Цитати

Има моменти, когато непременно трябва да отидеш някъде.

Всичко е в ръцете на човека и всичко се изплъзва под носа му само защото е страхлив.

Чудно нещо е човешката природа, винаги казваше Патрицият. Стига веднъж да разбереш къде са й лостовете за управление.

Казват, че боговете си играят със съдбата на хората. Но какви игри, и защо, и кои са пешките, и каква е играта, и какви са правилата - кой знае? Най-добре да не мислим.
Гръмотевица изтрещя...
Изтърколи се шестица.

Не мога да се отдалеча от Елен, без да залитна в празнотата, издълбана от отсъствието й, но в същото време понякога трудно понасям нейната острота, заядливия й ум, който не дава отдих и след множество леки наранявания ви оставя белези по сърцето.

Момиче, дошло на този свят с широко отворени очи, никога няма да ги сведе пред мъж.

Следобед е, нощ е, сутрин е. Всичко е сведено до това легло, до този безкраен сън, който превръща дните в един ден, кара времето да спре, разпростира се и всмуква времето, докато то не се обезсмисли.

Рисунката е завършена. Ще послужи за писмен паметник: обичала съм те, създала съм те, създала съм това за теб, - дълго след като аз съм си отишла, дълго след като са си отишли Хенри и дори Алба. Рисунката ще казва: създали сме те и ето те тук и сега.

… Да погледнем истината в очите. В България цари отчайваща безнадеждност, защото бандитите имат думата… Как всъщност се стигна дотам, че гордите със своята история българи се оставят днес да ги унижават корумпирани държавници с всякакви политически окраски?

Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?

— Не бил, брате, узрял народът за такова нещо!… Измамихме се страшно — каза докторът… — Ужасни жертви дава България сега, и напразно…
— Че се измамихме, измамихме се… Но революцията трябваше да стане и жертвите трябваше да станат… Аз даже бих желал да бъдат още по-големи и по-ужасающи. Ние не можем със силата си да разбием Турция, но можем да спечелим симпатията на света поне чрез грозните си нещастия, чрез мъченичеството си и кървавите реки, които изтичат из тялото на България… Това е все знак за съществувание: мъртвият никой го не мисли — само живият има право на живот. Ако европейските правителства не се застъпят за нас, те не заслужават да се нарекат християнски и цивилизовани!… Все едно, и да не стане нищо, ние няма защо да се каем… Ние изпълнихме една човешка длъжност: опитахме се да спечелим свободата си с кръв — не успяхме… Това е жално, но не е стилно… Позор и престъпление ще бъде само, ако скръстим вече ръце… ако плюем на идеала си, ако забравим кръвта и пожарите, в които днес плува България…

Нещата са такива каквито са.
Ти си това, което е.
И не можеш да сгрешиш.

Чакай ме във вила "Инкогнито", мила-
в "Инкогнито" ще бъдеш сама.
Нека да живеем инкогнито, мила,
и така да излъжем смъртта.

Инкогнито ще живеем чудесно,
така че не питай "докога".
Чакам те на място лесно,
с фалшив паспорт и малко трева.

В "Инкогнито" ме чакай, мила,
иначе ще се побъркам.
Ако там ти стане скучно,
значи някъде съм сбъркал.

Това, което ще победи накрая,
не биографията, а страстта е-
защото любовта е Свещеният Граал
дори в "Инкогнито".

Така че чуй ме....
играта да играеш,
за болка да не знаеш,
е най-добре в света.
И никога не вярвай на слава и съдба.
И даже ти не знаеш, и никой тук не знае
какви са наште скрити, дълбоки имена.
Защото всички сме "инкогнито".

- Какво мислите за живота? - питам го аз.
- Сутрин по-другояче от вечер, зиме по-иначе отколкото през лятото, преди ядене по-другояче отколкото след това, а на младини навярно по-иначе отколкото на старини.
[...]
- След като спите с жена - казва Вилке. - Правилно, тогава всичко е другояче! Съвсем бях забравил.

Няма митница. Никъде. Животът е голям, свободен и забавен. Животът е чуден.Има вятър, има сълзи, има целувки, има лудории, има завист, има угризения. Животът е ...далеч. Но животът беше много близо. Препоръчвам ви го силно. И най- вече повярвайте ми, повярвайте ми, ако можете, смейте се! Смейте се много, защото ако има дар, който е по- скъпоценен от всички останали, това е именно този: смехът!

Известно ви е, че времето е слаба настойка на смъртта, която ни се дава бавно като невинна отрова. В началото тя ни оживява и дори ни кара да мислим, че сме едва ли не безсмъртни - ала когато капка по капка, ден след се засилва, тя се превръща в киселина, която мъти кръвта ни и я разяжда.

Денем Лисабон излъчва нещо наивно театрално, което омагьосва и пленява, ала нощем той е град-приказка, който с всичките си светлини слиза на талази към морето, като празнично накичена жена, която се навежда към тъмнокожия си любим.

Към това се прибавя, че паметта ни фалшифицира, за да ни накара да живеем. Тя се опитва да смекчи непоносимото посредством патината на забравата.

Пазех се да попитам какво е било другото. В любовта винаги питаме прекалено и когато се заемем истински да узнаем отговорите, тя скоро свършва.

И тогава...летен дъжд.

Четенето няма нищо общо с организацията на общественото време, то е, както и любовта, начин на съществуване!