Цитати

ТЪРПЕЛИВА - повтаряха ми да съм търпелива, когато се опитвах да зачена. Повтаряха ми да съм търпелива по време на лечението на стерилитет, докато чакахме в списъка за чакащи осиновители, после и по време на подготвителната процедура, докато чакахме одобрение след домашните посещения, а сега и докато чакаме да ни намерят бебе. Беше ми писнало да ми казват да съм ТЪРПЕЛИВА.

... Никой не знае какъв родител ще стане. Просто се учиш в крачка, понякога грешиш, друг път - не. Няма обаче идеални родители. Ако си свестен човек, тогава може би ще правиш по-малко грешки и от детето ще излезе нещо добро. Няма гаранция. Просто даваш най-доброто от себе си. И отсега мога да ви кажа, че Джеймс и Ема ще направят всичко възможно, за да са добри родители, така че не ме разпитвайте за най-съкровените им чувства, защото нямам представа какви са. Само знам, че двамата са добри хора и заслужават да ги оставите на мира.

... Тя скочи в колата, облечена с практически невидима миниполичка и черни кожени ботуши над коленете.
- Осъзнаваш ли, че ще гримираме хора?
- Да. Защо?
- С тези дрехи приличаш на кръстоска между проститутка и рибар.

Колкото по-тривиален е недостатъкът, толкова повече дразни.

-Добре,а как се отрази на връзката ви невъзможността да имате деца?Това е много тежък момент за повечето двойки.Това предизвика ли напрежение помежду ви?
-Не-отговорих аз.
-Не напрежение...Но завладя живота ни.Хвърли сянка върху всичко и това понякога ни идваше в повече...Но искрено мога да заявя,че тези преживелици ни сближиха още повече.В свят,където хората раждат деца всеки ден,човек може да се почувства изолиран,ако трябва да се бори за същото.Възхищавам се на Ема заради всичко на което се подложи. С чиста съвест мога да кажа, че отношенията ни укрепнаха и се задълбочиха след тези неща.

- Не е лесно да имаш деца. Трябва да им посветиш цялото си време. Няма да имаш време за себе си. Животът ти ще се обърне с главата надолу.
- Боже, писна ми да ми го повтарят. Все слушам как когато имаш деца, животът ти се променя и става труден и никога нямаш лично време и така нататък, и така нататък. Готова съм за промяна. Толкова съм готова, че няма повече накъде. Да нямаш деца също е трудно. Животът ми не е същият, откакто започнах да правя опити да имам деца. Живея в същински ад вече три години. Повярвай, готова съм да направя тази крачка. Толкова е досадно постоянно да ти повтарят, че е трудно. Аз да не би да разправям наляво и надясно колко е кошмарно да си стерилна - разгневих се аз.

- Благодаря, приятелко на мама - каза Сали и се протегна да ме целуне. Прегърнах я. Ухаеше на ябълков шампоан. Сърцето ме заболя. Бях готова да стана майка. Толкова отчаяно исках дете, че изпитвах физическа болка. Погледнах Джеймс, а той ми кимна тъжно.

Миг като вечност

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.

- Отивам да си взема душ.
- Къпа се преди два часа.
- Воня на отчаяние.

"На практика потребностите на населението винаги се подценяват, в резултат на което съществува хроничен дефицит на половината стоки от първа необходимост — на това обаче се гледа като на преимущество. Дори облагодетелстваните групи се държат умишлено почти на ръба на нищетата, защото общото състояние на недоимък увеличава значението на дребните привилегии и така усилва различията между групите. "

"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич. "

"Правоверността не означава мислене, а липсата на необходимост от мислене. Правоверността е безсъзнателност. "

"- Има ли някъде на земята необидена душа? Толкова много са ме обиждали, че вече ми е омръзнало да се обиждам. Какво да се прави щом хората не могат другояче? Обидите пречат да си гледаш работата, а да им обръщаш внимание - все едно да си губиш напразно времето. Такъв е животът! Едно време и аз съм се сърдил на хората, но размислих и - виждам - не си струва. Всеки се бои да не би съседът му да го удари и гледа пръв път той да го цапардоса. Такъв е животът, майчице!"

"- Учтив е! - говореше замислено тя на хохола. - Все се усмихва...
- Да, да! - каза хохолът. - Дума да няма, те са любезни, усмихват се. Ама речи им: "Ей този човек е умен и честен, опасен е за нас, обесете го!" Ще се усмихнат и ще го обесят, а след това - пак ще се усмихват."

"-Страшно неудобно и неприятно нещо са това парите! Винаги е неловко да ги вземаш и да ги даваш..."

Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.

ХВЪРЛЯЙ ЗАРА

ако ще се опитваш, влизай целия, и с двата крака,
иначе, изобщо не се захващай,
ако ще се опитваш, влизай целия, и с двата крака,
това може да доведе до загуба на интимни приятелки, жени,
роднини, работа и накрая до загуба на ума ;
ако ще се опитваш, влизай с двата крака докрай,
влизай вътре и докрай,
може да означава да не ядеш по 3 или 4 дни,
може да означава да измръзнеш на някоя пейка навън,
може да означава затвор,
може да означава подигравки,
гавра,
липса на приятели,
подарък ти е самотата,
всичко останало е само тест за твоята издържливост,
за това – точно колко го искаш да стане,
и ще се направиш така, че да стане,
и ще се направиш така, че да стане,
въпреки малкия шанс и неразбирането отвсякъде,
и усещането ще бъде по-добро от всичко друго,
което можеш да си представиш.
ако ще се опитваш, влизай вътре и докрай,
няма никакво чувство като това.
ще бъдеш сам с боговете
и нощите ще горят с твоя пламък.
направи го, давай, давай,
давай,
докрай,
докрай,
ще си яхнал живота и ще го яздиш до идеалния му комизъм,
това е единствената битка, която човек си заслужава да води.

Катастрофата в любовта е може би близка до това, което в полето на психологията е наречено екстремна ситуация, когато субектът преживява ситуацията като непосредствено заплашваща да го разруши. Това е ситуация без остатък, без връщане, аз съм се проектирал в другия с такава сила, че когато ми липсва, не мога да се уловя, да се възстановя: аз съм загубен, завинаги.

Нещата в сърцето са неизброими. Каза ми го една жена. Ред от стихотворение, в което вярвала. Разбирала го така — ако някой вземе нещо присърце, тогава то винаги остава там. И каквото и да се случи, ще чака. Тя каза, че това можело да е човек, място или мечта. Нещо, на което си се посветил. Всяко свято нещо. Всичко било свързано в онези червени, меки като кадифе гънки. Било част от едно и също нещо и винаги щяло да бъде там, носейки ритъма на сърцето ти.

Споменът не е отрицание на забравата. Споменът е форма на забрава.