Цитати на unchita

"Петулия влагаше много време в усилия да разбере какво мислят останалите, за да може и тя да мисли същото. Нямаше начин да се спори с нея. Тифани трябваше да си прехапе езика, та да не каже, че небето е зелено, само за да провери колко време ще й отнеме на Петулия да се съгласи. Но я харесваше."

"Пипнал е остра форма на мислене, господжа. Чиляк га земе да се бърка у четенето и писането, скоро му иде и да почне да мисли."

"Оказа се, че когато госпожица Либела попита Тифани дали не се страхува от височини, е задала грешния въпрос. Тифани изобщо не се страхуваше от височини. Можеше да се разхожда под високи върхари, без да й мигне окото. Хич не трепваше от вида на огромни, извисяващи се над нея планини. Онова, от което се страхуваше, макар че не го беше осъзнала досега, бяха дълбочините. Страхуваше се да не падне толкова отвисоко, че да й свърши дъхът от пищене, преди да се размаже върху скалите така жестоко, че да стане на нещо като желе и всичките й кости да се разтрошат на прах."

"По общо мнение на онези, които познаваха Нак Мак Фигъл, повечето акъл отиваше у жените /.../ Жената има съпружески дълг да попречи на мъжа си да се пръсне от гордост."

"Нак Мак Фигъл от Кредище мразеха писмената по всякакви причини, но най-основната беше тази: писаното остава. То запечатва думите. Човек може да си каже каквото мисли и някой долен вонещилник ще вземе да го запише и кой знае после какво ще стори с тия ми ти думи? Ми то тъй и сянката на некой мож за стената да я ковнеш!"

"Трудно е да говориш с някого, който те слуша внимателно през цялото време. Човек се обърква."

"От опит знаеше, че е много по-лесно да навредиш на кариерата на жена, отколкото на мъж. Ако жена получи повишение, което не би трябвало да й се полага, най-ефикасният начин е, като кажеш, че го е постигнала, легнала по гръб."

"Една от аксиомите на Вашингтон, доказвана по-често и от Питагоровата теорема, беше, че в присъствието на кислород една звучна пръдня с очевиден виновник може да прикрие множество по-малки изпускания в същата стая, стига да са почти едновременни. Тоест скандалите около президента отвличаха вниманието на Департамента на правосъдието достатъчно, за да може Крендлър да накисне Старлинг."

"Бяха в чуруликаво настроение. С дългия си болничен опит Барни знаеше, че прекаленото чуруликане не вещае добро за чуруликащия."

"По улицата минаха няколко коли, очевидно на хора от квартала. Хвърляха бегъл поглед на къщата и бързаха да отминат. Дом, в който е извършено убийство, е винаги грозен и неприятен. Като лицето на предател. По-продължително се зазяпваха само пришълците и децата."

"Хората мислят, че шансовете им са повече или по-малко определени от външния им вид, от хубостта или грозотата на лицето, от ръста, от косите или от липсата им. Грешка. Гласът решава всичко."

"Докато върви към стола си, в залата цари мълчание. Или може би е по-точно да се каже, че царят мълчания. Ученият различава само едно от тях: развълнуваното мълчание."

"Ние, хората на науката, сме привилегировани, защото да вършиш работа, която е и твоя страст, е привилегия, да, приятели, привилегия, непозната за другарите ми строители, защото не е възможно да пренасяш гърди със страст."

"Всяка нова възможност в живота, дори и най-малко вероятната, преобразява целия живот."

"Днес само напълно неосъзнатите умове могат да се съгласят доброволно да теглят хомота на известността."

"Съществува тайна връзка между бавното и запомненото, между бързото и забравеното. Да вземем един съвсем банален пример: човек върви по улицата. Внезапно той пожелава да си спомни нещо, но споменът му убягва. В този момент той машинално забавя крачка. Напротив, ако се опитва да забрави някой току-що преживян мъчителен инцидент, той неволно ще се забърза, сякаш за да се отдалечи от това, което е все още твърде близко до него във времето."

"В метростанция "Севр-Бабилон" видях странен надпис със спрей, който гласеше: "Бог допуска неравенството, а не несправедливостта." Зачудих се кой ли е така добре осведомен за Божиите намерения."

"Каквото и да се каже, любовта съществува, щом можем да наблюдаваме нейните последствия."

"Изключително красивите хора често са скромни, любезни, приветливи, внимателни. Трудно създават приятелства, поне сред мъжете. Трябва непрекъснато да полагат усилия, за да омаловажават своето превъзходство, макар и само донякъде."

"Толкова малко съм живял, та съм склонен да си въобразявам, че няма да умра. Струва ми се неправдоподобно човешкият живот да бъде толкова незначителен - представяме си, щем не щем, че нещо рано или късно ще се случи. Груба грешка. Животът може да бъде едновременно кух и кратък. Дните се изнизват плачевно, без следа или спомен, и после изведнъж секват."