Цитати

В характера на Оскар беше да вярва, че може да пие със самия дявол и да се опитваш да обърнеш баланса между доброто и злото на чашка коняк. Той винаги щеше да си остане човек на сделките.

Приличаше на човек, който му върви във всичко.

...От петнадесет години не бях се връщал към този разказ. Струва ми се твърде подходящ и достоен за публикуавне, но не мога разбера ползата от това. Подтиска ме мисълта, че издателите се интересуват не толкова от достойнствата на текста, колкото от името, с което е подписан - името на моден писател, за мое най-голямо съжаление.
Г.Г.М
Барцелона

"Казват, че най-упорито браним илюзиите си тогава, когато започнем да съзираме нереалността им."

"Опасностите губят острите си зъби, като ги погледнеш в очите и видиш дъното им."

Всяко голямо насилие в историята винаги е било оправдано с предотвратяването на друго насилие, с възвишените думи за свобода, братство, равенство, независимост, права на човека, с обещанието да се изгради един "ненасилствен свят".

Клавдия принадлежи към онази категория хора, за които всичко е знак, падането на лист от дървото, полетът на птицата, употребата на определена дума, съвпадението в мислите, посоката на вятъра, формата на облака, очите на котката или мълчанието на децата. Жените, като гадателите са склонни да влагат смисъл във всичко, да четата вселената по вещите и нещата като от пергамент. Те не гледат, те разчитат: Всичко винаги има определен смисъл. Ако посланието не е явно, значи е скрито. Никога няма празнота, никога няма незначителност. Светът е гъсто населен като кичеста гора. Искаше ми се да и отвърна, че смърта е само смърт, че не казваш нищо със смърта си, а я понасяш, че в смърта на нейния маг никога няма да открие друг смисъл освен прекъсването на живота му. Но се въздържах в последната минута: може би Клавдияси измисляше този свят, в който всичко, дори най-лошото, и говореше нещо, за да не страда прекомерно

- Земята бе предоставена на хората. Какво направиха те от нея? Да я върнем на Бога. Да премахнем нациите, расите, омразата, злоупотребите, експлоатацията, почестите, привилегиите. Да съборим стълбиците, които поставят един човек по-високо от друг. Да отменим парите, които създават бедни и богати, властващи и подтиснати, парите, които пораждат страха, скъперничеството, несигурността, войната, жестокостта, парите, които изправят стена между хората. Да извършим всички тези екзекуции в мисълта си, да направим един общ гроб на тези лоши идеи, на тези фалшиви ценности. Няма трон, няма скиптър, няма копие, което може да ни прочисти и да ни отвори за истинската любов.

Истината е, че в онази вечер, край реката в любовната еуфория, която ни притегляше един към друг и ни караше да обърнем гръб на мизерията, аз открих колко дълбоко егоистично е щастието. Щастието е отдръпване от всичко. То е изтъкано от закрити врати, капаци на прозорците, от непреодолими стени; щестието предполага отказ да видиш света такъв, какъвто е; само за една вечер видях колко непоносимо е щастието.
Пред щастието предпочитах любовта. Но в никакъв сучай любовта, която бях изпитал към Ребека, любов изключителна, стръвна, всепроникваща. Не исках вече отделна любов, а любов изобщо. Любовта, която трябваше да запазя за гладния старец и гладното дете. Любов, която трябваше да запазя за всички ония, които не бяха нито достатъчно красиви, нито достатъчно забавни, нито достатъчно интересни, за да привлекат естествено любовта, трябваше да запазя любов за необичаните хора.

Онзи, който спаси и един човешки живот, спасява целият свят.

Човек не може да проумее как по време на жестока война, националитите могат да отделят хиляди хора, ценни транспортни връзки, изследователи цял арсенал от оръжия. Всичко това за изтреблението на хора не по военни и икономически, а чисто психологически причини.

Беше станало нещо, като неписан закон, че евреите трябва да се свиват в стаите си и да треперят, така че всеки, кой то беше открит по стълбите, вече се смяташе да нарушител на реда.

Винаги е по-добре да оставяш хората да чуват страшни слухове, после да решат че нещата се изопачават и отново да се върнат към надеждите си.

След този ден - казваше той няма разумен човек, който да не проумява какво ще стане по-нататък. Вече бях решил да направя всичко според силите си но да победя ситемата

Евреин с икономическо значение в една империя, която е гладна за работна ръка, поне е защитен от сигурна смърт.

Историята показваше, че преследваната раса надживява геноцида. Фалосът се оказваше по-бърз от пистолета.

Шиндлер беше такъв човек, на който е добре да кимнеш и да се усмихнеш отдалече, но не и д скачаш да го посрещнеш.

Учителят ми по физическо никога не ме оставя да забравя, че съм нисък, колкото и да си въобразявам, че съм умен. Строява ни по височина, не по ум, и аз съм предпоследен.

"Грьонуй леко изви ъгълчетата на устните си, както бе виждал да правят хората, когато се усмихват."

"Светът наоколо се топи, завещавайки ни само петна от време тук-там."