Цитати на Аз Барух

Понижената необходимост от излизания се дължи на това, че преди няколко години черепът му започна да олисява, а коремчето му възприе форма, будеща страхопочитание. "По дяволите, Стейн, аз съм като мляко, а ти като вино!" - ми каза той веднъж, когато усети, че затихващата му популярност сред "женичките" е започнала да приема структурни форми. Какъвто е прагматичен, Томас взе мерки. Веднъж като видя една хубава млада стажантка да влиза във фирмата му с танцова стъпка - от тогава минаха шест години - я изведе на вечеря и повече не я пусна.

Х А М Л Е Т:
.
.
.
Жесток ще съм, но не и извратен.
Ще я промуша със кинжална реч,
но от кинжала стой, ръка, далеч -
каквато да произнеса присъда,
не бива изпълнител да и бъда!

Х А М Л Е Т:
А пък аз ще ви кажа защо; и моята догадка ще изпревари вашето признание, тъй че от клетвата за мълчание, която сте дали на краля и кралицата, няма да падне и косъм. Не зная защо, напоследък съм загубил цялата си веселост, зарязал съм напълно телесните упражнения и изобщо съм изпаднал в такова мрачно настроение, че тази прекрасна сграда - земята - ми се вижда гола канара; този опнат над нас прозирен шатър на въздуха - можете ли да си представите? - този дивен свод над главите ни, този величествен покров, обсипан със златни огньове; всичко това е за мен само едно скупчване на зловонни пари. Човекът! Какво великолепно творение е той! Колко благороден е с разума си; колко безкрайно богат на способности, изрази, движения; колко изумително съвършен в действията си; колко подобен на бог! Върховна красота на света! Венец на всички живи твари! И какво е за мен тази квинтесенция на праха? Той не ме радва... И жените също, колкото и да се усмихвате.

А Римски гледаше през прозореца и напрегнато мислеше. Положението на финдиректора беше много трудно. Налагаше незабавно, на място, да се намерят най-обикновени обяснения за най-необикновени явления.

В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!

В ОТПУСК

Сложих кепето в клетката,
а птичето - на главата си.
- Така значи, не отдаваме чест? -
запита ме капитанът.
- Не, не отдаваме чест -
отговори му птичето.
- В такъв случай, прощавайте -
каза капитанът.
- Моля. Всеки греши -
отговори му птичето.

МИСЪЛТА МИ, АКО ОБИЧАШ

Чуваш навънка дъжда
и се събличаш.
Довърши мисълта ми,
ако обичаш.

Преобидев поташта се озлобити.*

_______
*Обиждайки, побърза да се оскърби (старобълг.) Б. пр.

Знам, че животът прилича на циганче, очистиш му нослето, измиеш му личицето, облечеш му нови дрешки, а то, докато се обърне и брои до пет, отново се наплесква, та не можеш да го познаеш.

...Но не само от този роднина, а от всички роднини съм наследил, изглежда, по нещо, тъй че понякога се чувствам като циганска торба, натъпкана с отпадъци от чужди навици и страсти.

Ние, хората, не се сблъскваме внезапно със съдбата си.

Странно е наистина, че само защото можем да я уловим с поглед, външната форма е в състояние да ни въздейства толкова силно. Душата трябва да се поучи на много неща от тялото, за да постигне простичкото и ясно усещане, че наистина съществува.

Ако човек е обсебен от идеята за прекрасното, той неусетно, но неизбежно се потапя в бездната на най-черните и горчиви размисли. Просто, струва ми се, така са устроени хората.

Миналото не винаги ни тегли назад. Макар и рядко, в него се срещат заредени със силни стоманени пружини спомени. Докосваш някоя от тях и тя те запраща в бъдещето.

През изтеклата зима те се били обикнали. Ядели с една вилица поред и тя пиела вино от устата му. Той я галел така, че душата й скриптяла в тялото, а тя го обожавала и го карала да се изпразва в нея. Казвала на връстничките си, като се смеела, че нищо не чеше така добре като тридневна мъжка брада, покарала в любов.

Казвала се Калина, сянката й ухаела на канела и Петкутин узнал, че тя ще обикне оногова, който е ял дренки през март. Дочакал март, наял се с дренки и поканил Калина да се разходят край Дунава. На раздяла тя свалила пръстена от ръката си и го хвърлила в реката.
- Ако му се случи на човек нещо приятно - обяснила на Петкутин - винаги трябва да го подправи с някаква неприятна дреболия; така този миг се запомня по-добре. Защото човек по-дълго помни неприятните, отколкото приятните неща...

...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...