Цитати на salvador

"Рита е дребна,с младежки вид,жизнерадостна и привлекателна.За пръв път съм впечатлен от приятелка на родителите ми.Не знам на какво се дължи:на нейната грациозност,на гласа и или на жизнеността и,а може би на факта,че изглежда толкова млада.Край очите и има тънки бръчици.В сравнение с лицето на тази жена образите на младите момичета напомнят пустиня.През по-голямата част от вечерта хвърлям тайни погледи на Рита."

-Щом вдигна очи,виждам хора,които печелят от всичко.Не виждам нито небе,нито светци,нито ангели.Виждам хора,които печелят от всеки порив на порядъчните и от всяка човешка трагедия.
-Но трябва да се мъчиш да не мислиш за това - настояваше майор Данби.-И не трябва да позволяваш то да те тревожи.
-О,в действителност то не ме тревожи.Това,което ме ядосва,е,че те ме мислят за наивник.Те си мислят,че са хитри,а ние,останалите,сме глупаци.О знаеш ли,Данби,тъкмо в момента ми хрумна за първи път,че може би са прави.
-Но трябва да се опиташ и за това да не мислиш - настояваше майор Данби.-Трябва да мислиш само за благото на страната и за достойнството на човека.

Ода на радостта

любовта е радостта да дадеш

давам ти роза
давам ти ябълка

с всяка дреболия ти давам част от себе си

шепа въздушна душа
парчета кърваво месо

любовта е радост от даряването

влюбените самоубийци се раздават целите-
мъртвите любовници пеят одата на радистта

Изневерите на мъжа ми ме измъчваха,докато не му изневерих и аз.По-точно,докато не разбрах,че това не е изневяра.
Всеки път държах да го съблека аз.Да го целувам там,където се е струпала миризмата му.Да обичам цялото му тяло без страх,че ще остана неразбрана.Не да обичам,а да съм любов.
След беса,екстаза,когато вече трябва да се върнеш в себе си,мокра от пот,с полепнала по устата коса,изпитвам такъв прилив на сили и нежност към него,безпомощния и безсилния.Той хваща ръката ми и си я слага на очите.Сгушвам се под мишницата му,сърцето му бие под слепоочието ми.И ми е толкова хубаво,безгрижно.
А после той се буди,похапва ме с устни по ухото,по мекото,шепне ми любовни думи и не ме интересува дали са истина или лъжа.Защото в любовта не може да има лъжа - само в думите.
Той ми върна тялото ми - чрез неговата любов отново обикнах ето това,моето тяло.И освен това каза:"Докато човек се люби,трябва да говори,а ти мълчиш".

Много ти е спестено,момиче със студени очи

Много ти е спестено,момиче
със студени очи,в прегръдките на онзи,който
цял живот ще повтаря само
една-единствена дума:"Защо?!Защо?!Защо?!..."
Спестено ти е неоснователното хокане на баща ти,
гълченето на майка ти заради онова,което
не си свършила,падането от колелото,ожулените
колене,строгият поглед на учителя,ужилването
от оса,сълзите,капещи върху страниците на непрочетения
сантиментален роман,страхът от тъмното,
кахъренето пред напъпилия бюст в отражението на огледалото,
нощните кошмари,срамът,когато те погъделичка лекият вятър,
мъките на първата любов,безсъниците,главоболията,
неочаквано грубата прегръдка,разочарованията,
болките...Всичко това и още много неприятни неща
са ти спестени в живота от онези,които със спокойна
ръка,соколов поглед нагласиха мерника на снайпера.
Взряха се в черното кръстче и преди изстрела се поколебаха
само дали да стрелят във вдлъбнатината
между гъстите ти вежди или в голото хълмче
над детското ти сърце.Спестени са ти и още много неща
от този по принцип тежък,но изпълнен с толкова
красиви мигове живот.Но това стихотворение не е за тях,
както не е и за това,че издъхна в ръцете на баща си.

Докато опиша короната на цъфналия кестен,
той вече е окапал

всеки ден
отивам в пощата
като на църква

изпращам ти писмо

а когато го получиш:
ти вече не си онази за която е било написано
нито пък аз съм вече онзи който го е изпратил

Препуснаха по небето,душа моя,гола лирико,
бели липицанери

питаш:
обичаш ли путката ми

казвам:
обичам
а ти моя хуй

и ти отговаряш все така искрено

при това
разбира се
душата подразбира

думите на любимия са
чисти и целомъдрени като ръка на грънчар

И в тази книга подчертахме едни и същи места

твоят мъж те ревнуваше от мен
а не знаеше че прекара нощта със сен-джон перс

Грейс не можеше да остави един мъж необичан , ако той имаше въображение и ирония в прилични дози.Относно въображението намираше за приемливо да не бъркат стенанията и с взаимност , а за иронията и - точно обратното.Така или иначе , едното води към другото , а двете заедно - към леглото.

Все още не знаеше , че от мига , когато срещнеш някого и го обикнеш , когато го залюлееш в мислите си , трябва да започнеш да се учиш да живееш без него ; да проникваш в него , да се стичаш и изтичаш , да го вдишваш и издишваш , все едно че него го няма и няма да го има , и никога не го е имало , и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма остане след него , както и нищо не е имало преди него.И в тази мисъл , че другият е невъзможен , освен в изключително кратките мигове , когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях , ти можеш да влизаш като в стая , да поемаш въздуха и в дробовете си , да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците и , да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие , за миг да забравяш , че умираш.

По същия начин Тита никога не можа да си обясни причината да откаже да спи с този мъж , който истински я вълнуваше.Имаше периоди , в които си мислеше , че го прави от стремеж да остане вечна в неизтощимата му фантазия да я създава от жаждата и желанието си ; раздялата бе единственият начин да го задържи при себе си , макар понякога да минаваше и година , без да се сети за него ; друг път си мислеше , че неумиращото желание на всичките мъже , които бе оставила в историята си , да я имат все още я държи жива , не посволяват на старостта да я обхване отвътре , да я разяде без остатък.Портокалите на Маркес никога не гният , защото са пълни с тайни , които и той по никакъв начин не иска да разбере , каза след много години Тита , когато разбра пълната безсмисленост на отказаните оргии на плътта с Йосифидиус Йо. , но вече бе късно , а и невъзможно.
Никога по-рано Тита не бе срещала автор , чийто език се поражда от самото разказване , самоволно напуска историята и сам се превръща в история.

Добре отгледаното пораженение в любовта е лукс на средната възраст , мислеше Тита , възможност да се насладиш на стила толкова , колкото и на самата история.
-Взела съм решение повече никога да не спя с теб.
Усещането за загуба е в основата на всеки неповторим стил , особено при Маркес ; както в истинските любовни истории , така и в неговите разкази действието се отклонява от първоначалната посока , и едва съумява , с едно-единствено неподражаемо движение на финала , да се прибере и побере в собствената си кожа.Всяка негова история свършва така , че оставя читателя пред друга , нова , в която е абсолютно сам.

Йосифидиус правеше любов и бе готов за любов практически непрекъснато , стига само да си поемеше дъх и за секунди да осъзнае присъствието на Тита до себе си.Той проникваше в нея с език , пръсти , кожа , слюнка , слуз и сперма , напълно обсебен от идеята да удовлетвори желанието и за любов до края на дните , които и двамата знаеха , че няма да прекарат заедно поради ред причини , за които в момента нямаха желание да мислят.След двадесет и седмия оргазъм за 48 часа Тита вече знаеше , че Йосифидиус никога няма да напусне лабиринта , който движенията на вагината и бяха изградили в ума му.Онова , което не разбра тогава , бе , че му е подарила и постоянното , но благородно усещане за загуба , що се отнася до жените и отношенията му с тях в остатъка от живота.Години след това прочете "Следата от кръвта ти по снега" и проумя , че любовта и децата са урок по изчезване ; ежечасно усилие да населяваш празнотата , която другият отваря в теб.

Тита спеше с мъжете , защото много обичаше да чете.Намираше за неприлично и крайно невъзпитано да следва номерацията по страниците на желанията си отначало докрай , предпочиташе да скача в книгата с главата надолу , без да се интересува дали басейнът под краката и е пълен , или празен.Дегустаторът не изпива цялата бутилка вино , преди да прецени дали е хубаво , и една глътка му стига , разсъждаваше тя , докато приятели я убеждаваха , че книгите трябва да се четат до края.Краят е спестено удоволствие , можеш да го отлагаш с години.
Другият и навик бе да чете много книги едновременно.Подът под леглото и бе осеян с разтворени корици , започнати , препрочетени , недовършени и очакващи поредния подходящ миг.
Тита значеше , че историята на света е изписана по кожата на мъжете , и се стараеше да я чете по гърбовете им с пръсти на слепец , докато ги приемаше в себе си с всичките им нелепи опити за вечност и безсмъртие.Не правеше опити да запомня имената на мъжете , с които спеше , защото повечето от тях не бяха история , а обикновени премеждия.Историята винаги има име , докато името невинаги има история.

Циганите са единствените истински и честни антиглобалисти на планетата.След петсотин години,когато целият свят ще говори английски,те ще вдигат безпомощно рамене и ще бъдат щастливи,защото и английският ще вдига безпомощно рамене.Часовникът за циганите не е нещо,което се носи,а нещо,което се краде.

Заведи ме в някоя квартална кръчма е стих от естрадна песен, превърнат в чалга. Няма разлика. Тия хора никога няма да отидат никъде освен в някоя квартална кръчма. Това е Голямата им Разходка в дребния им живот. Обидно кратък.
Чалгата е софт порно за мъже, изпаднали в безебие, и жени изпаднали в безпаричие.

Чалгата е мръсното подсъзнание на мастурбиращия естраден човек.

Понякога нощем преглеждам ключовите моменти от живота си.Опитвам се да ги възстановя без да спазвам хронологията , и ги оставям да текат свободно , произволно или , както се казва , по "асоциативни вериги".Отключвам спомените и пробвам да разиграя мига , в който се случи незабравимото.Някои от моментите обърнаха живота ми , други останаха фиксирани - представляваха привидно тривиални случки , но всички отбелязват точки , които рисуват картата на самото съществуване.Пътувам без компас из морето на паметта и обикновено не се питам дали съм щастлив , но откривам , че съм бил или така ми се иска да вярвам.Щастието често се намира в миналото;човек не спира действието в живота си , за да отбележи , че е щастлив;щастието живее без осъзнаване на присъствието му.То е ужасно болезнено , когато си го спомняш от призмата на мрачното настояще.

Смятам , че два са възможните начини да подходим към живота си: да живеем в постоянна тревога или да не се притесняваме за нищо , особено за утрешния ден , понеже "ефектът на пеперудата" може да ни свари неподготвени във всеки един момент и е невъзможно да се избегне.

Жените знаят какво значи да имаш тяло.Те разбират недостатъците му и неговите слабости , великолепието му и удоволствието , което носи.Мъжете мислят , че телатаим са само техни.И се грижат за тях скрито , дори когато са пред хора.