Цитати на unchita

"Никога не бях се осмелила да си представя, че ще го видя отново. Опитът ми показваше, че когато изгубим близък човек, го губим завинаги."

"Знаеш ли, че времето се свива и разстила. Не тежи еднакво. Някои мигове остават в ума ни, а други изчезват. Първите двадесет и три години от моя живот са годините, които ме оформиха като личност, а това, че след тях живях още почти седем десетилетия, е без никакво значение."

„Една история водеше обратно към друга /.../ Сякаш пришиваше отделни парчета плат, за да направи завивка, моли ги съединяваше в правилния ред и ги съшиваше заедно, създавайки история, която бе невидима, когато парчетата бяха разделени.”

"Така се оформя личността ти. Знаеш прекалено много и това те прави предпазлив. Ставаш страхлив и недоверчив. Не изразяваш емоциите си естествено, затова се научаваш да си придаваш друг вид. Преструваш се. Показваш съпричастност, която в действителност не изпитваш. Научаваш се да преживяваш и ако имаш късмет, да приличаш на всички останали, въпреки че вътре в себе си си опустошен."

"Единствено аз от всички мои братя и сестри имах червена коса. Когато попитах татко защо, той се пошегува, че навярно в тръбите имало ръжда."

"Бъди честен и постъпвай правилно, и всичко ще бъде наред."

"Сигурно затова хората имат деца, нали? - разсъждаваше тя - За да има кой да се погрижи за вещите им."

"Беше научила, че може да контролира емоциите си, като мисли за гръдния си кош като за огромна кутия, заключена с вериги. Тя отваряше кутията и напъхваше в нея всякакви блуждаещи, непокорни чувства, своенравна тъга или съжаление, а след това здраво я затваряше."

"Бях започнала да мисля, че именно това е раят - място в спомените на другите, където най-доброто от същността ни продължава да живее."

"Вернер се опитва да си представи това, за което говори Фредерик: Времето преди фотографията и биноклите. Някой се гмурка в пустошта, гъмжаща от неизвестности, за да се върне с рисунки. Книга, пълна не толкова с птици, колкото със загадки...Синекрили, чуруликащи мистерии."

"Нима, мисли си нощем Вернер, животът не изобилства с преходи и смесвания? Още от раждането. Животът ни дава, взима... Всяка хапка храна, всяка частица светлина, които поглъщаме, ни променят, нищо не е чисто или застинало. Но това е, което иска райхът, мерейки носове и степенувайки оттенъците на косите им."

"Колко хубаво би било, мисли си Мари-Лор, животът да е като книгата на Жул Верн - отваряш там, където ти трябва, по-напред, и разбираш какво ще стане."

"Върви си по пътя, Смърт. подмини къщата ни."

"Толкова прозорци са тъмни! Сякаш градът се е превърнал в библиотека с книги на непознат език, къщите са като големи полици с нечетливи томове, всички лампи са изгасени.
Само там, горе на тавана, нещо работи. Една машина. Искра в нощта."

"Какво безсмислено разточителство е да строиш спиращи дъха сгради, да композираш музика, да пееш песни, да печаташ огромни книги, пълни с шарени птици, при цялото земетръсно, всепоглъщащо безразличие на света - що за претенции имат хората! Защо ти е да създаваш музика, когато бог ти е дал тишината, вятъра... Да палиш лампи, когато мракът ще кихне и ще ги угаси без каквото и да било усилие?"

"Времето е хлъзгаво него: изпуснеш ли го веднъж - край."

"Бог е само студено бяло око, четвърт луна, увиснала над дима, мигаща безразлично, докато градът постепенно става на пепел."

"Това беше най-лошият вид безсмъртие. Съзнателно или не: аз бях угасил една светлина в сърцето на света."

"Тревоги! Каква загуба на време! Всички свещени книги бяха прави. Несъмнено "тревога" беше отлика на примитивните, духовно неизраснали личности /.../ всичко се руши, всичко се изгражда наново. Древни, сияйни очи. Това бе мъдростта /.../ Защо изобщо някой се тревожеше за нещо? Нима ние, като способни на чувства същества, не бяхме изпратени на тази земя, за да бъдем щастливи през краткото време, което ни бе отсъдено?"

"Докато светлината преминаваше на ленти по картината, почти ми призля от съзнанието, че в сравнение с нея моят живот беше просто един преходен, хаотичен изблик на енергия, биологичен проблясък, подобен на смущение в ефира, произволно като прелитащите покрай нас светлини на уличните лампи."