Цитати

Да се озовеш в леглото на някого, когото не си виждала никога преди, е като да пътешестваш.

Смаяна бях колко често се налага човек да избира, отново и отново, милион пъти дневно - да избира любов, после да я избира отново и колко различно бе да обичаш и да си влюбен.

Винаги съм твърдяла, че нищо не оживява купона по-добре от куп ревящи жени.

Исках да завържа възел, който да трае вечно. Но не с някого другиго. А със себе си.

Питах се дали бих се влюбила в него, ако беше продавач на обувки в Атланта ... Едва ли щях да се влюбя и това бе разочароващо, тъй като разбиваше и последните ми илюзии.Бях се влюбила в него заради монашеството му, заради верността му към неговата същност, защото си беше самодостатъчен в самотата, защото желаеше да се промени. А най-много обичах в него способността да ме съживи. Той успя да ме върне на самата мен.
Бе жестоко и трудно да проумея, че връзката ни никога не е принадлежала на истинския живот с истинска къща, където переш чорапи и режеш лук. Принадлежеше на сенчестите пластове на душата.

Човек е напълно снизходителен само когато е лудо влюбен. Щом любовта му понамалее, веднага си възвръща обичайната лошотия.

Всеки читател би трябвало да преписва текстовете, които харесва- това е най добрият начин да проумее защо го възхищават. Прекалено бързият прочит не дава възможност да се разбере какво се крие зад привидната простота.

Да пристигнеш някъде прекалено рано е проява на неточност. Аз съм от този тип хора- толкова ме е страх да не закъснея,че неизменно подранявам.

Признаваше, че няма нищо трагично в това един осемдесет и пет годишен човек да умре;но сърцето и се късаше от мъка, и то буквално;гърдите я боляха, сякаш остър нож се забиваше в тях всеки път, когато си поемаше въздух. Баба и беше като постоянен пристан, нещо осезаемо в едно детство, белязано от непрекъснати местения, нова среда, непознати хора.Баба и дядо бяха постоянни величини.Неизменно там, малки и незначителни;здрави и пъргави, с отворени врати за гости и винаги свръхвъзторжени да видят всичките си внуци.

Репортаж от живота ти

Дано не се залъгвам, но присъствах.
(Присъствието винаги е лично).
Признавам си, че го направих късно.
В последната минута за обичане.

Сърцето беше шумно и заето -
балконски вещици, принцеси в ложите.
та... не намерих мястото за цвете.

И в себе си обратно го положих.

Истината понякога е оголена до крайност. И можеш само да я съзерцаваш.

Да се отърсиш от лъжите носи облекчение.

"Традиция" понякога е мръсна дума, особено по Коледа.
По цялото земно кълбо семействата се събират и хората се радват един на друг за няколко минути. После в продължение на час се изтърпяват. След което започват да си лазят по нервите.

В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!

Ако съм говорил за времето, то е, защото зреещият в мен писател най-накрая се бе научил да обитава онези пустеещи пространства, които времето пропуска – бе започнал, така да се каже, да живее помежду тиктаканията на часовника. Вечното настояще, което е истинската история на този колективен анекдот човешкият ум; когато миналото е мъртво, а бъдещето се свежда до желания и страхове, какво остава освен този случаен миг, който не може да се измери, нито пропусне? За повечето от нас така нареченото Настояще е като разточителна трапеза, която ни се показва и още преди да успеем да се пресегнем към пищните ù блюда, някой мигом ни я отнема сякаш с магическа пръчка – преди да сме взели и една хапка.

-Ти си най добрият ми приятел,Ед - казва тя след малко.
-Знам.
Тези думи могат да убият един мъж.
Без пистолет.
Без куршуми.
Достатъчни са думите и едно момиче.

Дори въздушните кули омръзват, ако от време на време не се освежават.

Думите са вятър - каза си Бриен. - Не могат да те наранят. Ще те облеят и ще се отнесат.

Тази тема ми е близка. И Вануату ме възхищава това, че е идеалният георгафски израз на моята противоположност. Защото гладът- това съм аз.
..........
Не казвам,че имам монопол над глада- това е най- разпространеното човешко усещане. Смятам обаче, че аз съм шампион в това отношение. Откакто се помня, умирам от глад.
..........
ПОд глад разбирам ужасяващата нужда от нещо, изпитвана от цялото същество, мъчителното усещане за вакуум, стремежа не толкова към утопичната насита, колкото към простата реалност- там, където няма нищо, да се появи нещо.

Прозявката на едно момиче може да е толкова красива, че стомахът да те присвие.