Цитати

Нито ти, нито аз знаем каква е съдбата ти. Може никога да не узнаеш! Съдбата не винаги е като увеселение в края на вечерта. Понякога тя не е нищо повече от ежедневна борба за оцеляване.

Като момиче вярвах, че животът ми нямаше да е борба, ако господин Танака не ме бе откъснал от залитащата ни къща. Но сега знам, че нашият свят не е по-постоянен от океанска вълна.

Животът ни наподобява течаща по хълм вода, която следва горе-долу една посока, докато не се сблъскаме с нещо, което да ни принуди да намерим нова посока.

"Ако ние мъжете, се женехме за жени, каквито наистина заслужаваме ,щяхме доста да страдаме."

"Боговете са странни. Превръщат в инструменти на нашето наказание не само пороците ни. Погубват ни и с помощта на това в нас, което е добро, нежно, човешко, обично. Ако не беше състраданието ми към теб и твоето семейство, сега нямаше да плача самотен в това ужасно място."

"Страхувам се, че знам защо ти направи това. Ако Омразата заслепяваше очите ти, Суетата бе зашила клепачите ти с конци от желязо. Тесногръдия ти егоизъм бе затъпил способността ти да разбираш другите както в истинските им, така и в мечтаните им взаимоотношения. Въображението ти бе точно толкова в затвор, колкото бях и аз. Суетата бе сложила решетки на прозорците ти, а името на надзирателя бе Омраза."

"Всеки в края на краищата се оказва някой друг."

"Да слушаш - това е много опасно: може да те убедят. А човек, който позволява да бъде убеден с разумни доводи, е много неразумно същество."

"Да живееш е най-рядкото нещо на този свят. Повечето хора просто съществуват и това е всичко." – Оскар Уайлд ("Човешката душа при социализма")

"Публиката винаги, във всяка епоха е била зле възпитана. Тя постоянно иска изкуството да бъде популярно, да задоволява липсата й на добър вкус, да ласкае абсурдната й суета, да й казва неща, които вече е чувала, да й показва неща, които би
трябвало да е уморена да гледа, да я забавлява, когато е натежала от пречждане, и да я разсейва, когато е отегчена от собствената си глупост. Изкуството не бива никога да се опитва да бъде популярно. Публиката трябва да се опита да стане артистична" - Оскар Уайлд ("Човешката душа при социализма")

„Спомагателните глаголи са съседи. Когато някой от тях не може да си прекопае лозето, той вика на помощ съседа си и така за едно прекопават лозето. Друг път пък, като не може да си прекопае царевицата, той повиква другия си съсед на помощ. Затова всички спомагателни глаголи в немски език са съседи.”

„Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!”

„Мъжете винаги искат да бъдат първата любов на жените. Това е тяхната тромава суетност. Жените притежават по-тънък инстинкт за нещата – харесва им да бъдат последния романс на мъжа.”

"- И сърцето ми е студено, защото е разбито.
- Не говорете така. Тъкмо раните дават живот на сърцето. Насладите могат да го превърнат в камък, богатствата могат да го накарат да закоравее, но мъката...О, мъката не може да го разбие!"

“Историята на жените е историята на най-лошата форма на тирания, която светът е познавал. Тиранията на слабия над силния. Това е единствената тирания, която е вечна.“

"Грозните жени винаги ревнуват мъжете си. Красивите нямат време за това. Те са твърде заети да ревнуват чуждите мъже."

"...всичко на този свят има две страни (освен сянката)..."

"Докато бяхме заедно ти беше абсолютния упадък на моето изкуство,а тъй като ти позволих толкова дълго да стоиш между мен и изкуството,аз се посрамих и виня само и единствено себе си.Не можеше да знаеш,не можеше да разбереш,не можеше да оцениш.Нямах никакво право да очаквам това от теб.Интересите ти се изчерпваха с трапезата и с настроенията ти.Желанията ти бяха просто за забавления,за обикновени и не до там обикновени удоволствия.....половин час изкуство винаги е било по-важно за мен ,от колкото цял период с теб.Нищо друго в живота ми не се е доближавало по важност до изкуството.Но що се отнася до един творец,слабостта е престъпление,когато това е слабост,парализираща въображението."

"Понякога се чувствам така,сякаш самият ти си бил само една марионетка,управлявана от някаква тайнствена и невидима ръка с цел да ми причинява беди и нещастия.Но дори марионетките изпитват чувства.Те вплитат нови сюжетни нишки в представлението си ,изкривяват и изопачават това ,което им нареждат,за да изпълнят някоя своя прищявка или да задоволят някакъв свой апетит.Да бъдеш напълно свободен и същевременно напълно подвластен на закона е вечния парадокс на човешкия живот,който осъзнаваме във всеки един момент.Често съм си мислел,че това е единственото обяснение за твоя характер,ако наистина може да се намери обяснение за дълбоките и страховити мистерии на човешката душа,освен такива ,които правят мистерията още по-изумителна."

" Моралът не ми помага.Аз съм роден парадоксалист.Аз съм един от онези,създадени за изключения,а не за закони.Но въпреки,че няма нищо нередно в това,което човек прави аз виждам,че има нещо нередно в това,в което човек се превръща.Истински съм щастлив,че успях да науча това "