Цитати

Грейс не можеше да остави един мъж необичан , ако той имаше въображение и ирония в прилични дози.Относно въображението намираше за приемливо да не бъркат стенанията и с взаимност , а за иронията и - точно обратното.Така или иначе , едното води към другото , а двете заедно - към леглото.

Все още не знаеше , че от мига , когато срещнеш някого и го обикнеш , когато го залюлееш в мислите си , трябва да започнеш да се учиш да живееш без него ; да проникваш в него , да се стичаш и изтичаш , да го вдишваш и издишваш , все едно че него го няма и няма да го има , и никога не го е имало , и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма остане след него , както и нищо не е имало преди него.И в тази мисъл , че другият е невъзможен , освен в изключително кратките мигове , когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях , ти можеш да влизаш като в стая , да поемаш въздуха и в дробовете си , да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците и , да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие , за миг да забравяш , че умираш.

По същия начин Тита никога не можа да си обясни причината да откаже да спи с този мъж , който истински я вълнуваше.Имаше периоди , в които си мислеше , че го прави от стремеж да остане вечна в неизтощимата му фантазия да я създава от жаждата и желанието си ; раздялата бе единственият начин да го задържи при себе си , макар понякога да минаваше и година , без да се сети за него ; друг път си мислеше , че неумиращото желание на всичките мъже , които бе оставила в историята си , да я имат все още я държи жива , не посволяват на старостта да я обхване отвътре , да я разяде без остатък.Портокалите на Маркес никога не гният , защото са пълни с тайни , които и той по никакъв начин не иска да разбере , каза след много години Тита , когато разбра пълната безсмисленост на отказаните оргии на плътта с Йосифидиус Йо. , но вече бе късно , а и невъзможно.
Никога по-рано Тита не бе срещала автор , чийто език се поражда от самото разказване , самоволно напуска историята и сам се превръща в история.

Добре отгледаното пораженение в любовта е лукс на средната възраст , мислеше Тита , възможност да се насладиш на стила толкова , колкото и на самата история.
-Взела съм решение повече никога да не спя с теб.
Усещането за загуба е в основата на всеки неповторим стил , особено при Маркес ; както в истинските любовни истории , така и в неговите разкази действието се отклонява от първоначалната посока , и едва съумява , с едно-единствено неподражаемо движение на финала , да се прибере и побере в собствената си кожа.Всяка негова история свършва така , че оставя читателя пред друга , нова , в която е абсолютно сам.

Йосифидиус правеше любов и бе готов за любов практически непрекъснато , стига само да си поемеше дъх и за секунди да осъзнае присъствието на Тита до себе си.Той проникваше в нея с език , пръсти , кожа , слюнка , слуз и сперма , напълно обсебен от идеята да удовлетвори желанието и за любов до края на дните , които и двамата знаеха , че няма да прекарат заедно поради ред причини , за които в момента нямаха желание да мислят.След двадесет и седмия оргазъм за 48 часа Тита вече знаеше , че Йосифидиус никога няма да напусне лабиринта , който движенията на вагината и бяха изградили в ума му.Онова , което не разбра тогава , бе , че му е подарила и постоянното , но благородно усещане за загуба , що се отнася до жените и отношенията му с тях в остатъка от живота.Години след това прочете "Следата от кръвта ти по снега" и проумя , че любовта и децата са урок по изчезване ; ежечасно усилие да населяваш празнотата , която другият отваря в теб.

Тита спеше с мъжете , защото много обичаше да чете.Намираше за неприлично и крайно невъзпитано да следва номерацията по страниците на желанията си отначало докрай , предпочиташе да скача в книгата с главата надолу , без да се интересува дали басейнът под краката и е пълен , или празен.Дегустаторът не изпива цялата бутилка вино , преди да прецени дали е хубаво , и една глътка му стига , разсъждаваше тя , докато приятели я убеждаваха , че книгите трябва да се четат до края.Краят е спестено удоволствие , можеш да го отлагаш с години.
Другият и навик бе да чете много книги едновременно.Подът под леглото и бе осеян с разтворени корици , започнати , препрочетени , недовършени и очакващи поредния подходящ миг.
Тита значеше , че историята на света е изписана по кожата на мъжете , и се стараеше да я чете по гърбовете им с пръсти на слепец , докато ги приемаше в себе си с всичките им нелепи опити за вечност и безсмъртие.Не правеше опити да запомня имената на мъжете , с които спеше , защото повечето от тях не бяха история , а обикновени премеждия.Историята винаги има име , докато името невинаги има история.

"Хубавите неща никога не са вечни. Само болката, която ти оставят е вечна."

Когато се отбивам късно вечер в стаята им да видя дали са завити и те спят в леглата си притихнали и неподвижни, често ме побиват тръпки при мисълта колко са малки — като се има предвид мястото, което заемат в живота ми.

Винаги се вбесявам, когато хората приемат, че съзнанието и душата ми са обеднели само защото така се е случило с портмонето ми.

Властта над голяма войска е на същия принцип като властта над неколцина души: тя е само въпрос на разделяне на части.

Пийвам от нещо зелено, може да е мохито, може и мента; не помня подробности от морето – всичко е като голям зелен коктейл, в който може и да плуваш до сутринта, когато морето се превръща в голям син аспирин.

Два завоя по-нагоре по заповед на ЕУ всички боклуци, плуващи по Дунав бяха улавяни в мрежа с размерите на град и течещата вода изглеждаше чиста отгоре. Хората можеха спокойно да се возят с водните си ски. Деца джапаха боси в крайбрежната тиня и крещяха до бога, неуморни и зли, бутаха се хаотично, някои пропадаха, изчезваха безпомощни в калта и майките им се втурваха да ги вадят от тинята и дълго след това ги чистеха, за да са сигурни, че са извадили своето дете. Всичко това изнервяше кмета. Началото на всеки панаир винаги го изнервяше, защото идваха всякакви непредсказуеми хора, най-обикновени изроди, представящи се за артисти и най-обикновени артисти, които се представяха за изроди. Ята голондрини летяха в небето и не искаха да ползват българските си имена. В тая шумотевица деликатните хора
говореха с коремите си, а миглите на красавиците създаваха непоносима мараня.

Нека има пролуки във вашата близост.

Ако не можеш да си поревеш в океана, скачаш в басейна. Нямаш ли басейн,пускаш душа. Крещи, викай, хлипай колкото щеш, на никого не пречиш и никой не те чува.

Нещата са хубави, когато започват.

Аз исках да ти кажа две слова-
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах-не можах.
Кога ли съм се учил на това?

Ела,любов!Побързай!Време няма!
Ела,преди да стане светло вън,
за да не разбера,че си измама,
че ти не съществуваш,че си сън!

Разсъждения на тема ревност


Не си видяла моето лице.
/Но може още утре да се срещнем/.
Ще трябва да делим едно небе.
А сме делили само кухи вещи.
Харесва ли ти? - скъсано на две.
От женските ни страсти омерзено?!
Среднощно и пияно,но Небе.
Еднакво надалеч от теб и мене.
Коя съм аз? - която си и ти.
И следващата,другата,онази...
Ще ни обича - колкото реши.
И колкото си иска ще ни мрази.
По устните ни още има пръст,
която ни прилепва към земята.
Не можем да разпъваме на кръст
завършения свят на самотата.
Отивам си.Преди да прокърви
възторгът му над снощното ми тяло.
Отивам си! И не,че не боли.
И не че имам сили за начало.
Отивам си - разстреляно-добра.
/Такава не се помня от години./

Простряно над притихнала жена -
Небето е неуязвимо синьо.

Със зората започна нов ден.

Щурмът на върха трябва да се планира внимателно с вещина и безпощадност, с каквито се подготвя военна операция. И когато битката приключи, планината остава все така непокорена. Няма победител, само оцелели.