Цитати

Една нощ,в съня ми,на ъгъла ме чакаше някакъв човек,облечен в дълго кожено палто.
"Това е заплетена история-започна мъжът.-Трябва да ме изслушаш внимателно.И все пак,колкото и внимателно да слушаш,ще забравиш всичко,когато се събудиш.Работата е следната:във времената, до които не достига ничий спомен,човешките същества бяха цялостни.После,по причини,които няма да ти станат ясни,те бяха разделени,разполовени на два пола,на мъжки и женски.Може би и сам се досещаш:двете съответни половини трябва да се открият една друга,за да престанат да се лутат между сън и яве.Но нещата се утежняват от факта,че половинките не се раждат синхронно:искам да кажа-в едно и също време.Та накратко:Анна още не се е родила,а ти вече си поотраснал.За в бъдеще в съня си трябва да си отваряш очите на четири,защото само там можете да се срещнете,тъй като сънят,както знаеш, е извън времето.И освен това,освен всичко друго трябва да се научиш да мислиш бавно..."

— Защото човек трябва да избира — отвърна ангелът. — Силата му се крие в това, че разполага с властта да взема решения.

— Всяка печал, която ни обзема, накрая винаги отминава. Така е и със славата, и с нещастията на този свят.
— Ще го имам предвид — рече Илия. — Но след като отминат, нещастията оставят след себе си неизлечими следи, а славата — ненужни спомени.

Господ изисква от хората само това, което е в границите на възможностите на всеки един.

— Страх ме е — настоя момчето.
— Това означава, че обичаш живота. Има моменти, когато е нормално да се страхуваш.

— Никой шанс не е единствен — отвърна ангелът. — Господ предоставя на хората много възможности.

...Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота на човека Господ е отредил някакво безпокойство.

— Господ чува молбите на хората, които искат да забравят омразата, но е глух за тези, които искат да избягат от любовта.

"Прекалено съм голям, за да разчитам на преждевременната си зрялост. Това върши работа само преди да станеш на тринадесет."

Времето е напълно субективно нещо,но не всеки човек е субект,там е бедата.Часовниците може и да са точни,но времето не е,времето е въпрос на личност,дори на афинитет.И тъй като вече никой не е без часовник,всички са без време.Върху тази мистификация после са натрупани цял куп други:за всеобщия напредък на технологията и медицината,създали условия за удължаване на човешкия живот.През 13 век 50 години са траели толкова, колкото 110 през 20 век.Това е тайна:всеобщото пропадане на обхвата и времето,то дегенерира, губи от интензивността си.Светът е вече наполовина по-мълък.В подкрепа на това твърдение ще си послужа с формула от физиката S=V/t Виждаш ли - пространството S е функция на скоростта V и времето t. С други думи, колкото по-бързо се движим,толкова повече се смалява пространството. Тук няма кой знае каква мистика,така изчезва светът.

— Всеки човек има право да се съмнява в мисията си, а понякога дори и да се отказва от нея. Единственото, което не му е позволено, е да забрави за нея. Недостоен е оня, който не се съмнява в себе си, защото сляпо вярва в своите способности и греши от тщеславие. Благословен да бъде всеки, който изживява моменти на нерешителност.

Понякога в живота ни се случват нещастия, които не можем да избегнем. Но все има някаква причина, за да ни се случват.
— Каква причина?
— Това е въпрос, на който не можем да отговорим преди изпитанията, нито пък по време на тях. Едва когато ги преодолеем, разбираме защо са се появили в живота ни.

— Ала никой не трябва да губи от погледа си това, към което се стреми. Дори и ако в някои моменти му се стори, че светът и другите са по-силни. Тайната е една: да не се отказваш.

— Страхът от смъртта сковава душите ни, а денят е толкова хубав — каза левитът. — Често пъти, когато съм се чувствал в хармония с Бог и със света, времето е било ужасно, а пустинният вятър е напълвал с пясък очите ми, без да мога да съзра нищо дори на педя пред себе си. Невинаги Божиите намерения съвпадат с това, което чувстваме в момента, ала съм уверен, че Той има някакво основание.

— Служих на един Бог, който сега ме изоставя в ръцете на враговете ми — каза Илия.
— Господ е Господ — отвърна левитът. — Той не е казал на Моисей дали е добър или лош, казал му е само: Аз съм. С една дума, Той е всичко, което съществува под слънцето — както гръмотевицата, която разрушава къщата, така и ръката на човека, който я построява отново.

Виждате ли: разумът, господа, е хубаво нещо, това е безспорно, но разумът си е само разум и задоволява само разсъдъчната способност на човека, а желанието е проява на целия живот, тоест на целия човешки живот заедно с разума и с всички приумици.

... - Защо повтаряме отново и отново едни и същи неща?
- Защото май още не можеш да го разбереш! И ти не си можела да направиш нищо, и от теб нищо не е зависило. - Търпението му започна да се пропуква. - Изпитвай вина.Скърби за стореното. Но трябва да продължиш напред. Не позволявай станалото да те опустоши. Прости на себе си.

Книгите имат свой живот и своя смърт. А онези, чиито автори не са вярвали в смъртта, имат и задгробен живот. Други пък, чиито писатели са вярвали в прераждането, биват написани отново. Невъзможно е да се отдели съдбата на книгата от съдбата на нейния автор, а във всичко това се намесват и съдбите на читателите. Другояче казано, не читателят е този, който търси книгата, а той е търсеният, а има и произведения, които се крият по забутани места чак докато не се озоват в ръцете на онзи, за когото са предназаначени.

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ

Светът може да преживее без писане много по-лесно, отколкото без канализация. Разбира се, аз лично бих предпочел да живея без канализация, но аз съм извратен.