Цитати

Понякога хората са красиви.
Не заради това как изглеждат.
Не заради това, което казват.
Просто защото са каквито са.

— Къде си, Алфред? Ела, за да го ударим на живот! Не виждаш ли, че съм дошъл?
Как да не виждаше Алфред, че Емил е дошъл! Емил с „шапкътъ“ и „пушкътъ“ и старата кобила. Но Алфред стоеше сред войниците и не смееше да излезе напред, заради онзи дебел, сърдит малък дядка, дето само крещеше и се перчеше и заповядваше.
Вместо това, дебелият, сърдит малък дядка се приближи с коня си до Емил и каза много добродушно:
— Какво има, момченце? Да не си се изгубил? Къде са мама и татко?
Такава глупост Емил отдавна не беше чувал.
— Как ще съм се изгубил? — възмути се той. — Нали съм ТУК! Ако някой се е загубил, това са мама и татко!
И всъщност Емил беше прав. Малките деца можели да се загубят на панаира в Хултсфред, бе казала майка му. А сега тя стоеше в най-голямата блъсканица заедно с таткото на Емил и с Лина, и тримата се чувствуваха съвсем загубени, защото просто не можеха да помръднат.
Естествено, те веднага видяха Емил. Как няма да го видят, когато излезе напред с „шапкътъ“ и „пушкътъ“ и старата кобила. А таткото на Емил каза:
— На Емил му се готви едно ново дървено човече.
— Прав си — отвърна майката на Емил, — но как ще го спипаме?

Стане ли нещо шантаво, не се минава без теб. Ти си като някакъв магнит за всякакви смахнати истории.

Където не е възможно да стигнеш с желание, стигаш с лудост.

Може би се бои, че щом не мога да я имам, няма да я искам.
Ясно и просто.
Както винаги е било.
Тя не иска да ме обича, но не иска и да ме загуби.
Иска всичко да си е наред. Както преди.
...
Гледам я как върви по улицата и свива зад ъгъла. Тя знае, че стоя и я гледам и точно преди да завие, се обръща за последно и ми маха. В отговор вдигам ръка и тя изчезва.
Бавно.
Понякога болезнено.
Одри ме убива.

POZZO: I too would be happy to meet him. The more people I meet the happier I become. From the meanest creature one departs wiser, richer, more conscious of one's blessings. Even you... (he looks at them ostentatiously in turn to make it clear they are both meant)... even you, who knows, will have added to my store.

Беше влюбена в Наполеон, мечтаеше да го срещне в асансьора, да забременее от него и повече да не го види.

The Buchanans' house floated suddenly toward us through the dark rustling trees.

life is much more successfully looked at from a single window, after all.

I slunk off in the direction of the cocktail table -the only place in the garden where a single man could linger without looking purposeless and alone.

Безполезно беше да се мъчи да бъде великодушен спрямо тях, да убеждава себе си, че ако някога похлопа на вратата им, смирил гордостта си, унижен и в просяшки дрипи, те ще проявят великодушие към него и ще го възлюбят като себе си. Безполезно и тягостно бе най-сетне да се самопридумва, противно на непредубедената си увереност, че втората заповед - възлюби ближния си като себе си - повелява да го възлюбим не с равна по количество и сила любов, а със същата любов.

дано животът далеч от родния дом и приятелите те научи какво е сърцето и какво чувства то.

You won't be a poet until something in you dies, until you're swallowed up and shit out the other end. And all the poems you write will be your miserable, futile, puling effort to bring that dead part of yourself back to life. ("Small Crimes")

Iona thought, you hang on to something too long, you start to think it's worth more than it it. ("Iona Moon")

... нищо не е по-тъжно от внимание, което не сме предизвикали.

I saw what a mother's concern meant to Gwen. She rubbed her eyes with her napkin. And I was thankful to my friend, realizing how much more difficult it is to accept kindness than it is to offer it.

The beer on his breath smelled sweet and strong and made me remember.

I didn't think people could be good unless they feared God - or at least their parents. My mother's folks were dead. If she wasn't afraid of the Lord's retribution, what kept her on the right path?

I like crazy people, especially those who don't see the risk.

Chaos was my philosophy. Have no rules. If people start to build fences around you, break out and do something else. You should never, ever be understood completely. That's like the kiss of death, isn't it? It's a full stop. I don't ever think you should put full stops on thoughts. They change.