Цитати на epolitova

А нима белезите на мъжественост са външни? Боксьорски мускули, биков врат, ягуарски бас нямат нищо общо с моята представа за истински мъж. В характера, там е притегателната мъжка сила. Мъж – това за мене значи воля да се владее. На мъж, който се е самообуздал, принадлежи целият свят.

Почти не ходи на Театър.

Хубаво е човек да няма нито уговорки, нито обещания, да живее ден за ден, опрян само на красивата любов. Но ако полъхне съмнение, пада в пропаст.

Случайността подрежда нещата. Необходимостта идва след това... Идеалният сценарий, за който често съм бленувал, би тръгнал от някакъв обикновен, банален факт. Например просяк пресича улицата. Вижда ръка, която се подава от смъкнатото стъкло на луксозна кола и хвърля половин хаванска пура на земята. Просякът рязко спира, за да я вдигне. Друга кола го блъска и убива.

Един град става свят, когато обичаш един от неговите обитатели.

Едно бедно детенце познавам, което
е виждало само на картинки морето.

Решил съм през юли да го взема на плажа
и "Гледай морето!", така ще му кажа.

Но страх ме е много, че когато го види,
ще останат наоколо само пясък и миди,

защото с очите си момченцето, зная,
ще изпие морето от края до края!

Ето още едно нещо, което хората някога можели, а вече не могат да правят: да се наслаждават в съзнанието си на събития, които още не са се случили и не се знае дали ще се случат. Майка ми много я биваше в това отношение. Според нея един ден баща ми, вместо да пише научнофантастични романи, щял да напише нещо, което много хора искат да прочетат. Тогава сме щели да живеем в нова къща в красив град, да се обличаме с красиви дрехи и т.н. Майка ми ме караше да се чудя защо Господ изобщо е правил такива усилия, та да създаде действителността.
Както казвал "Мандаракс":
"Въображението не пада по-долу от другите пътувания, а струва много по-евтино"
Джордж Уилям Къртис(1824 - 1892)

‎Без всякакво предупреждение пациентът седна в леглото си и изкрещя:
— Виждам всичко двойно!
Една болнична сестра изпищя и един санитар припадна.

Ах, ние, влюбчивите, правим невероятни лудости! Но природата не може без любов, а любовта си е луда по природа!

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

Носеше брада, а в лице приличаше малко на Исус Христос и малко на сатир. Лицето му казваше истината. Говореше се, че е помогнал на едно момиче да се отърве от една трагедия, за да хлътне в друга. Док имаше ръце на неврохирург, хладен разум и горещо сърце. Когато шофираше колата си, сваляше шапка на срещнатите кучета, а кучетата обръщаха глави и му се усмихваха. Можеше, ако е нужно, да убие всякакво същество, ала дори и за удоволствие не би наранил ничие чувство. От всичко най-много се страхуваше да не му се намокри главата, поради което зиме и лете носеше непромокаема шапка. Нагазваше в приливите до гърди, без да усети никаква мокрота, но от капчица дъждовна вода на главата си изпадаше в паника.

Неща, за които ти се присмиват :
*порутена ограда.
*прекалена доброта към хората.

Хора, които страдат:
Бавачката, безсилна да успокои детето, което плаче цяла нощ.
Раздразнителните хора...

Неща, от които сърцето силно се разтуптява:
Да храниш врабче...
Да се огледаш в леко потъмняло старо и изящно огледало.....