Цитати на unchita

"Поруменяла от възбуда, тя разговаряше така оживено с друга девойка, че това моментно настроение прониза сърцето ми след няколкоседмичната раздяла. Защото аз я обичах и се надявах да я открия окъпана в сълзи."

"Върховната цел на танца е да покаже тялото. Ние живеем с недоразумението, че всеки от нас притежава тяло. Но в огромната част от случаите не обитаваме телата си или го правим толкова зле, че да ти стане жал, пропиляваме ги като древни римски дворци, предназначени да подслонят удоволствията и превърнати днес в седалища на мултинационални фирми."

"Мъдреците казват, че всичко е безсмислено. Но влюбените са по-мъдри от тях. Който обича, не се съмнява и за миг в смисъла на нещата."

"Целта на магията е да накараш хората да се усъмнят в реалното."

"Тъй както ценностите ми не са противоречиви и няма конфликт между желанията ми, по подобен начин няма жертви и конфликт на интереси между разумни хора - тъй като разумните не се стремят към незаслуженото и не се гледат един друг с канибалска страст, те не принасят и не приемат жертви."

"Адът, който можеш да изтърпиш, е точно толкова голям, колкото любовта ти"

"Без да осъзнава, ускоряваше крачка. Нещо странно ставаше в главата му. Усещаше, че го обзема ново, непознато чувство, страшно чувство. Да, изпитваше страх, до смърт се страхуваше, но не от онези, които останаха на пътя, а от самия себе си, от себе си в тази пустош, в тъмнината, от чувството, че до него, зад него, почти вътре в него има някой друг, чудовищен, страшен, ужасяващ..."

"Не помръднах и след малко задишах безстрастно, като заспал. Той явно се вслушваше. Аз се вслушвах във вслушването му. Той се вслушваше как се вслушвам във вслушването му. Нещо се обърка. Забелязах, че изобщо не мисля за това, за което си мисля, че мисля - опитах се да изненадам съзнанието си, но се обърках."

"Неподвижната вода отразяваше гобленовата пищност на червенокафявите листа, стъклената синева на небето, тъмните очертания на парапета и наведените ни лица. Листата падаха и насреща им, от сенчестите водни дълбини, летяха неотвратимите им двойници. Срещите им бяха беззвучни. Всяко листо се въртеше и падаше и пак така с въртене към него се стремеше точното му отражение."

"Знаете ли какво е талант? Това е проклятието на вечното очакване. Като дете трябва да живееш с това, да се справиш някак. Ако можеш да пишеш, мислиш, че Бог те е създал на земята, за да засенчиш Шекспир. Ако можеш да рисуваш, може би мислиш - аз така мислех - че Бог те е създал да засенчиш баща си."

"Ужасите на инквизицията са нищо в сравнение със съдбата, която въображението може да начертае за любимите ти хора."

"Злото означава да се докажеш, да усвоиш изкуството да бъдеш до съвършенство."

"Може би, за да усетиш романтиката на живота, трябва да носиш в себе си нещо от актьора, да можеш да се отделиш от самия себе си и да се наблюдаваш отстрани едновременно вглъбено и безпристрастно."

"Навярно несъзнателно ние мерим влиянието си над другите по това, доколко зачитат мнението ни за тях, и мразим онези, върху които нямаме подобно влияние."

"Наредихме фигурите и когато дъската беше готова, той я огледа спокойно. Човек винаги изпитва някакво задоволство, като види войниците си готови за битка."

"Наистина ли мислиш, че красотата, която е най-драгоценното на света, лежи като просто камъче на плажа и всеки случаен минувач може небрежно да го вдигне? Красотата е онова необикновено и удивително нещо, което художникът в тежки душевни терзания изтръгва и досътворява от хаоса на света. И когато я създаде, не е дадено на всички да я познаят. За да я усетиш, трябва да изминеш пътя на художника. Тя е като мелодия, която той ти пее, но за да я чуе сърцето ти, са нужни знания, чувствителност и фантазия."

"Тази страст у жените да се държат красиво до смъртното ложе на любимите си винаги е предизвиквала у мен недоумение. Понякога те като че ли дори се дразнят от тяхното дълголетие, защото то отсрочва възможността за една ефектна сцена."

"Да повториш едно и също нещо три пъти, и то с нестихваща жар - за това се иска женски темперамент."

"Изцелително някак ми действа да си давам сметка за огромния брой написани книги, за светлите надежди на авторите им, като ги видят публикувани, и за действителната съдба, която ги очаква. Какви са изгледите някоя от тях да си пробие път през множеството? А успешните книги все едно не се помнят повече от един сезон. Само бог знае колко болка е изтърпял авторът, през какви горчивини е преминал и колко е страдало сърцето му, за да предложи на случайния читател няколко часа приятен отдих или просто да му помогне да убие скуката по време на път."

"Никой не си спомня в близкото минало някой от Аскетите да се е самоубивал, но отношението на кастата по въпроса е недвусмислено: самоубийството е егоистичен акт. Хората, които са истински жертвоготовни, не мислят толкова често за самите себе си, че да пожелаят смъртта."