Цитати

Тероризъм има, защото децата не получават достатъчно добра перспектива за бъдещето, така че да предпочетат живота пред смъртта.

"Смисъла на живота не е да го разбираш, а да го живееш!"

"Всеки рано или късно си измисля легенда за живота и тръгва да я следва. Да я съчиниш не е трудно, да я следваш - също.Тежи да вярваш неотменно в нея през целия път. Страшното е, ако се усетиш един ден , че легендата е само илюзия. Че си я измислил, за да осмислиш настоящето си, за да мобилизираш силите си за бъдещето. Не се плаши от грешки. В живота няма верни посоки. Губиш се само в мига на съзнаването...Балажени са невежите - тъжно е да осъзнаеш, че верни пососки няма на този свят. Пътят не е един, а ти се иска винаги да си бил на него..."

- За мен се грижат двама негри, мъж и жена, и те старци като мене. - Той се усмихна. - Понякога, като се свечери, забравяме... И те забравят да ми завиждат, и аз забравям, че съм за завист. Седим си тримата и ни е приятно - три същества, които живеят заедно и заедно усещат дъха на цветята...
- Същества... - повторих аз - Интересно. Не човек и звяр, не черен и бял, а същества, на които им е приятно.

Това бяха единствените негри, които познавах в дните на безгрижното си детство. Вярвам, разбирате колко неподготвен съм бил за големия свят. Когато чух например, че негрите били непълноценна раса, помислих си: хората нищо не знаят! Когато чух, че негрите били мръсни, си спомних блестящата кухня на мисис Купър. Мързеливи? Каруцата на мистър Купър ни събуждаше в тъмни зори с тропота на конете и колелата. Нечестни? Мистър Купър беше един от малцината в градчето, които никога не допускаха неизплатен дълг след петнадесето число на месеца.

Щастлив съм да кажа, че в борбата между действителността и романтиката действителността не винаги е по-силната страна.

Наистина, заменихме гладната смърт със затлъстяването, но и двете могат да ни убият.

Чарли отиде да го окъпят, срешат и парфюмират. За възрастта си той е суетно куче и обича да го разкрасяват, но когато разбра, че в Чикаго ще бъде затворен в колибка, обичайната му самонадеяност рухна и се разрева от гняв и отчаяние. Запуших уши и бързо избягах от хотела.

Върнахме се в Америка с един и същ самолет и по пътя Джо ми разказа за Прага - неговата Прага нямаше нищо общо с града, който аз бях видял и чул. Беше просто друг град и все пак нито един от нас не беше нечестен, нито пък лъжец - както и да погледнеш, и двамата се бяхме оказали добри наблюдатели. Но се върнахме у дома с два града, с две истини.

Не е ли странно - когато човек си постави цел, трудно е да не се стреми към нея, дори ако това му причинява неудобства, дори ако вече е изгубил желание да я гони.

Но съм сигурен, че както махалото се връща обратно, тъй един ден набъбналите градове ще се пръснат като разпукваща се утроба и отново ще върнат на земята децата й.

- След като веднъж почувствате пълнотата на думите, дори най-малката непълнота ще ви наранява! — каза тя на самия праг. — Болката може да бъде непоносима. Понякога дори не може да се издържи.
— Не ме е грижа — отговори той.
— В такъв случай заповядайте.
------
Той почувства как се стяга, как всяка част от тялото му се напряга, как се изпълва с онази сила. Почти обезумял, започна да шепне точно срещу разголените й нозе:
— ГЛАДКОСТ…
— ДЪХ… — отвърна тя.
— СТЯГАНЕ — добави той.
— МУСКУЛИ.
— ПРОЛУКА.
— ХАПАНЕ.
— СЪЕДИНЯВАНЕ.
Седяха един срещу друг и говореха все по-силно, все по-бързо, все по-плътно. Всяка дума имаше своето място.
— КОЖА, ПЛОДОВИТОСТ, ХРАСТИ, ДОЛИНКА, ВЛАГА, ПО-СИЛНО, ОРЕХИ, МЪХЧЕТА, СИЯНИЕ, МЕЖДА, ПРИЛИВ, СЕМЕ, ОЛИЗВАНЕ, МАСЛО, ЛАВИНА…
— ТАМАН.
--------
Който почувства веднъж пълнотата на думите, страда, докато е жив, защото открива празното говорене…
Усети, че му призлява. Наистина, както го предупреди тя, думите без ни най-малко значение страшно нараняваха. От болка неволно простена:
— ТИШИНА!
След това продължи да върви, като се стараеше да прескача разсипаното изобилие от чужди безцелни шумове.

"Странно нещо е любовта - помисли си тя, взирайки се в линията където се пресичат небето и морето, - неочаквано долита от нищото, обърква усещанията ти за ляво - дясно, нагоре - надолу и отлита. Животът ти остава същия, но напълно променен. След като веднъж е озарила душите ни, сякаш се ражда ново сетиво, с което разбираме колко може да боли животът и колко сме сами в него. Може би то ни е нужно, за да ни кара, докато сме живи, да търсим онзи, който ще излекува болезненото усещане. Любовта отваря сетивата ни за болката, но и за единствената противоотрова срещу нея...Както когато се роди дете и поеме първата глътка въздух, за да разбере, че повече не може да живее без него."

Казах си: "Хайде, трябва да се наплачеш веднъж завинаги. Да спреш сълзите, да изцедиш гъбата, да пресушиш това голямо тъжно тяло и после да обърнеш страницата. Да мислиш за друго. Да слагаш единия крак пред другия и да започнеш всичко отначало."

"Когато дойде денят на сбъднатите ти мечти, може би ще разбереш, че животът ти свърщва, а не започва с тях..."

"Каквато и да е причината, аз не мога да угася пламъка, който бушува в мен. Мога само да горя с него или да го оставя да ме изгори."

"Връщане назад няма за никого. Всички се движим по течението, въпросът е само един - дали си над вълната или под нея."

"...но що за битка бе тази без стръмнини и рискове? И що за живот бе онзи без битка? Нима сме склонни да усетим опиата на удовлетворението, без да сме се катерили преди това по стръмния баир?"

Шерифът Бел:
Това ми е работата. На мен ми плащат, за да бъда първият ранен. Та дори и убит, ако се налага. Затова трябва да ме е грижа.

Съпругата:
Ние с Мос /съпругът/ нямаме проблеми. Когато имаме, ги решаваме.