Цитати на vani4ka

Със зората започна нов ден.

Имп също изрече разни приказки, после още приказки и изведнъж светът се превърна в ново и неприятно място,защото няма как да си върнеш думите назад.
.... Въпреки това думите си остават изречени.А ако бъдат произнесени с подходящата страст и боговете скучаят в този миг, случва се и Вселената да се пренареди около такива слова.Всъщност думите винаги са имали силата да променят света.
Внимавай какво си пожелаваш. Не знаеш кой те слуша.

Но като се замислиш за някои от нещата, които хората слагат във водата, и после като се сетиш, че водата е в непрекъснат кръговрат, май е по-добре да пиеш бира.

Ако нещо те дразни толкова силно, бъди сигурна, че ти действа.

Бабата на една моя приятелка й казвала: "На този свят няма толкова сериозна беда, че да не може да бъде излекувана с гореща вана, чаша уиски и един молитвеник."

"Точно както в литературното произведение съществува буквална истина и художествена истина, човешкото създание притежава буквална анатомия и художествена анатомия. Едната можеш да я видиш, другата- не.Едната е направена от кости, другата- от енергия, памет и вяра. Но и двете са еднакво истина."

Оставях по малко от себе си по местата,където ме влачеха и сега не знам как да сглобя разпиления си свят, разпръснат като пясък в собствената ми територия.

- Но съм жив. И ти благодаря. За това, че ми спаси живота. Ти си чудна. Единствена. Обичам те.
-Глупак.- Тя ме целуна по бузата.

- Никога не се влюбвайте в диво същество, господин Бел- посъветва го Холи.- Това беше грешката на Док. Той все мъкнеше вкъщи разни диви същества... Но човек не бива да отдава сърцето си на диво същество; колкото повече го отдава, толкова по-силни стават тези същества. Докато станат достатъчни силни да избягат в гората. Или да отлетят на някое дърво. После на по-високо. После в небето. Такъв е краят, господин Бел. Ако си позволите да обикнете диво същество. Накрая ще останете само с поглед към небето.

"Сънувах сън, сънувах свят, изпълнен с ярки цветове и момичета с бронзови тръпчинки; мелодии от детството ми звучаха в заглъхналите ми уши; отгоре се сипеше слънце. Сънувах,че вървя към теб и ти ме хващаш за ръката. Сънувах,че сърцето ми се изчервява, че двамата тичаме сред гора от лилии,а птиците разцъфтяват. Сънувах любовта и се влюбих в този сън."

"Екстазито ви кара скъпо да платите няколкото минути химическа радост. Дава ви достъп до един по-добър свят, до едно общество, където всички си подават ръка, където никой повече не се чувства самотен; кара ви да мечтаете за нова ера, освободена от аристотеловата логика, от евклидовата геометрия, от картезианския метод и от фридмановата икономика. Оставя ви да надзърнете там и след това без предупреждение ви захлопва вратата под носа."

"Човек трябва да живее с 800км в час и веднага след това да умре с мозък,размазан като сперма на предния капак."

Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят… ако това изобщо е целия свят, знаеш. О, колко радостно е това! Как бих желала и аз да участвувам в нея! Нищо, че ще бъда Пионка, само да мога и аз да играя. Но, разбира се, най-добре би било да съм Царица.

Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.

"Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите." из разказа "Другоселец"

"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."