Цитати
Въведени са общо 7152 цитата от 1808 заглавия.
Нима може да се затвори вятърът? Какво ще стане тогава от него? Застоял въздух. Върви, върви по твоя път...
Казват, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му, което само иде да покаже, че и с анатомията са толкова зле, колкото и с всичко останало, освен ако с казаното всъщност не ви дават инструкции как да го наръгате, в който случай по-добрият начин е под ребрата и право нагоре. Както и да е, не живеем в идеален свят и е предвидливо и полезно за младите жени да станат вещи в онези изкуства, които ще възпрат слабохарактерните мъже от забежки. Да се научат да готвят също е от полза.
Всяка съдба може да се превъзмогне с презрение.
Алкохолът е като любовта. Първата целувка е вълшебна, втората - интимна, а третата - просто така. След което събличаш момичето.
Но съм решена да постъпя по начин, който според моето схващане ще ме направи щастлива, без да се съобразявам нито с вас, нито с когото и да било.
Сега всички имаха с какво да се занимават, защото макар че не всички умееха да разговарят, всички можеха да ядат...
Щастливият мъртвец
В земята тлъста — тор, за охлюви прехрана —
една дълбока яма ще си изровя сам
и своя грохнал скелет ще разположа там,
в забрава да заспи — акула в океана.
Ни завещание! Ни гробница в замяна!
Вместо да чакам сълзи от този свят без срам,
аз всички гарвани приживе ще поканя —
със своя труп разложен разкошен пир ще дам.
О, червеи! Безухи, безоки господа,
при вас мъртвец пристига — щастлив, на свобода!
Без угризения елате в мен — от мрака! —
деца на всичко тленно, преяли мъдреци,
кажете ми: нима и тук тегло ме чака,
мен — тялото бездушно, мъртвец сред мъртъвци?
В земята тлъста — тор, за охлюви прехрана —
една дълбока яма ще си изровя сам
и своя грохнал скелет ще разположа там,
в забрава да заспи — акула в океана.
Ни завещание! Ни гробница в замяна!
Вместо да чакам сълзи от този свят без срам,
аз всички гарвани приживе ще поканя —
със своя труп разложен разкошен пир ще дам.
О, червеи! Безухи, безоки господа,
при вас мъртвец пристига — щастлив, на свобода!
Без угризения елате в мен — от мрака! —
деца на всичко тленно, преяли мъдреци,
кажете ми: нима и тук тегло ме чака,
мен — тялото бездушно, мъртвец сред мъртъвци?
На едно червенокосо просякинче
...
Поглеждаш, просто ти се плаче,
към брошка само за петаче,
но как да ти я купя, как –
и аз бедняк!
Върви без накити с брилятни,
парфюми, перли, диаманти –
с едната бедна голота!
О, красота!
...
Поглеждаш, просто ти се плаче,
към брошка само за петаче,
но как да ти я купя, как –
и аз бедняк!
Върви без накити с брилятни,
парфюми, перли, диаманти –
с едната бедна голота!
О, красота!
На едно червенокосо просякинче
Момиче бяло с рижа грива,
през роклята си парцалива
показваш свойта нищета
и красота.
За мен, поета с лоша слава,
и тялото ти с плът болнава,
с лунички и ръждив загар
си има чар.
Сабото ти противно трака,
но ти по-стройно си от всяка
принцеса в прикзките – с нов
блестящ пантоф.
О, вместо дрипите развени
да може царствени премени
на дълги гипли да трептят
над твойта плът
и вместо дупка на чорапа
към който стар развратник зяпа
да блесне, в злато засиял,
прикрит кинжал
и през разхлабените връзки
за нашта страст гърдите дръзки
да греят с бликащи лъчи –
като очи,
а щом посегне ухажорът,
ръцете да се молят, борят
и всчки волности с плесник
да стреснат в миг:
веднъж от някой влюбен пер ли
ще получаваш скъпи перли,
все със сонети от Бело –
не би било
възможно друго; стихоплети
край стълбата ще бдят, обзети
от страст да зърнат твоя ток –
блестящ, висок;
един ли паж, страстта усетул,
един Ронсар ли и владетел
око към твоят будоар
ще хвърля с жар!
Целувки, повече от лилии,
биха леглата им красили,
сам Валоа пред теб би спрял
като васал.
Уви, за няколко корички
ръка протягаш днес към всички;
започва пред Вефур денят –
на кръстопът...
Момиче бяло с рижа грива,
през роклята си парцалива
показваш свойта нищета
и красота.
За мен, поета с лоша слава,
и тялото ти с плът болнава,
с лунички и ръждив загар
си има чар.
Сабото ти противно трака,
но ти по-стройно си от всяка
принцеса в прикзките – с нов
блестящ пантоф.
О, вместо дрипите развени
да може царствени премени
на дълги гипли да трептят
над твойта плът
и вместо дупка на чорапа
към който стар развратник зяпа
да блесне, в злато засиял,
прикрит кинжал
и през разхлабените връзки
за нашта страст гърдите дръзки
да греят с бликащи лъчи –
като очи,
а щом посегне ухажорът,
ръцете да се молят, борят
и всчки волности с плесник
да стреснат в миг:
веднъж от някой влюбен пер ли
ще получаваш скъпи перли,
все със сонети от Бело –
не би било
възможно друго; стихоплети
край стълбата ще бдят, обзети
от страст да зърнат твоя ток –
блестящ, висок;
един ли паж, страстта усетул,
един Ронсар ли и владетел
око към твоят будоар
ще хвърля с жар!
Целувки, повече от лилии,
биха леглата им красили,
сам Валоа пред теб би спрял
като васал.
Уви, за няколко корички
ръка протягаш днес към всички;
започва пред Вефур денят –
на кръстопът...
Отивам да пусна една вода и докато пикая, се втренчвам замислен в някаква тънка като паяжина пукнатина в стената над писоара. Мисля си, че ако изчезна в тази цепнатина, ако мога някак да се смаля и да се вмъкна в нея, почти сигурно е, че никой няма да забележи липсата ми. Никой... няма... да си разплете... чорапите... от мъка. Всъщност някои, ако изобщо забележат, че ме няма, вероятно ще усетят странно, необяснимо облекчение. Такава е истината - има хора, без които светът е по-добър.
"Не е важно как изглеждат нещата. Важно е какво има вътре. В сърцето."
"Винаги може да се направи нещо момче"
"Понякога става съвсем случайно. След години очакване - на благоприятно разположение на планетите, случайна среща, внезапен изблик на вдъхновение - от време на време подходящите обстоятелства възникват спонтанно и съгласувано, небрежно, без много шум, без предупреждение. Джей смята, че това е съдба. Джо го наричаше магия. Понякога е обикновена химична реакция, нещо във въздуха, неволно действие, което внася неочаквана, неизбежна промяна в дълго съществувалия ред. Лаическа алхимия, така го наричаше Джо. Магията на ежедневните неща."
"Ако пътуваш достатъчно и си отворен за нови неща, може да научиш много."
Ако искаш нещо достатъчно силно, накрая винаги го получаваш.
Човек може да понесе всичко. Болката, която не можем да понесем, ни убива моментално.
Vanitas vanitatum!
Разстройващо е, но по свои собствени загадъчни причини сърцето може да се откаже от всичко, което е избрало също по свои собствени загадъчни причини.
Феите умират ако не им се обръща внимание, не разбрахте ли?
Знам всички неща, които са престанали да се случват...