Цитати

"Двамата с другаря ми по злочестина бяхме наречени с какви ли не имена: предатели, некадърници, змии, лицемери и - върха на оскърблението - индивидуалисти."

"Може би мъжете усещат кога жените носят цианкалий в джоба си."

"Не започва ли всичко така? Имаш кауза, в която вярваш и за която си струва да умреш. Скоро тя се превръща в кауза, за която си струва да убиваш. А след това се превръща в кауза, заради която да убиваш невинни хора."

"През лятото беше добавил към сбирката си диво жълто цвете, откъснато в гората. Цветята не траеха дълго, а нищо не го натъжаваше повече от това да гледа как жълтият цвят избледнява, как цветето увяхва и покафенява. Тогава се питаше: Къде отива жълтият цвят? Нямаше представа. Но се надяваше някой ден и той да отиде там, може би когато умре. Жълтият цвят беше много по-важен за него от всичко и всички."

""Винаги бъди малко по-добър от необходимото" /.../ Това, което харесвам в тези думи, е, че те ми напомнят не само че ние, като човешки същества, носим добротата в себе си, но носим и самия избор да сме добри."

Всички пътища минават през Медина дел Кампо. А тя прилича на дебела сеньора, седнала сред платото, простряла фустите си над равнината. По скъпия плат са изрисувани полетата, реките и градовете. Медина дел Кампо има четири фусти: една сива, друга бяла, трета зелена и четвърта златна. Медина дел Кампо пере фустите си в реките се преоблича четири пъти през годината. След това ги събира бавно.

Казваше се Силвестра и ѝ викаха Силве, тъй като в Мадрид не се употребяваха никога думи с повече от две срички.

"Добрият човек се стреми да премахне страданието. Глупавият дори не го забелязва, освен когато сам той го почувства. А злият човек се старае да направи страданието колкото може по-силно и да го разпространи навсякъде, където може. Но никой от тях не е виновен. Нито добрият, нито глупавият, нито пък злият човек. Никой не е дошъл на този свят по свое собствено желание, само за себе си. Всеки човек е продукт на много светове, на много поколения. Злите не съзнават, че са зли и следователно са невинни. На тях трябва само да прощаваме. И да ги обичаме, защото дори в най-лошия човек има по нещичко от нас. Никой не може да съществува отделно от другите."

"Светът чака да бъде преобразен от тия, които живеят в него, и той наистина бива преустройван всяка сутрин, като легло, като жилище, обитавано от едни и същи хора, които го подреждат по един и същ начин, но все пак различно, защото и самите хора се променят."

"Ако животът изглежда лош, отвратителен или тъжен, значи, че такъв го вижда самият човек, тъй като всеки от нас вижда света със своите собствени очи. Всеки човек носи в себе си целия свят и може да го обича - ако самият той има обич в сърцето си, или да го мрази, ако сам той е пълен с ненавист."

Ако хората не забравят войната, ражда се много омраза. Ако я забравят, почва нова. Така казвали древните.

Спомняше си предупреждението на майка си отпреди години: "Никога не оставяй работата си, Алма, докато слънцето е високо, с надеждата утре да намериш повече време – защото утре няма да имаш повече излишни часове от днес, а изостанеш ли веднъж с ангажиментите си, никога няма да наваксаш".

".... те бяхa чули глaсa нa влaсттa; появил се беше духът нa блaгоговението със здрaво привързaни очи и широко отворенa устa."

"Зачудих се дали Дейзи сега спи в рая. И ако спи дали сънува мен? И също се питах какво ли ще е да ида един ден в рая и лицето ми да няма значение за никого. Така, както никога не е имало значение за Дейзи."

"Да се събудя след като цяла нощ е валял сняг и всичко е бяло е почти най-любимото ми нещо на света. Обичам това усещане, когато на сутринта си отвориш очите и всичко изглежда някак по-различно, но не разбираш веднага защо. И после изведнъж се сещаш: не се чуват клаксони, няма автобуси, хукваш към прозореца да видиш какво става и виждаш, че всичко е бяло - тротоарите, дърветата, колите, первазът на прозореца."

"Ще ми се всеки ден да е Хелоуин и всички да носим маски. Непрекъснато. Тогава ще можем да си ходим спокойно, да се запознаваме и да се сприятеляваме, преди да видим какво има под маските ни."

"Когато имаш избор между това да си прав и това да си добър, избери да си добър."

На мястото на стария достолепен дом сега стърчеше алуминиево-бетонна заплаха с множество внезапни ръбове, готови да посекат всяка сговорчива заобленост.

Човек храни птици. Като препъвателен знак срещу препускащите костюми. Не, само кротко възражение. Или питанка: накъде? Предупреждение за ограничаване ма скоростта, за път без изход...

"Най-скъпа Ева, страхувам се, че цял живот ще си остана аполитичен=асоциален художник, т.нар. индивидуалист, който изобразява лимони, пише приказки, колекционира странни предмети и ненавижда сдруженията. Звучи малко смешно, но така искам да живея живота си. А ако вляза в битка, ще бъде само за да ме оставят на спокойствие". Така пише през февруари 1949 г.