Цитати на unchita

"Писането никак не облекчава. То очертава, отграничава. Внася елемент на свързаност, представа за реализъм."

"Стане ли въпрос за миналото, всичко написано е художествена измислица."

"Не вярвам, че мъжете могат да водят смислен разговор на тема жени."

"Вече бях омел сандвича и насочих вниманието си към супата. Разказът ни най-малко не отнемаше от апетита ми. Все пак бях на двайсет и една и макар да не бих го признал, дълбоко в себе си бях сигурен, че никога няма да умра."

"В шоубизнеса има две важни правила, малкия: да си пазиш портфейла... и никога да не закъсняваш."

"Едва ли някой въобще някога открива, че действията му истински, действително нараняват други хора! Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш."

"Колко странни са възрастните. Пият слабително, алкохол или приспивателни хапчета, за да прогонят страховете си и да заспят, а страховете им са толкова кротки, едва ли не питомни: работата, парите, какво ли ще помисли учителката, ако не купя по-хубави дрешки на моята Джени, още ли ме обича жена ми, кои са моите приятели. Всичко това бледнее в сравнение със страховете, които обграждат в тъмнината детското легло и само някое друго дете би могло да ги разбере. Не съществува нито групова терапия, нито обществена помощ за детето, което всяка нощ трябва самичко да се справя с нещото под леглото или в мазето - нещото, което се хили и подскача заплашително, но винаги остава точно извън границата на зрението. Нощ подир нощ детето е длъжно да води все същата самотна битка, а единственото лечение е постепенното закостеняване на въображението и това се нарича израстване."

"Не го интересуват ни Божиите, ни човешките, ни сатанинските дела. То познава мрака. И мракът му стига."

"Очите са прозорци на душата, казва Уърдсуърт. Може би, но зад тия очи лежеше пуста, изоставена стая."

"Нито едно дете не може да победи тези страхове, помисли си той. Щом не можеш да разкажеш за страха, не можеш и да го победиш. А страховете, заключени в детското съзнание, са прекалено грамадни, за да излязат през устата."

"Въпрос: ако затвориш някой психолог в една стая с човек, който се смята за Наполеон, и ги оставиш там цяла година (или десет, или двайсет), какво ще се получи - двама психолози или и двамата ще излязат с ръка под средното копче на ризата? Отговор: липсват данни."

"Откъде ли им беше хрумнало, че не разбира какво е смъртта? Ясна работа. Смъртта е, когато те спипат чудовищата."

"-Какво имаше долу?-запита Роял.-Какво видя?
-Нищо-отвърна Ханк Питърс на срички, насечени от тракащите му зъби.-Нищо не видях и додето съм жив, не искам повече да го видя."

"Всички си имаме кошмари /.../ Понякога се чудя как ли още не са закрещели стените от всички ужаси, които ни спохождат насън."

"Сигурно това означава да си от някъде - да не можеш да видиш за какво става дума."

"За да посветиш живота си на доброто, със сигурност трябва да имаш някакъв проблем."

"Ако беше Господ, значи Господ живееше в мен, ако не беше Господ, значи този, който не беше Господ, бе създаден от мен, което ме превръщаше в Господ."

"Консумирането на красотата не я накърнява."

"По-късно си обясних етимологията на думата "болест". Болният е човек, реших аз, който има "бол" неща за казване, но не може да ги каже. Тялото му го казва вместо него под формата на някаква болест. Възхитителна идея, според която, успееш ли да се изразиш с думи, не страдаш физически."

"Прекалено сладко" - този израз ми изглежда абсурден като "прекалено хубав" или "прекалено влюбен". Няма прекалено красиви неща, а просто хора, които не са особено гладни за красота."