Цитати

"Боговете са милостиви, те винаги ни оставят по някоя пролука, през която да достигнем един до друг."

"...онова, което отнемеш от устата на врага, винаги е по-вкусно от най-изисканите деликатеси..."

"Който не гради, трябва да изгаря. Това правило е старо като света и като младежката престъпност."

"Чудесен ден да се взреш в себе си: студената светлина, която слънцето отправя към всички същества като безпощадна присъда, навлиза в мен през очите; вътрешно съм озарен от пресушаваща светлина. Сигурен съм, че само за четвърт час бих стигнал до върховно себеотвращение."

... В живота има хиляди възможности, милиони избори. Всеки ден, всеки миг човек прави избор. Например - какво да облече, по коя улица да мине, кои книги да чете. Какво да яде, кои да са приятелите му. Тези избори, които правим, са нашето лице. По това ни различават и останалите хора. Затова и в затвора правят така, че да нямаш избор. Всички ядат едно и също, носят едни и същи дрехи, имат един и същи ден. Така в затвора затварят не тялото, а душата ти. Затварят личността ти, защото тя не е друго, а изборите, които правиш...
...
... Искам да ти кажа, че няма лош избор. Всеки избор е добър, стига да не съжаляваш, че си го направил. Да го приемеш за твое лице...

"Колкото по-дълго човек пребивава сред природата, толкова повече всички изкуствени наслоения отпадат и той става едно с нея. И всичко добро и красиво, което живее в душата му, излиза на повърхността и превръща живота му в мечта, романтика, поема. Неговата мисъл - човешката мисъл - започва да пее чрез природата."

"Във всички форми в природата - цветето, планетите, звездите и земята - във всичко е въплътена идеята за хармония, за музика. Цялата природа диша - не само живите създания, а цялата природа, и само нашата склонност да сравняваме това, което за нас е живо, с това, което не ни се струва толкова живо ни заставя да забравим, че всички неща и същества живеят един съвършен живот. И знакът за живот на тази жива красота, е музиката."

Колко по-щастлив е добродетелният, сериозен живот от този на леките удоволствия.

Жизненият ми път в продължение на цели четиридесет години бе представлявал страхотна смесица от поквара, проституиране, блудстване, разврат, лъжи и кражби - с една дума, от осемнадесетата до шейсетата си година бях опитала всичко освен убийство и държавна измяна.

Не бих могла да гледам как се венчава за друга жена, макар да знаех, че никога няма да го притежавам.

Щом веднъж една млада женазапочне да се смята за хубава, тя не се съмнява, че мъжът, който и се обяснявав любов, говори истината, защото ако тя вярва, че е достатъчно очарователна да го увлече , естествено е да очаква красотата и да има ефект.

Имп също изрече разни приказки, после още приказки и изведнъж светът се превърна в ново и неприятно място,защото няма как да си върнеш думите назад.
.... Въпреки това думите си остават изречени.А ако бъдат произнесени с подходящата страст и боговете скучаят в този миг, случва се и Вселената да се пренареди около такива слова.Всъщност думите винаги са имали силата да променят света.
Внимавай какво си пожелаваш. Не знаеш кой те слуша.

Разбира се, гледахме да внимаваме, та Анян после пак да залепи страниците в сборника, защото е много лошо човек да повреди книга, да нарани дръвче или животно.

— Може да е търсил други пътища, докато накрая е открил, че не Го чуваме. Ние бяхме свикнали твърде много с нашия начин на живот и не се опитвахме да разчетем словата Му.
— А те къде са написани?
— В света наоколо. Достатъчно е да обръщаш внимание на това, което се случва в живота ти, и ще откриеш, че по всяко време на деня Бог крие някъде Своите думи и волята Си.

Бе избягал от съмнението. От поражението. От моментите на нерешителност. Но Господ бе великодушен и го бе завел до неизбежната пропаст, за да му покаже, че човек трябва да избира, а не да приема съдбата си.

Тогава от небето се спуща огън — не огънят, който убива, а този, който разрушава старите стени и разкрива пред всяко човешко същество неговите истински възможности. Малодушните никога не оставят този огън да пламне в сърцата им. Единственото, което искат, е нещата бързо да се върнат към старото положение, за да могат да продължават да живеят и да мислят така, както са свикнали. Ала храбрите подпалват старото и изоставят всичко, дори и Бог, за да продължат напред, макар и с цената на големи душевни страдания.
„Храбрите винаги са упорити.“
Господ се усмихна от небето. Точно това искаше Той — всеки сам да поеме отговорността за собствения си живот. В края на краищата бе дал на чедата си най-хубавия от всички дарове: способността да избират и да решават как да постъпват.
Само мъжете и жените със свещен огън в сърцата дръзваха да се опълчат срещу Него. И само те знаеха обратния път към Неговата обич, защото накрая винаги разбираха, че нещастието не е наказание, а предизвикателство.

В този момент Господ го предизвиква да се опълчи срещу Него и да отговори на въпроса Му: „Защо си се вкопчил в това толкова кратко съществуване, изпълнено със страдания? Какъв смисъл има да се бориш?“
И тогава тези, които не могат да отговорят на въпроса, се съгласяват с Него. Но има хора, които търсят смисъла на съществуването си. Те смятат, че Господ е несправедлив, и са готови да въстанат срещу собствената си съдба. Тогава от небето се спуща огън — не огънят, който убива, а този, който разрушава старите стени и разкрива пред всяко човешко същество неговите истински възможности. Малодушните никога не оставят този огън да пламне в сърцата им. Единственото, което искат, е нещата бързо да се върнат към старото положение, за да могат да продължават да живеят и да мислят така, както са свикнали. Ала храбрите подпалват старото и изоставят всичко, дори и Бог, за да продължат напред, макар и с цената на големи душевни страдания.
„Храбрите винаги са упорити.“
Господ се усмихна от небето.

Много отдавна патриархът Иаков нощувал в стана, когато някой влязъл в шатрата му и се борил с него, докато изгрее слънцето. Иаков приел битката, макар и да знаел, че срещу него стои самият Господ. На разсъмване той все още не бил победен и спрял да се бори едва когато Бог се съгласил да го благослови.
Тази история се бе предавала от поколение на поколение, за да не забравя никой, че понякога трябва да се бориш със самия Бог. Има моменти, когато всеки човек бива сполетян от някакво нещастие, като например да бъде разрушен градът му, да почине детето му, да го обвинят несправедливо, да се разболее и да остане недъгав за цял живот… В този момент Господ го предизвиква да се опълчи срещу Него и да отговори на въпроса Му: „Защо си се вкопчил в това толкова кратко съществуване, изпълнено със страдания? Какъв смисъл има да се бориш?“
И тогава тези, които не могат да отговорят на въпроса, се съгласяват с Него. Но има хора, които търсят смисъла на съществуването си. Те смятат, че Господ е несправедлив, и са готови да въстанат срещу собствената си съдба.

Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.

— Страхуваме се само докато дойде неизбежното — каза той на Илия. — След това не бива да позволяваме на страха да изсмуква силите ни.