчи. На Тес й трябваха съвсем малко ласки, за да се превърне отново в ангел.
-Защо?
-Не знам.-Прокарах ръка през косата си, без да мога да разбера защо не можех да поема контрол над този разговор.-Защото Джун няма да има нужда от помощта ми."

"Чистотата не е нещо, с което се раждаш, не е дар от природата, а се изгражда чрез изпитанията в живота. А който я е получил наготово, рано или късно я губи.Така че в крайна сметка е по-добре да се родиш несъвършен и да станеш - ако не съвършен, то поне по-добър, вместо да се родиш съвършен и после да бъдеш принуден да загубиш илюзорното си съвършенство при сблъсъка с реалния живот."

"Бях прекарала в планината девет месеца - ден след ден, час след час, минута след минута, люшкайки се между надеждата и отчаянието, страха и смелостта, волята за живот и желанието да умра. Но повече от всичко очаквах освобождението, защото свободата не е само прекрасна, тя е и справедлива, щом всички са еднакво свободни. И изведнъж осъзнах, че когато някой има подобни очаквания, той живее по-истински от онези, които не очакват нищо."

"Човек привиква към всичко, дори и към войната, и това, което го променя, не са изключителните събития, които се случват рядко, а именно тези привички, които показват, че сме способни да приемаме случващото се, без да му се противим."

"Ако човек не яде, той не може да свърши нищо, дори не може да си потърси храна."

"Съжалявам, защото беше добър човек. Но умря така, както ще умрат мнозина други: прекарали целия си живот в преследване на печалбата, обсебени от илюзията, че не съществува нищо по-важно от парите, в един момент ще открият онова, което стои зад парите, и ще се смразят от ужас."

"За да разбереш един човек, трябва да го наблюдаваш, докато прави нещо в свой интерес."

"Животът ни е изграден от навици; почтеността също е навик. Но когато хората си променят навиците, животът им се превръща в ад, а те самите - в разюздани дяволи, загубили уважение към себе си и другите."

"Щом млада жена завърти главата на някой стар мъж, той рано или късно се проваля."

"Жената трябва да е вярна на мъжа си независимо от всичко - дори и ако той й изневерява."

"Мамо, татко, приятелства, предателства, благодаря ви! На всички ви благодаря! Фройд да се гръмне! Бог е жив, защото аз съм жив! И пея. И говоря тук, при вас, и знам, че единственото спасение ще бъде вярата. Вярата, че ти си много по-добър вариант от този, който никой досега не позволи да случиш. Вярата, че носиш едно парче истина, която никой друг не знае. И да я следваш. И да я следвам... Нея..."

"Животът е променлив и винаги бяга, докато не си спомниш името си..."

"Животът е променлив и винаги бяга, докато не си спомниш името си..."

"Случвало ли ви се е да искате да заспите, защото не може да понесете реалността? А, ако не ви се е случвало, ще ви се случи!"

"Всяка кражба в самите нас е дълбоко доброволна! И често се обграждаме с хора, които ни наказват. Защото някой някъде ти е обяснил колко си виновен за това или онова. Някой те е съдил и ти искаш да бъдеш ограбен и да си платиш."