Цитати на unchita

"Аз съм Гейл Уайнънд, човекът, извършил всякакви престъпление, с изключение на най-голямото: да омаловажава прекрасния факт, че съществува, и да търси оправдание извън самия него. Това е гордостта ми, е сега, мислейки за края, не хленча като всички мъже на моята възраст: "Каква полза, какъв е смисълът". Аз бях ползата и смисълът, аз, Гейл Уайнънд. Живях и действах"

"Тя се качи в стаята си, а той отиде до прозореца и вдигна очи към небето. Отметна глава и почувства как се напрягат мускулите на гърлото му. Запита се дали възторгът, който човек изпитва, вдигайки глава към небето, се дължи не на самата гледка, а на вдигнатата глава"

"Ланселът Клоуки казва, че вселената е неразгадана тайна и че неговият най-добър приятел е майка му. Казва, че министър-председателят на България яде херинга на закуска"

"-Допуснал си грешка с Храма на Стодард, Хауърд. Онази статуя трябваше да е твоята, а не на Доминик.
-Не. Твърде голям егоист съм, за да направя такова нещо.
-Егоист ли? На един егоист би му харесало. Използваш думите по най-странния начин.
-Използвам ги точно. Не желая да съм символ на каквото и да било. Аз съм само това, което съм."

"Човек мисли и работи сам. Човек не може да граби, експлоатира или да управлява сам. Грабежът, експлоатацията и властта предполагат жертви. Изискват зависимост. Те са поле за изява на посредствените хора"

"-Трябва да се научиш да общуваш с хората.
-Не мога.
-Защо?
-Не умея. Родил съм се лишен от това умение.
-Човек може да го придобие.
-Нямам сетиво, с което да го придобия. Не знам дали нещо ми липсва, или имам нещо в повече, което ми пречи. Освен това не харесвам хора, с които се налага да се общува."

"-А ако намериш нещо, което да пожелаеш?
-Няма да намеря. Няма да го погледна. То ще бъде част от твоя чуден свят. Ще трябва да го поделям с всички вас - но аз не ще го сторя. Знаеш ли, никога не се зачитам повторно в прекрасна книга, която съм прочела и съм харесала. Причинява ми болка мисълта за другите очи, които са я прочели, мисълта какви са били тези хора. Подобни неща не могат да се поделят. Не може да се поделят с такива хора."

"Хелър се взря в човека срещу него. Загледа се в ръката, опряна на масата. Вгледа се внимателно в тази ръка. Разгледа дългите пръсти, изпъкналите стави и вени. Изпита усещането, че не той наема на работа този човек, а самият той се съгласява да работи за него."

"За Майк не бяха важни хората, важно беше какво умеят. Той благоговееше пред всички видове умения. Страстно обичаше работата си и проявяваше търпимост единствено към хора, изцяло отдадени на работата си. Беше майстор в своята област и изпитваше симпатия към себеподобните. Неговият възглед за света беше прост: хората се деляха на способни и некадърни; вторите не го интересуваха."

"Хората ненавиждат страстта, голямата страст. Хенри Камерън допусна грешка: обичаше работата си. Затова се провали."

"Ненадейно подът под краката ни се разлюля, пламъчетата на керосиновите лампи потрепнаха, а снимките по стените затракаха.Петдесетсантиметровата гипсова статуетка, изобразяваща Исус с протегнати ръце, започна да се клати и да се приплъзва към ръба на полицата над камината. Божият син ми заприлича на човек, замислящ самоубийство, и като се имаше предвид сегашното състояние на нещата, май нямах право да го виня."

"Животът... - Тя въздъхна тъжно. - Животът е твърде хубав, за да се предаваш без съпротива, нали?"

"Глупостта е едно от двете неща, които виждаме ясно, когато премисляме минали събития. Другото са пропуснатите възможности."

"Извършвайки самоубийство, Ал бе премахнал най-голямата слабост на учения - да нарича колебанието изследване"

"Аз съм един от хората, които не знаят какво мислят, докато не го напишат"

Обичам родния си град, сега ще усетя това по-силно от всякога. Често съм забелязвал този феномен- за да обичаш нещо, т рябва да си го виждал от високо. Сигурно затова си представяме Господ над земята, иначе как би могъл да ни обича.

аутистът живее в свой собствен свят, докато човекът, страдащ от Аспергер, живее в нашия, но по свой собствен начин.

Понякога тя звучеше точно като онзи тих глас, настанил се в главата ми, без да плаща наем, който в подобни моменти ми нашепваше, че ако се чувствам виновен, може би има защо.

Може да са монети, спорт, политика, коне, музика, борба... най-тъжните хора на света са тези, които не се вълнуват от нищо. Страстта и удовлетворението вървят ръка за ръка. И без тях всяко щастие е временно и случайно, защото, след като го постигнеш, не ти остава какво друго да правиш.

Да обичаш някого, който те обича, си е чист нарцисизъм.