Цитати

НАШАТА БЕЗУМНА И ОЧАРОВАТЕЛНА КРАЛИЦА
Дворецът на кралицата на феите беше голяма стъклена къща с кристални колони, цялата обвита с рози.
Кралицата на феите променя къщата си по два пъти на ден.Вчера наподобяваше замък,а днес на нищо не прилича.Никой не пазеше входа на двореца.Във вестибюла имаше цели планини от неразпечатани писма.Макар да беше съвсем светло,всички лампи бяха запалени, хиляди книги бяха нахвърляни наслуки, така че образуваха нещо като свод, под който можеше да се мине.В салона стоеше кралицата.Беше много красива.На главата си носеше малка корона и държеше в ръка вълшебна пръчица.Върху кралицата се четеше ту прави каквото щеш,написано с огнени букви,ту тя заприличваше на фонтан със светещи струи или на буря в полето.Кралицата сновеше наляво-надясно, подхващаше разговор, не го довършваше и всяка минута организираше някоя игра,така че в крайна сметка никой не играеше.Имаше оркестър,но всеки свиреше,каквото му хрумне,така че нищо не можеше да се разбере.
Кралицата вдигна пръчицата си към тавана и затананика някаква много приятна мелодия:Не се учудвай, не се май, прищевките тук се зачитат.Умът за лудост смятат, знай,а...за най-възпитан.

Животът е една голяма кочина. Защо нещата трябва да бъдат толкова сложни, след като могат да бъдат и прости.

"Когато Природата зове, тя крещи."

"
Животно, пуснато на воля в колата – тази идея никога не е била
добра. Козите, общо взето, са най-лошият случай, но докато не сте разб-
рали, че под спирачката ви се е навряла костенурка, вие просто не знае-
те що е това страх, а вероятно няма да узнаете и що е това старост."

Моралното самосъзнание, което толкова безумци обиждат и още повече безумци отричат, е нещо, което съществува и което винаги е съществувало, не е приумица на философите от Кватернера, когато душата не е била нищо повече от смътна идея. С течение на времето..., плюс акта на съжителството и генетичния обмен, накрая сме натъпкали съвестта в цвета на кръвта и в солта на сълзите и сякаш това не е достатъчно, сме направили от очите нещо като огледала, обърнати навътре, а резултатът е, че често разкриват безотказно онова, което сме опитали да отречем с уста.

Да избереш съмнението като житейска философия е равносилно на това да избереш покоя като средство за придвижване.

...той я познаваше, познаваше я до болка, всякога можеше да я назове и посочи-но странно-тя имаше като че ли съвсем не това лице,което той знаеше,и мъчително му се искаше да не бъде същата тази жена.В нейното лице имаше такова разкаяние и ужас,сякаш беше страшна престъпница и току що е извършила страшно престъпление.Една сълза трепкаше на бледата й буза.Тя го повика с ръка и сложи пръст на устните си,сякаш го предупреждаваше да върви след нея тихо.Сърцето му замря,той за нищо, за нищо на света не искаше да я признае за престъпница, но тутакси чувстваше, че ще му се случи нещо ужасно,за цял живот.Тя като че ли искаше да му покаже нещо наблизо тук, в парка...

Сега мислех само за нея.
По-добре би било да ме беше дочакала, шепнех на себе си аз, по-леко би ми било. Не зная защо, но би ми било по-леко. Може би си по-важна за мен от родния край и родния дом сега, когато те няма. Де да имах тоя късмет да те няма, би ми било по-леко, би ми било по-добре. Без теб повече страдам за чуждите простори и празните пътища, и не мога да прогоня без теб чудните сънища, които сънувам дори наяве.

"Вие си мислите, че котката послушно се появява на задния
вход в десет часа, точна до секунда, за вечерята си. От котешка гледна
точка някакъв балък с крачка са го дресирали да вади всяка вечер кон-
серва от хладилника."

"Истинските котки не са просто хладнокръвни. Нито пък са просто
невротични. Те са и двете едновременно, досущ като истинските хора."

Когато в понеделник епископът го видя да излиза с твърда крачка, попита как се чувства.
- На крилете на Светия Дух - отвърна Делаура.
Беше си навлякъл обикновено памучно расо, което му вдъхваше самочувствие на дървар, а душата му беше бронирана срещу отчаянието.

Маркизът изглеждаше непригоден за музиката. Както казват французите - имаше ръце на артист и слух на артилерист.

— Всички хора са едно стадо, така поне са ни учили — отвърна Мирри Маз Дуур.

Човек, който не може да слуша, не може да чуе.

Нещата, които най-много обичаме, най-много ни съсипват, момче. Запомни го.

Трябва само да си отваряш очите. Лъжите в сърцето и в главата ни подвеждат, но очите виждат истината. Гледай със своите очи. Слушай със своите уши. Опитвай със своята уста. Подушвай със своя нос. Усещай със своята кожа. Едва тогава идва мисленето, след това, и така се познава истината.

Повечето хора предпочитат да отрекат истината, вместо да я приемат.

— Всички имаме нужда от присмех от време на време, за да не започнем да се взимаме прекалено сериозно.

— Позволи ми да ти дам един съвет, копеле — каза Ланистър. — Никога не забравяй какво си, защото светът бездруго няма да го забрави. Превърни го в своя сила. Така то никога няма да бъде твоята слабост. Бронирай се с него и то никога няма да те нарани.

Затварям очи
и политам,
за да те потърся....
Виждам те
и приближавам.
Погледът ми е
като прегръдка.
Галя те.
Усещам кожата ти
и ръцете ти - студени са (но само днес).
Вдишвам те.
Докосвам с устни челото ти,
а ти дори не забелязваш.
А може и да ме усещаш.
Може би точно в този миг
и без сам да знаеш защо,
също си мислиш за мен.