Цитати на zuzi

Той в никакъв случай не беше неин тип, но и типовете не бяха от значение. Опознаеш ли веднъж някой мъж, всички останали са ти ясни.

Жените трябва да се грижат за фигурата си, а мъжете за жените си.

Може би адът е тогава, когато не ти остава никаква надежда.

Вече многократно е стигала до дъното с убеждението, че по-ниско не може да падне.
И всеки път това се е оказвало невярно.
Защото дъното е много по-дълбоко, отколкото можеш да си представиш.

Тя стори всичко, за да го задържи, но понякога и всичко не е достатъчно.

На листа Сам беше написала: „Някой ден напиши нещо и за мен.“

Просто ми е нужно да знам, че там някъде има човек, който слуша и разбира и не се опитва да преспи с някой друг, дори и да може да го направи. Нужно ми е да знам, че подобни хора съществуват.

Приемаме онази любов, която мислим, че заслужаваме.

Малко ли е на слънцето да се порадваш,
на пролетна омая да се насладиш,
да обичаш, да мислиш, да правиш,
приятелство истинско да сътвориш?

Дните минаваха в сивотата на тежката работа, а вечерите бяха почернени от досадно отегчение. От оскъдната храна нямахме сили, бяхме мрачни и посърнали, губехме надежда, че ще му се види краят. Вкопчихме се в книгите и в приятелите, защото те ни напомняха, че има и нещо отвъд скотското ни съществувание.

Приятно ми е да обикалям по книжарници и да разговарям с продавачите. Те наистина са особен тип хора. Никой нормален човек не би се хванал да работи в книжарница, още по-малко пък би отворил своя, тъй като печалбата е твърде малка. Явно причината е в любовта към читателите и четенето, както и в привилегията първи да се докоснеш до новите заглавия.

Осъзна, че той и майка му бяха сами.
Ръката й трепереше.
Той усети това треперене… Защо? Нали тя беше по-голямата, по-силната, по-знаещата от него? Нима и тя долавяше тази смътна заплаха, това присягане откъм мрака, тази готова да скочи върху им, спотаила се долу злина? Нима пораствайки, човек не ставаше по-силен? Нима зрелостта не донасяше успокоение? Нима животът не предлагаше убежище? Нима не съществуваше цитадела от плът, достатъчно устойчива срещу заплахите на нощната тъма? Съмненията го попариха.

Колкото и да упорстваш да останеш онова, което си била, ти можеш да си единствено това, каквото си сега на това място.

Не си спомням някой някога да е побеждавал в нещо. Войната никога не носи победа, Чарли. В нея само се губи, а оня, който е загубил последен, той проси примирие. Единственото, което си спомням, е само загуби и мъка, и в края на краищата, нищо добро. А краят, Чарли, това беше победа сама за себе си и тя нямаше нищо общо с топовете.

Стига да поискам нещо, то става мое.

Всяка жена може да привлече един мъж. Номерът е да го задържиш.

— Едно нещо, което никога не е липсвало на жените от семейство Болейн, е пълната налудничава неустрашимост — каза той. — Ако бяхте коне, нямаше да отглеждам никаква друга порода, защото бихте прескочили всичко. Но като жени е много трудно да се живее с вас.

Човекът, в когото можеш да се влюбиш, рядко се появява тогава, когато си готов да го обикнеш.

„Жаждата за щастие“, която прониква във всяко живо същество — тази велика сила, която влече човечеството така, както приливите и отливите влекат безпомощните водорасли, — не може да бъде обуздана с мъгляви разсъждения за социалното неравенство.

Което загубиш, загубваш го завинаги, дали това важи и за целомъдрието?