Цитати

Но когато тя се намери между двете стени от хора и дигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка, и тия тънки вежди, и това бяло лице - от нея сякаш полъхна магия, която укротяваше и обвързваше. Грешна беше тая жена, но беше хубава.

Бульона обаче май ни нямаше доверие и попита кой е отличникът на класа.
—Аз,господине!-заяви гордо Анян.
Вярно,Анян е първенец на класа и любимец на учителката, не го обичаме много, ама не можем да го бием толкова често, колкото ни се иска, понеже е с очила.
—Добре,ще надзираваш другарчетата си.Преговорете си уроците.
Доволен и щастлив,Анян се настани зад катедрата на учителката,а Бульона излезе.
—Тъй —рече Анян,—сега трябваше да имаме аритметика,извадете си тетрадките,ще решим една задача.
—А бе ти луд ли си?—попита го Клотер.
—Млъкнете,Клотер!—извика Анян,който явно наистина се мислеше за учителка.
—Я ела да ми го кажеш тука,ако си мъж!—каза Клотер.
Жоашен предложи да дебне на вратата дали ще се появи възпитателят и всички се съгласихме,освен Анян, който викаше:
—Жоашен,върнете се на мястото си!Жоашен се изплези на Анян,седна пред вратата и долепи око до ключалката.
—Никой ли няма,Жоашен?—попита Клотер.
Жоашен отговори,че не вижда нищо.Тогава Клотер се изправи и каза,че ще накара Анян да си изяде учебника по аритметика,което не беше лошо като идея,обаче Анян беше против и се развика:
—Няма!Аз съм с очила!
—Ще изядеш и тях!—каза Клотер,който твърдо държеше Анян да изяде нещо.

Нима някой е в състояние да проумее кога се влюбва или си въобразява, че се влюбва? Та дори истинската любов е плод на въображението.

"Може би точно това е адът - да сме роби, приковани към земята. Може би ние преминаваме през ада именно като живеем..."

"...Защото само онзи, който се е подхлъзнал и паднал, познава неравностите по пътя."

Знаеш ли...Когато много се страхувах, винаги се опитвах да си представям, че съм нещо, което не може ...да изпитва чувства. Вода. Представях си, чее съм вода. Човек може да прави с водата каквото си поиска, но не може да й направи нищо. Водата винаги си остава вода, каквото й да правиш с нея.

Човек, който чете само автори, които са се самоубили е човек, който чете много.

Мисля, че ако силно искаш нещо, просто трябва да го направиш. Че трябва да се радваш на всеки ден, защото не знаеш какво ще се случи по-късно. Вярно, звучи клиширано, но е истина.
Някога бях детегледачка в Лондон и често излизахме да вечеряме в някой пъб. Добре си спомням, че в даден момент имах само един чифт обувки с дупки на подметките. Нямах пари да ги занеса на обущар. По-точно казано, имах избор между нови подметки на обувките и поредната мила вечер с приятели. И избирах второто. Мислех си, че ще съм по-щастлива, ако правя нещо хубаво с останалите, отколкото ако си седя вкъщи със залепени подметки.
След това започнах да пътувам по света. Мнозина ми казваха, че и те биха го направили, но нямали възможност. Разберете, често има хиляди причини да не направиш нещо и само една-единствена, за да го сториш. Но тя е достатъчна. Би било много тъжно, ако един ден съжаляваш за пропуснатите неща - понеже всичко, което вършиш, те учи на нещо ново...

Който иска да спечели нечии чувства, задължително трябва да е невежа. Добре осведоменото съзнание означава неспособност да се задоволи суетата на другите, нещо, което разумният човек винаги се старае да не допуска. Това се отнася особено до жената. Има ли нещастието да притежава някакви познания, тя трябва да полага всички усилия да ги скрие.

Паметта ни в значителна степен се подхранва от онова, което другите си спомнят за нас. Имаме склонност да възприемаме като наши чуждите спомени, включително и мнимите.

Никога не съм могъл да уравнявам баланс. Винаги съм минус нещо. Следователно имам основателна причина да продължавам. Влагям целия си живот в баланса, за да може от него да се пръкне едно нищо. За да стигнеш до нищото, трябва да подредиш безкрайно много цифри. Това е положението: в уравнението на живота моят знак е безкрайност. За да стигнеш никъде, трябва да избродиш всички познати вселени: трябва да бъдеш навсякъде, за да не бъдеш никъде. За да има безпорядък, трябва да унищожиш всички форми на порядък.За да полудееш, трябва като начало да имаш натрупани в себе си ужасно много нормалност и здрав разум.

Има ли невинни родители?

Мързелът убива усилието да бъдем щастливи.

Повтарящата се вечност може да се стори кошмарна за страничния наблюдател; за онези, които пребивават в нея е нещо приятно. Няма лоши вести и болести, винаги се живее като за пръв път, без спомен от миналото.

...не изключвам възможността да има не един рай; ако съществува един-единствен за всички и там ни очакват очарователното семейство и литературните вечери в сряда, мнозина от нас просто биха престанали да умират.

Мъжът се калява в битките и в любовта. Битката трябва да е справедлива, любовта трябва да е чиста. Без да са налице тези условия, мъжествеността се губи в мерзост и угризения.

"Впрочем, хумористите се грижат за вашето здраве! Приемайте произведенията им три пъти на ден, веднага след първите симптоми на сериозност!"

А после един ден плътта зейва и разцъфва, сякаш неочаквано кръвта отдолу е влязла в съприкосновение с въздуха, мигом целият свят отново надава рев и самият поддържащ тялото скелет се стопява като восък. Такъв един ден може да бъде, когато за първи път срещнеш Достоевски. В паметта ти се запечатва миризмата на покривката, върху която лежи книгата, поглеждаш към часовника и виждаш, че до вечността остовот само пет минути, броиш предметите върху полицата над камината,защото гласът на числата излиза от устата ти по съвсем различен, съвършено непознат начин, защото всичко ново и старо или докоснато и забравено, е огън и хипнотизъм.

Изневерите на мъжа ми ме измъчваха,докато не му изневерих и аз.По-точно,докато не разбрах,че това не е изневяра.
Всеки път държах да го съблека аз.Да го целувам там,където се е струпала миризмата му.Да обичам цялото му тяло без страх,че ще остана неразбрана.Не да обичам,а да съм любов.
След беса,екстаза,когато вече трябва да се върнеш в себе си,мокра от пот,с полепнала по устата коса,изпитвам такъв прилив на сили и нежност към него,безпомощния и безсилния.Той хваща ръката ми и си я слага на очите.Сгушвам се под мишницата му,сърцето му бие под слепоочието ми.И ми е толкова хубаво,безгрижно.
А после той се буди,похапва ме с устни по ухото,по мекото,шепне ми любовни думи и не ме интересува дали са истина или лъжа.Защото в любовта не може да има лъжа - само в думите.
Той ми върна тялото ми - чрез неговата любов отново обикнах ето това,моето тяло.И освен това каза:"Докато човек се люби,трябва да говори,а ти мълчиш".

Реве така, че човек се чуди:
очи ли са това, или чучури?
Сълзите от тях текат като вади -
толкова вода отде я вади?