Цитати

" Моралът не ми помага.Аз съм роден парадоксалист.Аз съм един от онези,създадени за изключения,а не за закони.Но въпреки,че няма нищо нередно в това,което човек прави аз виждам,че има нещо нередно в това,в което човек се превръща.Истински съм щастлив,че успях да науча това "

"..Разбира се ,ти имаше своите заблуди,дори живееше в тях,а през подвижните им мъгли и многоцветните им воали виждаше всяко нещо променено.Ти смяташе,че да ми се посвещаваш напълно ,за сметка на семейството ти и семейния ти живот бе доказателство за твоята невероятна привързаност към мен и за твоята несравнима любов..."

"Страданието е постоянно, неопределено и мрачно, и има характера на Вечността. Независимо, че понякога се наслаждавах на мисълта, че страданието ми ще е безкрайно, не мога да понеса това, че то ще е безсмислено."

- Стани! Мирно! - извика той.
Хвърлиха картите и скочиха, заловени в издънка.
Доволен, че ги е хванал в издънка, капитан Недялков им дръпна едно конско, в което ги обвини, че продават социалистическата родина. Заплаши ги с военен съд и затвор и беше готов да ги поведе към ареста. Изведнъж се спря:
- Я - рече той. - Да ви преслушам, като играете карти, поне разбирате ли ги?

Мето вдигна бухалката, а Тошо в бързината грабна от масата оглозган кокал - бедрената кост на бедната Агнес.
В далечния ъгъл на масата Сашо също реагира - извади от вътрешния си джоб отвертката и я насочи като хладно оръжие. Гошо пък докопа двурога вилица, а Рашо, хилав и доволно пиян, стана рязко от стола си, но бе повален на земята - не от случаен юмрук, а от изпития алкохол.

Всички ние дължим една смърт и изключения няма, зная това, но понякога, о, Господи, Зеленият път е толкова дълъг.

- Защо се сърдиш? - нацупи се Анджела, та дори се нажали. Жално го погледна с големите си черни очи.
- Заради бог Махмур... - рече й. - Ти за древноиндийския бог Махмур чувала ли си?
Не беше чувала.
- Бог Махмур вечер те кара да мешаш уиски и текила с бира, а сутрин ти влиза в главата и ти я троши на дребни парчета!

Гледайте ме в ръцете - викам... Лук тук! Вземам една бира и прас капачката! на перваза на прозореца. Вземам друга бира, вадя си ключовете и отварям с ключ... Третата я отворих на бравата на вратата. Четвъртата капачка - цст! на ръба на един стол. Тия ливади от моя курс направо паднаха от столовете! Седят и викат - импосибъл! Не е импосибъл, им викам, всичко е посибъл, щом си майстор! Дайте една вилица, бе леваци! Дадоха им вилица... И аз с вилицата - прас капачката! Обрах им точките! Ръкопляскат, викат! А аз им казвам - това в България и децата го могат... То се учи в пети клас...

Рано сутринта, още със ставането, той влезе в хола и запали кандилцето под иконата на свети Георги.
- Айде, адаш! - рече му. - Честит имен ден, дати се свети името!
Конникът с копието, пробождащ змея, сякаш остави за момент борбата с чудовището и му кимна от стената: "И на теб!"

Текстът гласеше:
ВРЕМЕТО Е РЕКА... И КНИГИТЕ СА КОРАБИ. МНОГО ТОМОВЕ ПОТЕГЛЯТ ПО
ТЕЧЕНИЕТО САМО ЗА ДА СЕ РАЗБИЯТ И ИЗГУБЯТ БЕЗ СЛЕДА В ПЯСЪЦИТЕ Й.
ЕДИНИЦИ ИЗДЪРЖАТ ИЗПИТАНИЕТО НА ВРЕМЕТО И ОЦЕЛЯВАТ, ЗА ДА ОСВЕТЯТ
ИДНИТЕ ВЕКОВЕ.

Преди зазоряване винаги е най-тъмно.

Колкото повече знаем, толкова по-голяма е способността ни да научаваме и толкова по-бързо разширяваме базата на познанията си.

- Моля те, запомни: богатство без мъдрост често води до трагичен край.

"... Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам и да властвувам над тях... "

Нещата губят стойността си, ако се постигат прекалено лесно. Ако някой народ или дори човек можеше да построи пирамида с магия, тогава тя щеше да е за нас нещо съвсем обикновено, като планински хълм. А безсмъртие – за какво? Всеки може да се досети, че това е против човешката природа. Представи си свят, пълен със старци и с много малко деца. Свят, в който няма надежда за развитие и прогрес, защото всяка служба се заема от патриарси, родили се преди векове. Това няма да е рай, а същински ад, ад от консерватизъм и напрежение, от ретроградни идеи, изтъркани клишета и сърдити старци. Боим ли се от смъртта? Разбира се. Но смъртта се сменя с раждането и този кръговрат на живота е естествен като спадането и покачването на водите на Нил. Смъртта е нашият последен и най-важен дълг.

Колкото сме по-невинни, толкова сме по-склонни да хвърлим вината върху самите себе си.

Скептицизмът е душата на науката.

Сляпата вяра беше в основата на поне половината големи нещастия в историята на човечеството. От друга страна, не бяха ли светците и героите от тази порода?

Тя премълчава някои неща. Има си собствени планове, които не е задължително да съвпадат с нашите.
От къде знаеш?
Защото е жена.

За египтяните запазването на мъртвото тяло е било условие за вечен живот. Според летописите, които са достигнали до нас, древните са вярвали, че човек се състои от ттри части: физическото тяло, неговото „ба“ или характера, и неговото „ка“ или жизнената енергия. Последните две заедно са еквивалент на съвременната душа. Ба и ка е трябвало да се открият едно друго и да се обединят в перикми в подземния свят, докато слънцето Ра всяка нощ е пътувало дотам, за да създаде безсмъртен акх, който да живее сред боговете. Мумията е била техен дом през деня, докато Ра изпълнел мисията си. Вместо да отделя материалното от духовното, египетската религия ги е обединила.