Цитати

Нямам представа как изглежда любовният успех, но знам, че няма любовен неуспех. Тези две думи си противоречат. Да изпиташ любов вече е такъв триумф, че се питам нужно ли е нещо повече.

Имах братовчед, който, преди да обядва и да вечеря, изяждаше по един сандвич, защото казваше, че не можел да хапне нищо на празен стомах.

Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб.

...Това ми напомня за нещо, което четох веднъж за влюбените: „Не върви пред мен, защото няма да мога да те следвам. Не върви зад мен, защото мога да те загубя. Не върви под мен, защото мога да те настъпя. Не върви над мен, защото мога да реша, че ми тежиш. Върви до мен, защото сме равни“.
— Да, Демиан, така е. Важното е да проумееш, че никой не може да извърви пътя вместо теб. Както и да осъзнаеш, че пътят е по-ползотворен, когато се изминава с някого.

Човек привиква да страда, а не се утешава.

Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го мечтаеш различен от това, което е той. Да се слееш с действителността. Каквато и да е тя.
Ти ми даряваш мъдростта да казвам "да". Причудливо е това "да", когато моето време и моето интелектуално възпитание, както и всички наши идеологии, ни дават илюзията, честаваме силини като се противопоставяме с " не".
Тази вечер си простих.
Простих си, че нямам силата да променя света. Простих си, че не мога да се меря с природата, когато тя ни руши. Простих си, че единственото ми оръжие е състраданието.
Тази вечер си простих,че съм човек.
Благодаря ти.

Прав си. Страданието си е страдание, силно, несравнимо, каквато и да е причината за него. Усещането за трагично няма мерна единица. У дете или у зрял човек, поради добри или лоши причини, то си е трагично.Тази безнадежност заради една изгубена фиба се превръща в метафора на всички мигове на отчаяние.

Някога, много отдавна, в една далечна страна имало една черна овца.
Разстреляли я.
Век по-късно разкаяното стадо и издигнало конен паметник, който паснал удивително добре на местния парк.
Затова по-нататък всеки път, щом отнякъде се появели черни овце, гледали бързо да ги отстрелят, за да могат идните поколения редови овце също да си опитат силите в скулптурата.

"Ако едно правило не носи злато, то не е златно правило."

"Цената! Цената е функция на една реалност, паричен еквивалент на една даденост ..."

Вие с Аксел сте двете противоположности. Единият се усмихва, другият се поти. Ти си боец, а той е дзен. Ти приемаш живота като борба, Аксел върви напред, без да му дойде на ум дори за най- дребната опасност.

Знай, че и това ще мине.

- Какви са тези глупости! Нима се отнасяш по този начин към съветите ми? Горчиво ще съжаляваш за това, когато след време се "насладиш" достатъчно на изпълнения с любов живот в колибка и разбереш, че напълно си се провалила.
- Е, не знам дали това ще бъде по-голям провал, отколкото да живееш сам в огромна къща - не й остана длъжна Мег.

...предимството на новото е, че то никога не остава ново.

Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност.

Всичко е времено и всичко е за продан.

1.
В езерото падна
капка вино
и слънцето угасна.

10.
Сега повдигам
мъртва пеперуда
без аромат.

13.
Тя нямаше очи
и змиите, които тя държеше,
ядат ръцете и.

Из "Шестнадесет хайку"
Това мигновеното...(Марк Аврелий)

Тя искаше да узнае кое е най-лошото.Не най-хубавото,а най-лошото.А под най-лошото разбираше-истината.Каква е истината?И той й я каза,защото в този момент я обичаше,представяше си я как трие кръвта по пода.Тогава се почувства най-близо до нея.Възможно ли беше?Коулман не беше се чувствал по-близо до друг човек през живота си!Обичаше я.Защото това е мигът,в който обичаш някого-когато го видиш като плячка пред лицето на най-лошото.Не храбър.Не героичен.Просто плячка.Той нямаше резерви към нея.Никакви.Отношението му беше отвъд мисленето и пресмятането.Бе инстинктивно.Няколко часа по-късно това можеше да се окаже много лоша идея,но за момента не беше.Той й вярва-ето това е.Той й вярва-тя е избърсала кръвта от пода.Не е религиозна.Не е лицемерно набожна,не е деформирана от приказката за непокварената чистота,независимо от останалите перверзии,които може да са я обезобразили.Не се интересува от това да раздава присъди-с прекалено много гадост се е сблъсквала.Няма да избяга...

- А вас обвинявам, че не сте изпълнили дълга си на човешко същество. В името на този мъртвец ви обвинявам, че сте пропуснали любовта, че сте пренебрегнали дълга да бъдете щастлива, че животът ви е минал в заобикалки, сурогат и примиренчество. Би следвало да бъдете осъдена на смърт. Ще бъдете осъдена на самота.
Той спря, изпи на един дъх чашата вино. Пола не беше трепнала.
- Ужасна присъда – рече с усмивка.
- Най-страшната – отвърна той. Не виждам нищо по-страшно, нищо по-неизбежно. От нищо не се плаша повече. Както впрочем и всички хора. Никой обаче не си го признава. А на мен понякога ми иде да закрещя: "Страх ме е, страх ме е, обичайте ме!"

-Не обичам да се ебават с мен - каза накрая той.
-Не е там работата... - започна Жозе.
Той вдигна очи. Бяха сиви и яростни.
-Точно там е. Когато живееш с някого, не отиваш да прекараш три дни с друг. Точка. Или си казваш предварително.