Цитати на unchita

"Светът предлага безброй опасности за хората с лоши предчувствия."

"Убиецът трябва да бъде нащрек. Неговият враг са детайлите. Онова, което ще провали всичко, е някоя необмислена дума, нещо, което е забравил, някоя дребна грешчица. Той трябва да поддържа жив спомена за престъплението и да се връща всеки ден към него, но въпреки това да мълчи. Ала мълчанието не е присъщо на човешката природа. Не е лесно да се пази тайна. Живот в мълчание е същинска агония. Погледнато от тази страна, наказанието на убиеца започва от деня, в който е извършил престъплението си."

"Всеки мъж е най-големият си личен враг; най-големият враг на жената са другите жени"

"Всяка лъжа трябва да съдържа в себе си определено количество истина, за да е убедителна"

"Намери си враг до живот и доктор повече не ти трябва"

"Никога не лъжи, когато можеш да си откровен. Истината невинаги е най-безопасният изход, но в повечето случаи е така."

"Вината не е единствената причина за самоубийство. Понякога ти писва от следобедните телевизионни бози"

"Той не съжаляваше, че не постъпи в колеж. Колежът е за хора, които не знаят, че са умни."

"Всяка религия лъже. Всяко морално предписание е самоизмама. Даже звездите са мираж. Истината е тъмнина и единственото, което има значение, е да се отличиш, преди да потънеш в нея. Да резнеш кожата на света и да оставиш белег. В крайна сметка историята е плът, набраздена от белези."

"За младите хора несъстоялите се трагедии са като сънищата. Спомените - те са реалността."

"За всички ни е ясно, че в края на лабиринта стои смъртта (а това е нещо, което не винаги съм осъзнавал - до не толкова отдавна с незрелия си ум мислех, че смъртта е нещо, което може да се случи единствено на другите), но сега виждам, че пътеката, която избрах през лабиринта ме направи такъв, какъвто съм. Аз не съм просто някакво същество, а определен начин на съществуване - един от многото начини - и познанието за пътищата, които съм извървял, както и онези, които ми предстоят, би ми помогнало да разбера това, което става с мен."

"Странно е, че хора с реалистични възприятия и чувствителност, които не биха злоупотребили с човек, роден без крака, ръце, или зрение, без да се замислят оскърбяват някого с ниска интелигентност по рождение."

"Странно нещо е познанието. Колкото по-далеч отивам, толкова повече се убеждавам, че никога не съм разбирал дори и съществуващия около мен свят. До не толкова отдавна наивно вярвах, че мога да науча всичко, да усвоя цялото знание на света. Сега се надявам да бъда в състояние да се докосна само до усещането за наличието му, да осмисля зрънце от него.
Имам ли време?"

"Те говореха за политика, изкуство и Бог. Никога досега не бях чувал някой да казва, че може и да няма Бог. Това ме изплаши, защото за пръв път се замислих какво означава Бог."

"Над далечните планински очертания се бе проточил керван от малки седефени облачета, подрязани равно отдолу, и бавно пътуваше нанякъде като стадо. "Облаците пасат - помисли Калуньо, - на добро време е...""

"Време е за кукуруза, време е. Така го учеше баща му кога да сее кукуруз: като седнеш в браздата и задникът ти се затопли - значи време ..."

"Правилните, честни мисли искат спокойствие, старини, беззъби уста. Когато си беззъб, лесно е да кажеш: "Срамота, момчета, не хапете!". Но когато имаш всичките си трийсет и два зъба... Звяр е човекът на младини, див звяр, хора яде!"

"Не си позволявай много близост с хората, не им казвай, че всички сме равни, че всички имаме еднакви права, защото веднага ще потъпчат твоето право, ще ти грабнат хляба и ще те оставят да умреш от глад. Дръж се на положение"

"Не вярвам в нищо - колко пъти ще ти казвам това? Не вярвам в нищо и в никого, освен в Зорбас. Не че Зорбас е нещо по-добро от другите - никак, ама никак! Скот е той. Но вярвам в Зорбас, защото само той е под моя власт, само него познавам, всички останали са привидения. С неговите очи гледам, с неговите уши слушам, с неговите черва смилам храната си. Всички останали, ти казвам, са привидения. Когато умра аз, всичко умира. Целият Зорбаски свят отива на дъното!"

"Жената е нещо друго, началство, нещо друго, но не и човек. Защо да се разсърдя? Неразбираемо нещо е жената и всички държавни и религиозни закони грешат! Не трябва да имат такова отношение към жената, не! Отнасят се с нея много сурово, началство, много несправедливо... Ако аз правех законите, щях да определя едни за мъжете и други за жените... Десет, сто, хиляда повели за мъжете; та нали е мъж, носи. Но нито една за жената."