Цитати на CuRSe

- Може ли да ти кажа нещо, което си мисля всеки път, щом се събудя до теб?
- Разбира се.
Вишъс, същият, който винаги имаше отговор за всичко, изведнъж усети, че езикът му се връзва. Но най-сетне успя да каже:
- Ти си причината да се събуждам вечер. И пак ти си причината да бързам да се прибера на зазоряване. Не войната. Не братята. Нито дори Бъч. А ти.

Вишъс изкрещя.
Единственият по-силен звук бе изпукването, когато ставата му дойде на мястото си. Последното, което видя, преди да напусне хотел „Съзнание“, бе как Джейн обърна панически глава. В очите й имаше див ужас, сякаш най-страшното, което можеше да си представи, бе как той страда...
И тогава Ви разбра, че все още я обича.

- Справяш се чудесно - промърмори, забелязал побелелите кокалчета на пациента си.
- Не се тревожи за мен.
- Да, да ... братята ти. - Мани поспря за миг. - Знаеш ли, ти май ставаш.
- Майната... ти... - Воинът се засмя, разкривайки вампирски зъби. - Аз съм... съвършен.

Бяха зяпнали екрана на компютъра като два песа, гледащи „Енимъл Планет“ - съсредоточени, ала неспособни да усилят звука или да сменят канала.
А сега какво? - попита хирургът.
- Сега се молим да извадя шибаните файлове от задника си, ето какво.
Като по команда, двамата се приведоха към екрана... сякаш
това Щеше да помогне на мишката да открие като по магия каквото
търсеха.
- Хич ме няма в тия работи - промърмори хирургът с отвращение.
- Повече ме бива с ръцете.
- И мен.
- Отвори меню „старт“.
- Е, нали това правя де ...
- Мамка му - казаха в един глас, когато зърнаха списъка с
файлове, програми или каквото там беше.
Естествено, нямаше нищо, което да се казва „Охрана“, „Камери“
или „Щракни тук, глупако, за да откриеш това, което вие
двамата загубеняци търсите“.

Държа да отбележа, че властта и парите са невероятен афродизиак. Почти не ми се е случвало заможен мъж да ме разочарова в сексуален аспект.

Силните обичат жертвите. Харесва им да дават прошка - може би така се преживяват като всевишния...

Ви му напълни чашата, на свой ред отпи от шишето и навлече някакъв панталон. След това разпери ръце и се завъртя. - Така по-добре ли е?
- Виждам само глезени и китки... Между другото, с този разголен корем приличаш на шибаната Майли Сайръс... никак не е привлекателно.
- Майната ти. - Ви отпи нова глътка от бутилката и реши, че новият му план е да се нафирка. - Аз ли съм виновен, че ти си такова джудже?
Бъч се изсмя, а после отново стана сериозен.

Аха. Сякаш способността да обърнеш двойна доза текила на един дъх беше нещо забележително. Господи, при мисълта, че някой с подобна ценностна система има правото да гласува, отново му се прииска да заблъска глава в някоя стена.

Вишъс? Наистина ли бе чул правилно?
От друга страна, скъпата майчица на това момче определено бе улучила в десетката с това име... като се имаше предвид зъболекарското представление, което му беше изнесъл преди малко. Но все тая. Мани имаше работа за вършене, така че копелето можеше да ходи да се гръмне.

- Дръж се, Пейн. Ще дойде някой, който ще ти помогне, но
трябва да издържиш дотогава.
Клепачите на близначката му се повдигнаха и тя го погледна,
неспособна да помръдне глава.
- Твърде много стоварих на плещите ти.
- Не се тревожи за мен.
- Винаги само това съм правила.

Легна по корем на дивана и измърмори нещо.
- Какво каза? - попитах, доближих се до нея и сложих ръка под кръста й.
- Шшшт - отвърна тя. - Спя.
Просто така. От сто и шейсет километра в час до сън за една наносекунда. Толкова ми се искаше да легна до нея на дивана, да я прегърна и да заспя. Не да се чукаме като във филма. Дори да не правим секс. Просто да спим заедно в най - невинния смисъл на думата. Но не ми достигаше смелост, тя имаше гадже, аз бях нескопосан, тя беше страхотна, аз бях безнадеждно скучен, тя беше безкрайно интересна. Затова се върнах в стаята си и се тръшнах на леглото с мисълта, че ако хората бяха дъжд, аз просто ръмях, а тя беше ураган.

"Кажи, Аляска, как ти помогнах, Аляска, да те сполети участ, която не си искала или просто ти съдействах за целенасоченото ти самоунищожение."

- Иън знаеше ли, че ме търсиш... преди?
- След като се натъкна на него, да. Казах му, че те преследвам, за да намаля щетите, които ще нанесеш на немъртвия свят. Когато изрази желанието си към теб и ми даде описанието ти, казах няколко невъзпитани неща, за да се опитам да го разубедя от преследването му.
- Какви?
- Да видим... казах му, че хленчиш непрекъснато, хъркаш с отвратителна сила и си ужасна в секса. А, и че ти липсва желаната хигиена.
- Ти какво?
Той се засмя.

За да целуваш добре, трябва само да целуваш. Без опипващи ръце, без лудо биещо сърце. В устните, само в устните е удоволствието. Страстта носи повече наслада, когато е разделена на порции. Разпределена на части и частици, които да се съберат в сетния миг.

Джон се надигна и седна. Потърка лице, доволен, че е възвърнал зрението си. Никога не беше очаквал, че ще се зарадва да види ясния образ на мутрата на Ласитър.
Макар с усилие да контролираше ръцете си, успя да изпише:
— Чувствам се, сякаш съм бил в месомелачка.
Падналият ангел кимна мрачно.
— И изглеждаш по същия начин.
Тор го стрелна остро с поглед и после насочи вниманието си обратно към Джон.
— Не му обръщай внимание. Той е сляп.
— Не, не съм.
— След минута и половина ще бъдеш — Тор хвана здраво Джон и го издърпа на леглото.
— Искаш ли нещо за пиене?
— Или може би нов мозък? — предложи Ласитър.
Тор се обърна към ангела.
— А също така ще направя услуга на обществото, като му отнема гласа.
— Толкова си щедър.

Освен всичко друго се беше нанесла официално в стаята на Джон. Кожените й панталони и тениските й висяха в дрешника му редом с неговите, ботушите им бяха подредени в стегната редица, а всичките й ножове, пистолети и други играчки стояха заключени в огнеупорната му каса. Дори мунициите им бяха складирани заедно.
Прекалено много романтика.

Джон се наведе и притисна устни към нейните, а после се изтегна до нея. Тялото му беше изтощено, но сърцето му бе изпълнено с живот, а радостта му беше така чиста като слънчевата светлина, която вече не можеше да вижда. Беше нямо копеле с отвратително минало и нощна работа, включваща постоянни битки със злото и клане на живи мъртъвци. И въпреки всичко това… си беше намерил момиче. Беше намерил своето момиче, единствената си любов, неговия пирокант. Той, разбира се, не се самозалъгваше. Животът с Хекс в никакъв случай нямаше да бъде нормален… Добре, че си падаше по дивите преживявания.

Куин отмести поглед от приятеля си и заизмерва разстоянието до намиращия се под него двор. Ако се хвърлеше с главата надолу върху плочките, може би щеше да успее да се отърве от образите им. Разбира се, мозъкът му щеше да се превърне в бъркани яйца, но защо пък това да беше нещо лошо?

Хекс се усмихна.
— Добре съм. Повече от добре.
На красивото му лице се появи закачлива усмивка, означаваща «Няма спор по въпроса.»
— По-кротко, здравеняко. Да не мислиш, че можеш да ме накараш да се изчервя като някое момиченце? — той кимна, а тя завъртя очи. — Трябва да си наясно, че не съм от жените, които припадат само от една страстна целувка.
Джон Матю изглеждаше много мъжествен, когато повдигна леко вежда, и тя можеше да се закълне, че почувства как бузите й леко поруменяха.
— Чуй ме, Джон Матю — тя хвана брадичката му. — Няма да ме превърнеш в една от онези женички, които си загубват ума по любовника си. Няма да стане. Не съм устроена така.

След това се наведе напред. Точно преди да го целуне, се спря за миг, но не защото се тревожеше, че той ще се отдръпне… Наситеният аромат на подправки, който се излъчваше от него, й подсказваше, че няма такова намерение.
— Тълкуваш нещата погрешно, Джон — докато четеше емоциите му, тя поклати глава. — Не си наполовина мъж, заради онова, което са ти сторили. Ти си два пъти повече от всички други, защото си успял да оцелееш.