Цитати

С годините, Тони, не усещах как се променям и превръщам в едно огромно Търпение, как губя постепенно и незабележимо самоуважението си и как се обезличавам заради хилядите компромиси, които правех. Малко ми остана, много малко. Затова искам поне накрая да се почувствам като човек.

Знам какво заслужавам, Тони. Защото знам що за човек съм. Просто поредният престарял интелектуалец, беден като пристанищен пияница; актьор без никакъв талант, готов да играе и табуретка, стига да му дадат някой лев; актьор, когото държат в театъра от съжаление, защото ако го изритат, ще му се наложи да умре бързо в някой старчески дом...

Ода на радостта

любовта е радостта да дадеш

давам ти роза
давам ти ябълка

с всяка дреболия ти давам част от себе си

шепа въздушна душа
парчета кърваво месо

любовта е радост от даряването

влюбените самоубийци се раздават целите-
мъртвите любовници пеят одата на радистта

Човек познава остаряването и по това, че си задава все по-малко въпроси.

Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него.

Докато хората са още млади и от музикалната композиция на техния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви; но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия.

Но нима една събитие не е толкова по-значимо и по-високо ценено, колкото повече случайности са били необходими за осъществяването му?

Човек узнава само до онази граница, до която желае.

Щастието е рядко, но много силно чувство, което обаче за разлика от всички останали за миг лекува, осмисля, мотивира и изпепелява тъгата, дори тя да е била продължителна. То е енергиен източник и когато ти се случи, е въпрос на емоционален стандарт и опит да го разпознаеш и да се възползваш от късмета си. Научете се да сте щастливи, това спасява животи!

Театърът е моментно случване, за което след това няма доказателства.Като да рисуваш фигури във въздуха и когато спреш, те изчезват, но остава много въздух за дишане.

Човек трябва да получава отрова в деня на своето пълнолетие. Би трябвало да му бъде връчвана с тържествена церемония. Не за да го тласка към самоубийство. Напротив- за да живее с повече спокойствие и с повече сигурност. За да живее със съзнанието , че е господар на живота и смъртта си.

Освен това, да се привежда довод, че едно прегрешение е безкрайно, загдето посягало срещу Бога, който е безкрайно Същество, е все едно да се привежда за довод това, че е свято, понеже Бог е свят, както да се мисли, че хулите, отправени към един тигър, трябва да бъдат раирани.

Ех, докъде изпаднаха хората, пфу, да се не видят макар! Оставиха телата си да онемеят и само с устата си говорят. Ама какво да каже устата, какво може да каже устата?
...пламнах, трябва да се угася...

Липсата на сън те отвежда до заключени помещения някъде в душата ти, за които не си и предполагал, че съществуват. Почти винаги едно от тях се оказва бар.

Щастието се крие зад всеки ъгъл.Въпросът е, че не всяко щастие е предназначено за всеки. Не всяко щастие е за теб.

Изговориш ли го, изречеш ли страха си, той спира да бъде нещо, което криеш и те трови.Става тема, осветяваш го и вече не е толкова страшно. Всичко, за което посмееш да говориш или да споделиш, спира да бъде нощен кошмар или спазъм в корема, който те парализира.

Всяко нещо, което не е онова, което искаме да е, най-често ни кара да го намразим.

Когато човек общува от разстояние, намира малко думи, които много да означават ...

Тя, светлината, изглежда си намира човеци, които най-добре да я отразяват и ги пълни догоре, до върха на косите, до дъното на очите ...

Не включвай печката, преди да си наясно какво смяташ да готвиш!