Цитати

Може би наистина съм такава, за каквато ме мислят. Нямам никакви приятели. Според тях това доказва, че не съм нормална. Но всички, които познавам, или крещят, или танцуват като подивели, или се бият. Забелязал ли си как днес хората се нараняват един друг?

Но след това светът се претъпкал от очи,лакти и устни.

аутистът живее в свой собствен свят, докато човекът, страдащ от Аспергер, живее в нашия, но по свой собствен начин.

Понякога тя звучеше точно като онзи тих глас, настанил се в главата ми, без да плаща наем, който в подобни моменти ми нашепваше, че ако се чувствам виновен, може би има защо.

Може да са монети, спорт, политика, коне, музика, борба... най-тъжните хора на света са тези, които не се вълнуват от нищо. Страстта и удовлетворението вървят ръка за ръка. И без тях всяко щастие е временно и случайно, защото, след като го постигнеш, не ти остава какво друго да правиш.

И ето вървя и си мисля: не, няма да бързам да съдя този юда. Бог знае какво става в тези пиянски и слаби сърца!

На твоята възраст човек не мисли за бъдещето. А аз си приготвям приятни старини, с плочи.

Открай време ми твърдяха, че е много трудно да живееш с някого. Имах го наум, понеже никога не успявах истински да се отпусна с него. Боях се да не се отегчава. При това нямаше как да не отбележа, че обикновено се страхувах повече да не би аз да се отегча с другите, а не те с мен.

Какво рискуваш? Да се привържеш към мен и след време да страдаш. Е, и какво? По-добре е, отколкото да се отегчаваш. Нали предпочиташ да бъдеш щастлива и нещастна вместо нищо?

"Любов е състояние на духа, в което щастието на друг човек е жизненоважно за собственото ти щастие."

"Моралистът смята собствените си убеждения за природни закони."

...Повярвай ми, когато опознаеш себе си, никога няма да поискаш да се преструваш, че си някой друг. Защото да си себе си е по-прекрасно от всичко, на което можеш да се престориш, за което си мечтал, което можеш да си представиш или в което можеш да се превърнеш.
-Ако е толкова хубаво, защо хората не са себе си през цялото време?
-О, те мислят, че са, но всъщност човекът, който са родени да бъдат е обвит с множество чужди пластове от годините живот с родители, ходене на училище, на работа...С всяка година, която минава, се трупат пласт след пласт като спален чувал, който накрая покрива плътно цялото тяло. Процесът е постепенен, почти неуловим, докато някой ден истинската същност на човека просто изчезне. Спалният чувал е закопчан догоре и никой не го вижда.

Да убия нея, както някои са очаквали, не можех, разбира се. Представете си, аз я обичах. Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед.

...човек става наистина възрастен, когато съумее да прости на родителите си това, че те имат точно толкова недостатъци, колкото който и да е друг човек ... и после да признае, че въпреки ограничеността на собствените си разбирания, те са направили за него най-доброто, на което са способни.

Това беше последния за деня полет до Ню Йорк, известен под името "Червеното око", защото пътниците пристигаха в шест часа сутринта със зачервени очи и недоспали, но поне не губеха цял ден за летене.

Да обичаш някого, който те обича, си е чист нарцисизъм.

Да се опитваш да се убиеш, когато вече си мъртъв, е същинско губене на време

Понякога страдаме само защото се опитваме да си представим какъв би бил светът, ако мечтите ни се сбъднеха.

Трябва да казваш каквото мислиш. Да слушаш сърцето, не страха. И тогава няма за какво да се притесняваш.

- Госпожо Бланшар, искам да ви кажа...
- Какво?
- Изпитвам... как да кажа... известни съмнения...
- Съмнения ли, господин Грийнмор? Относно какво?
- Ами... Не зная дали сте добра християнка...
... - Как смеете!
- Ами... смятам, че не следвате заръките на Исус...
- Разбира се, че ги следвам!
- Не съм специалист, обаче... нямам спомен Исус да е казвал: "Обичайте ме". За сметка на това съм убеден, че е казвал "Обичайте се едни други...".